Здравейте! Как сте днес? И аз съм чудесно. Сега нека продължим към днешната тема, защото съм поканила гост, с когото да я обсъдим.

Брой думи: 2422

Никога не правете грубата грешка да си мислите, че читателя иска да чуе още в първата глава, на един абзац, на колко години е героят ви, как се казва, коя зодия е, колко роднини от страна на майка си и колко роднини от страна на баща си има, къде по тялото има бенки сестра му/братовчедка му/ свекървата на майка му.

Вместо да правите това можете просто да опишете действие и в последствие започнете да вмъквате факти. Например: някой пръска вода и мокри косата на героя, а тя в послествие добива светлокафяв цвят.

Или: очите му се сливат с фона на небето зад него /който е описан като безоблачен син, и вероятно ще опреличи очите в синьо/.

Знаете ли къде отиват тези двамата? Далеч от страната на ,,използвам снимки за да опиша облеклото на героя си“.

un-tournesol

Литературата по своята същност не е просто един учебен предмет за анализи на чужди произведения, нито пък едно безлично хоби на обикновен разказвач на истории. Тя ражда страстта към писането и тя е задължена да я поддържа. Читателят е клиентът, който с лекота ще оцени крайния продукт от труда на един писател, бил той гений или бездарен драскач, а след това ще отиде да си купи друга книга.

Звучи толкова просто и лесно, нали?

Писането е малко по-различно в този случай. Целият път от хрумването на една идея, нейното последващо развитие и нейният заслужен финал е влагането на изключително много труд, подкрепен с чаша горещ шоколад или чай, безсънни нощи (е, хайде сега), бета-читатели, редактори и коректори, четене от близки хора и прочие.

Макар и да звучи изморително така казано, писането все пак си има своите хубави страни, една от които предстои да разгледаме в настоящата тема.

Всеки от нас като дете е чел разкази, повести, новели и романи (това, предполагам, е дошло малко по-късно) и вероятно се надява да създаде (а това не е при всички) някое литературно произведение в този уклон. Обикновено се случва така — решаваме, че днес ще е денят, в който ще напишем тази първа глава, но колкото повече четем чуждите произведения и разглеждаме в Интернет за съвети, толкова повече се отчайваме и не знаем как да започнем историята си, а накрая и се отказваме.

Няма страшно!

Всичко, от което се нуждаем, когато трябва да пишем каквото и да е, е главен герой, персонаж. Без него сюжетът би бил статичен, следователно и скучен за читателите.
Главният герой е този, който движи сюжета от начало до край и към когото читателят се привързва. Неговото подобаващо развитие може да допринесе за насладата на читателя от написаното повече от всеки друг елемент на вашето литературно произведение.

Разбира се, както всяко важно нещо в живота, това представлява непосилна задача за повечето от нас, пишещите, и изисква повече ангажираност. И за да ви улесня, аз сега съм ви подготвила и някои полезни трикове, част от които и аз самата ползвам в изграждането на главния герой.

Вие вече сте измислили идеята, която искате да напишете. Знаете и как горе-долу ще изглежда вашият главен герой. На английски терминът е протагонист, но аз ще се придържам към българския му еквивалент. Дотук всичко е почти идеално, но не сте сигурни дали все пак няма нужда от малко подобрение. Главният герой, бил той герой в разказ, повест, новела или роман, трябва да бъде жив и не говоря за това дали ще умре в петнадесета глава от куршум, или ще доживее края на вашето произведение. Той трябва да притежава качества, заимствани от реалния живот; да е очовечен.

Освен ако не пишете за животни, но дори и в тези случаи, пак ще трябва да работите над неговото изграждане (Вземете за пример юношеските класики като „Ласи“, „Белият зъб“ и „Дивото зове“).
Обикновено мнозинството прибягва до разписване на основните неща — име, възраст, местожителство, външен вид и тук-таме някои хобита. Това е най-основното, защото, изненада, така и ние самите се представяме на хората. Впоследствие обаче, ако искаме да задържим интереса на читателите, ще трябва да го развием много по-подробно, отколкото си мислим.

Замислете се колко от литературата съответства на реалния живот. Ние винаги искаме да се представим добре пред другите и да задържим техния интерес, за да създадем пълноценни взаимоотношения. Същото трябва да се случи между читателите и главния герой — читателите да намерят частица от себе си в този главен герой и да искат с удоволствие да проследят развитието му.
На първа линия вашият главен герой има нужда от име, присъствие, което да го открои от останалите. Дори и да няма стандартно такова, той все пак се отличава от всички останали герои с други белези и качества. (Бележка: Не съм изцяло сигурно дали има такива произведения с неназован главен герой.

