Здравейте отново! Решихте, че темите ми са се изчерпали? Помислете пак!

Бях обещала на Vmarch да кача тази статия по-рано, но явно и аз имам моменти на заетост, ха ха... или пък мързел. Както и да е, дошли сте тук за съвети, така че да минаваме по същество!

Брой думи: 1995

_______________
Vmarch

Ако калкираме думата диалог от гръцки, то тогава получаваме съчетанието "посредством реч" или иначе казано, обмен на информация чрез диалог с един, двама, трима или повече души. В това се изразява основната характеристика на общуването като процес.

"Има много начини на комуникиране и много различни езикови методи. Речта и езикът са само част от комуникационния процес." (из Уикипедия).

Но защо акцентирам точно върху това? Какво общо има с литературата?

По своята природа литературата е миметична, тоест тя задължително подражава на действителността. Това ни навежда на мисълта, че и героите в произведенията също трябва да подражават на тази действителност. Хората са социални същества. От този факт следва, че персонажите от фикционалния свят също трябва да бъдат такива.

Необходимо е и те да общуват помежду си, като подражават на вече установените начини на комуникация - чрез думи, движения на тялото, дистанция, неезикови звуци, тактилни жестове, дрехи, накити и т.н.

Писането на диалози е една много тежка задача, с която всеки автор на епически творби се сблъсква. Те са неразривна част от почти всеки художествен повествователен текст.

Всеки може да напише въображаем разговор, между несъществуващи хора, но не всеки може да накара речта да оживее, да звучи непринудено и естествено като реална човешка реч.

Запомнете това!

Диалогът е активна единица, а не пасивна! Затова когато четем диалог след дълги описания, оставаме с впечатлението, че най-накрая сме стигнали до "някакво раздвижване". Диалогът неутрализира статичността на описанията. Обратното условие обаче също е в сила - описанията компенсират интензивността на диалога. Ето защо е толкова важно да откриете златната среда между описанията и пряката реч. Не бива да губите хармонията и музикалността на текста. Не допускайте нито една от двете крайности: много пряка реч, малко описания или малко пряка реч, много описания.

Функции

Като всяка друга част на повествованието, диалогът също има свои собствени функции и предназначения. Ако вашият диалог не изпълнява поне три от следните функции, значи той е недобре написан и се нуждае от преработка.

1. Цел, която прогресира сюжета
Задължително е абсолютно всеки диалог да обслужва определена цел. Той НЕ трябва да присъства във вашия художествен текст само защото искате героите ви да разговарят помежду си. Те трябва да говорят само за онова, което е във връзка с вашия сюжет, за да могат да го движат напред!
Преди да започнете да пишете пряка реч, предварително определете каква е крайната цел на диалога. Например: в този диалог героите ми ще стигнат до заключението, че е необходимо да се направи еди-какво си.
Следващият етап е да планирате как героите ви ще стигнат от точка А до точка Б. Какво ще си кажат, какви доводи ще извадят, за да стигнат до консенсуса.
Избягвайте всякакви общи разговори от вида:

- Здравей! - поздрави Иван.
- Здравей и на теб! - отвърна Петър. - Как си?
- Добре съм. Ами ти?
- И аз съм добре.
- Не сме се виждали от отдавна.
- Да, така е.
- Радвам се, че се срещнахме.
- Искаш ли по-късно да дойдеш у нас?
- Да!
- Добре тогава, до после!
- Довиждане.

Първо, подобен диалог веднага ще отегчи читателите ви.

Второ, този разговор не предава никаква важна информация за героите.
Да кажем, че целта ви е да накарате Иван и Петър да си уредят приятелска среща, ето как трябва да протече диалогът:

Иван вървеше спокойно по тротоара, докато не видя познато лице от другата страна на пътя.
- Хей! - провикна се той, за да привлече вниманието на военния си другар.
Петър се извъртя към посоката, от която бе дошъл викът. Мъжът се спря, докато наблюдаваше как старият му приятел Иван пресича улицата.
- Откога не сме се виждали, друже! - възкликна Иван, когато се спря пред Петър.
- Не си бях помислил, че някога ще те срещна тук, в този град. И то след толкова години.
- Нито пък аз.
- Някоя вечер трябва да дойдеш у нас, да седнем да изпием по нещо, да си поговорим за живота.

Преминавате направо на темата без излишни приказки. Целта е изпълнена.

2. Информация
Диалогът винаги предоставя определена информация. Не е задължително тази информация да бъде под формата на факти, които читателят трябва да научи. Тя може да предава и нещо абстрактно, като отношение на единия герой към другия или емоции. Отново ще използвам като пример диалогът между Иван и Петър.

Каква информация научаваме от него? Иван и Петър са щастливи, че се виждат отново. Те са били близки другари, по време на тяхната военна служба. Какво ни накара да мислим, че са били близки? Начинът, по който разговаряха; тяхното държание; обръщенията, които използваха. Това ни отвежда към третата функция.

3. Разкрива намеренията на един герой спрямо друг
Благодарение на езика на тялото и начина, по който са произнесени, думите могат да придобият различна стилистична окраска. Затова не забравяйте да вмъквате малки описания на действията и реакциите на героите преди, повреме или след дадена реплика. Именно това ще покаже на читателите какво отношение има единия ви герой към другия - приятелско, неутрално, антипатично.

Защо това е важно? Защото разговорът придобива дълбочина.
Ще ви представя няколко кратки реплики, а от вас ще искам да посочите в какви отношения са героите, които са ги произнесли:

- Б-благодаря - произнесе срамежливо тя.
- За теб винаги, скъпа. - Той се усмихна.

Тя го изгледа с презрение.
- Благодаря! - изплю през зъби тя. Произнесена така, думата прозвуча повече като псувня.
- Майната ти.

- Благодаря за помощта, колега - подметна тя, когато се видяха със състудента ѝ в залата.
- Няма за какво. - отвърна той.

Вие не познавате героите от горепосочените примери, но с помощта на няколко техни реплики веднага разбрахте що за хора са и какви са намеренията им. Чрез диалога вие доизграждате характера героите.

4. Емоция
Не е необходимо във всеки диалог да присъства определена емоция. Емоцията намира мястото си в диалога, когато самата сцена я изисква. Чувствата на героите могат да бъдат изразени както с вмъкване на непряка реч, така и със самия подбор на думите. В повечето случаи обаче не се налага авторът да известява читателите, че "той се чувстваше щастлив, щом заговори", когато това може да се разбере от контекста.

Особености

1.Глас
Понятията език и реч всъщност представляват две коренно различни неща. Езикът е универсален за всички. Той е общ. Докато речта е индивидуална. Няма двама човека, които говорят по един и същ начин - всеки индивид притежава свой собствен идиолект.

Заслушайте се в случаен разговор на непознати и ще забележите тази особеност. Никой от участниците в диалога не говори по един и същ начин като останалите. Единият от тях може да завалва думите, другият да говори на диалект, третият да вмъква прекалено много от т.нар. паразитни думи, четвъртият постоянно мрънка без да споделя нищо важно.

Всеки един човек подбира думите си по различен начин, изразява се чрез свой уникален стил.
Това трябва да важи и за героите!

Щом дадете глас на всеки отделен герой (или поне на главните), диалогът веднага се оживява. Не звучи монотонно като роботски разговор.
Гласът на героите ви е част от техния характер. Затова многократно съм повтаряла, че щом персонажите ви получат индивидуален стил на изразяване, вече сте свършили поне половината работа по изграждането на образите им.

Начинът, по който говорят действащите лица, ги прави и лесни за разпознаване. Ще дам пример с един от моите герои. Онези, които са чели "Изгубени души", веднага ще се досетят за кой от персонажите си говоря, само като спомена, че устата му се нуждае от сериозно промиване със сапун.

2.Пряка и непряка реч
Когато разяснявате на читателите кой говори, много често едно просто каза еди-кой си е напълно достатъчно. Още повече, ако в диалога участват само двама души. Не е необходимо след всяка реплика да запознавате читателите си с всички синоними на казвам, които знаете.

Много често вместо разяснителни думи като рече, подчерта, възкликна, прошепна могат да се използват и действия. Хората много рядко седят мирно, не правят нищо и се гледат в очите, докато разговарят. Почти винаги са заети с някакво действие - пукане на кокалчета; протриване на длани; нервно мачкане на дрехата, с която са облечени; потропване с крак и т.н.
Ето и няколко примера с действие:

- Всичко наред ли е? - Той скъси разстоянието помежду им.

- Никога не съм си представяла, че подобно нещо ще ми се случи. - Тя отпи от кафето си.

- Може ли да ми купиш сладолед? Можели, можели?! - Детето подскачаше нетърпеливо.

3.Обръщения по име
Не знам какво е вашето мнение по този въпрос, но мен обръщенията по име винаги са ме дразнели.
Когато реално общуваме с някого, изключително рядко се обръщаме към него по име. Затова не е необходимо и във вашия диалог да присъстват подобни обръщения. Пряката ви реч ще бъде също толкова пълна и ако героят ви не вмъква името на приятеля си във всяка реплика.
Не правете това:

- Иване, харесва ли ти новата ми рокля?
- Прекрасна е, Мария.
- Нали не ме лъжеш, Иване?
- Как бих могъл да те излъжа, Мария?