Мисля, че обикновено е самият разказвач, пишещ в първо лице, че даже и другите герои не се обръщат към него с име, но пък той се явява като всезнаещият.) Съветвам ви обаче да си пишете имената на героите, дори и да се казват Мъжът/Жената или Джон/Иван, защото вие сте нищо без своите имена, следователно и вашият главен персонаж.
Възрастта не е за пренебрегване също. Да, може да сте пунктуални в изчисляването на неговата възраст, но е по-важна възрастовата група, в която ще попадне вашият главен герой. Така читателят ще си направи сметка дали ще се привърже към дядо в старчески дом с деменция, млад и красив милионер, тийнейджър със залитания към наркоманията, изряден ученик или бедно сираче.

Обществото ни функционира посредством стереотипи и норми, произхождащи от възрастови, полови, етнически, расови и религиозни групи, добре ще е да ги поразбивате (стереотипите, не групите), да си поигравате с тях, ако искате да спечелите вниманието на читателя, а и вие от своя страна да сте доволни от скалъпването на един наистина добър главен герой.

Следва неговото местожителство. Тук съм склонна да заявя, че може да сте по-свободни да експериментирате, защото много зависи за какво пишете. Аз лично не слагам главните си герои абсолютно винаги в някое стратегическо място, даже ме и мързи. Ако историята ви ще се върти около някое конкретно градче (важи и за историческите романи), няма да има значение дали главният ви герой ще е от там, или от някое друго, стига да сте поработили над всички останали негови качества. Читателят не се интересува много-много къде той е роден и къде е живял, освен ако в тези периоди не е имало ключови събития, които са изиграли роля в живота на главния герой.

Хобитата, родословното дърво, нещата и хората, които главният герой мрази и обича, също могат да са нож с две остриета. Разбира се, ако вашият герой е със сериозна професия, нещо от рода на агент към национална сигурност, има мисии и прочие, но пък много обича да пуши, опишете какво намира той в цигарите или алкохола. Не е задължително да е пристрастен към някакви пороци, в живота имаме и полезни хобита. Никой не върши безсмислени за него неща, така трябва да бъде и вашият главен герой; т.е. вие давате смисъл на нещата, които главният герой върши. Друг подходящ пример е ако главният ви герой произхожда от бедно, средно класово или аристократично семейство, опишете каква е връзката на родословното му дърво с вашата идея.

Може да няма никакво значение от кое семейство произлиза, освен ако баща му не е Дарт Вейдър или професор Снейп, който е бил влюбен в майка му навремето, но това са подробности.
Цялата идея на изграждането на главния герой в гореописаната последователност е да дадем максимално онова, което ние, пишещите, искаме те, четящите, да знаят за главния герой, така че да се привържат към него.

Естествено, ние няма как да накараме абсолютно всеки читател мигновено да заобича главния герой, защото има различни хора с различни идеали. Ако искате да пишете за изстрадал мъж с алкохолизъм, който пък е много красив и наследник на богата фамилия — добре, има аудитория и за тези истории. Търсете изява там, където сте убедени, че ще бъдете чути и забелязани.

Накратко, това, което вие първо трябва да знаете за вашия главен герой се изразява в следните параметри:
• Име
• Възраст
• Професия
• Народност
• Външен вид
• Местоживеене
• Любим цвят
• Приятели
• Любими храни
• Предпочитани питиета
• Фобии и страхове
• Недостатъци
• Домашни любимци
• Религия
• Хобита
• Семейно положение
• Деца
• Темперамент
• Нещо омразно?
• Тайни?
• Силни спомени?
• Заболявания?
• Нервни разстройства?
• Спокоен сън или не?
(източник за полетата — „Съветите за писане на големите“, literaturatadnes.com)

В началото е добре да отговорите на колкото се може повече полета. Едно, че вие ще имате по-богата представа за героя, който създавате, и друго, че ще можете да систематизирате информацията така, че да я представите по интересен начин на читателите. С времето ще се научите да изграждате многопластови герои, достатъчно интригуващи за аудиториятa.

Ако все пак не ви подхожда този начин на представяне на вашия главен герой, имам още един, но с по-философски възглед. Подходящ е за хора, които не обичат планирането и изготвянето на списъци, а предпочитат импровизациите и дълбокия психологизъм.
Потопете се в същността на вашия герой, но не го правете прекалено сложен и наситен.

Имайте едно-две неща наум и ги развийте в хода на историята. Може главният ви герой в края на историята да разбере за своя произход, примерно. Влезте в обувките на главния герой и си представете какво вие бихте искали да постигнете на негово място в рамките на идеята, за която пишете.

Не бъркайте този подход с класическото Self-Insertion (SI), което е отблъскващо за аудиторията. По-важни са възгледите на героя за различните аспекти от живота, неговите амбиции, мечти и страхове, отколкото възрастта, професията му и онези гореспоменати полета.

Този тип изграждане на герои е подходящ при психологически произведения, които се концентрират върху душевното състояние на героите и не наблягат върху непременно активен сюжет с множество герои и сюжетни линии.