А това:

- Харесва ли ти новата ми рокля?
- Прекрасна е, скъпа.
- Нали не ме лъжеш?
- Как бих могъл да те излъжа?

(обръщението скъпа във втората реплика, показва отношението на единия говорещ към другия)

4.Среда
В каква ситуация се намират героите ви? Ежедневна или официална? Необходимо е и диалогът да се приспособи към тази среда. Използвайте правилния език на правилното място. Не може героят ви да се намира на интервю за работа и да говори на жаргон. Това са малки детайли, които обаче правят огромно впечатление на читателите. Не забравяйте да им обърнете внимание.

Трикове за писане на диалог
За да накарате диалогът ви да звучи като реална реч, ви препоръчвам да пробвате някой (ако не и всичките) трикове, които ще ви представя. Всеки един е изведен от моя личен опит с писането на диалози и ми е помагал не един път.

1.Напишете единствено и само пряката реч без никаква авторова. Едва след като завършите диалога, добавяйте непряката.
2.Прочетете диалога на глас! Ще прозвучи много по-различно отколкото, ако го четете наум. По този начин можете да откриете множество неточности и неравности, които можете да изгладите.
3.Ако героите ви сменят бързо темата на разговор и не ви звучи гладко, пробвайте да добавите няколко реда описания на действия, мисли, пейзаж и т.н., между двете теми (това ми е спасявало живота).
4.В случай, че диалогът не се лее като масло, вижте дали ако разместите репликите, няма да прозвучи както трябва (това също ме е спасявало многократно).
5.Не се притеснявайте да изтривате реплики, ако прецените, че не са подходящи.
6.Не се отклонявайте от главната тема!

Правопис и пунктуация

Забелязала съм, че много от писателите тук не знаят как и къде да поставят препинателните знаци, затова като финал ще ви предоставя и кратък, разбираем наръчник:

съобщително изречение + каза (рече, прошепна, измрънка и т.н.)
В края на съобщителното изречение НЕ се пише точка, а авторовата реч започва с малка буква.
Пр. - Не обичам сладолед - каза тя.

съобщително изречение + каза + друго изречение
В края на първото изречение отново НЕ се пише точка, авторовата реч започва с малка буква и завършва с точка, продължението на пряката реч започва с главна буква.
Пр. - Обичам да чета - сподели тя. - Любимата ми книга е...

въпросително, възклицателно или подбудително изречение + каза
Изречението завършва със съответния знак, а авторовата реч продължава с малка буква и приключва с точка.
Пр. - Вчера беше ли на училище? - попита той.
- Погледни нагоре! - възкликна той.
- Стой мирно! - заповяда той.

недовършено изречение + каза/действие + завършека на изречението
В края НЕ се поставя нищо, авторовата реч започва с малка буква и завършва със запетая само когато съобщителното изречение от пряката реч я изисква, а самата пряка реч продължава с малка буква и завършва със съответния знак.
Пр. - Първо - започна той, - отиваме да закусваме.
- Вчера - рече той - видях Иван. (Не препоръчвам подобно накъсване. Просто ви представям тази възможност.)

съобщително изречение + действие
В края на изречението се пише точка, а авторовата реч започва с главна буква.
Пр. - Искам да изляза навън. - Тя стана от стола.

въпросително, възклицателно или подбудително изречение + действие
В края на изречението се пише съответният знак, а авторовата реч започва с главна буква.
Пр. - Какво е това? - Тя посочи с пръст неизвестния предмет.
- Разбира се, че искам! - Той я прегърна.
- Изчезвай! - Тя тропна с крак.

• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • •
Допълнение;
Sant Anel

Забелязала съм, че някой хора са недоволни и понякога могат да създадат конфликт, когато в творбата присъства нцецензуриран език.

Наскоро си купих една книга, в която не видях почти никъде ругаене и ненужно споменаване на Бог. Когато проверих коментарите и мненията в интернет, на много места видях похвали към авторката,че ги е пропуснала/избегнала. Явно за читателя има значение и наистина прави добро впечатление.

Не съм аз човекът, който да говори за ругаене, защото самата аз също го правя. Дори го вмъквам в почти всяка от "книгите" си.

Но явно е проблем. Лично моят съвет е:
Намалете ненужните ругатни и споменаване на Бог до минимум, но ако смятате, че може да се вмъкне някъде и нямате проблем с това, смело напред, като не забравяте за факта, че всяка такава дума прави огромно впечатление, ОСОБЕНО, ако вие не можете да ругаете, а искате да създадете усещането за грубост у вашият ,,алфа мъжкар". Бъдете внимателни.