Ако сте стигнали дотук, не бързайте. Има още едно нещо, на което искам да се обърне внимание, защото е необходимо.

В хода на развитието на творческото писане са възникнали и определени стереотипи що се отнася до изграждането на главния герой. Литературата и киното са се погрижили да ни предоставят персонажи, които са малко или много антипатични на аудиторията, а тя от своя страна ги е представила в стегнат вид.
Затова и ви представям двата най-често срещани (и мразени в повечето случаи) видове главни (обикновено са главни, но могат да засегнат и второстепенните) герои:
Mary Sue/Gary Stu — ах, да.

Перфектният главен герой. Той обикновено е с перфектна външност, въпреки че не полага минимални усилия да се поддържа. Обикновено е изстрадал много или е живял в лукс, и в двата случая се държи като че е нищо да си дете на милионер или да си станал свидетел как убиват родителите ти, а ти си на шест и половина. Този герой е невероятно умен, интелигентен, секси, рационално мислещ (а да бе), непобедим, с лекота преодолява всяко едно препятствие (и обикновено си служи с една и съща тактика, т.е. никога не изготвя стратегии и винаги печели!), неговият любовен интерес го забелязва на мига, двамата правят вдъхновяващ и чудовищен секс, накрая всички заживяват щастливо с девет деца в през девет земи в десета.

Тези са най-досадните и за съжаление преобладават често в черновите на новобранците. В заключението ще изложа своята гледна точка за този вид персонажи.
Anti-Sue — обратното на Мери и Гари. Този главен герой е толкова изстрадал, ама толкова изстрадал, че чак да ти писне да четеш всяка глава как се самосъжалява дори за неща, за които няма вина.

Той в повечето случаи няма родители, израснал е при някакви осиновители или други роднини, които винаги са зли и без причина го пребиват и изнасилват системно, ‘щото ‘що не, трябва да страда копелето или копелесата.

Другите герои обикновено го виждат като невероятно красив, обаче той, за съжаление, се смята за грозник до момента, в който не се появи любовният му интерес и изведнъж няма помен от грозното комплексирано патенце. Тези герои пак имат хепи ендинг, ама за сметка на много други герои, които са си направили труда да придвижат сюжета до финала, защото Анти-Мери и Анти-Гари са решили, че ще бъдат само наблюдатели и няма да си мръднат пръстта за сюжета. Все пак са главни герои, могат да правят каквото си искат.

(Прочетете повече на springhole.net)

Има и много други, които са възникнали от великите Мери и Гари, но те обикновено са по-трудни за забелязване.
Ето, че стигнахме и до заключението.
Нямам еднозначно мнение за Мери и Гари Сюеви, нито техните противоположности.
В известна степен има наистина такива хора, които приличат на тях. Нека не забравяме все пак, че те са главни герои в своите собствени животи и ние нямаме полза от намеса в тях.

Наистина има самохвалковци, активни агресори, златотърсачки, използвачи. Има и такива, които цял живот стоят настрана от собствения си сюжет и отказват да го движат, освен ако няма някой друг, който да им диктува. Затова съм и склонна да отричам донякъде тези персонажи. Да, досадни са, но с подходящ стил авторът може да ги осмее, да изкара наяве техните недостатъци (защото, нека да си кажем честно, хората винаги гледат недостатъците) и да ги напише като поука.

Съветът ми към пишещите по отношение главния герой е следният:
Вглеждайте се повече в себе си, в околните.
(Разбира се, ако някой ви ядоса, не пишете непременно история как вие му го връщате. :D)

Четете и гледайте колкото се може повече и извличайте максималното от персонажите, които срещате. Трябва да приемете героите си за живи същества (не ставайте шизофреници!) и да ги представите обективно, бъдете съпричастни към тях и не ги уеднаквявайте. Колкото се може по-различни и смели да бъдат те.

Не е задължително вашият главен герой да е на „добрата страна“. Преспокойно можете да пишете за един надут богаташ с антисоциално разстройство, който губи цялото си благосъстояние и трябва да живее в мизерия, за да изкупи греховете си. Свързвайте героя си с актуални личностни и обществени проблеми, за да може читателите да дойдат сами при вас, а не вие да ги търсите под дърво и камък. Колкото по-реалистично изглежда главният герой, (дори и да ви се струва скучен), толкова по-висока вероятността статистически някой читател да го погледне и да си каже колко много открива от себе си в него.

Всеки разказвач на истории трябва да открие своя подход в изграждането на главния герой, като, разбира се, се съобразява с неписаните правила и избягва струпването на множество досадни персонажи на едно място.

Още по-добре ще бъде и ако не мислите панически, ама яката панически, за това колко привлекателен е вашият главен герой за читателите, а оставите нещата да вървят по течението и вие да побутвате от време на време лодката. Давайте максимално от себе си поравно във всеки елемент на вашата история и най-вече имайте търпение и хъс за всичко.