Андрасте
------
Завъртях се в кръг и набрала инерция,запратих огненото кълбо към Нериус. Знаех,че ще го отбегне. И точно това беше целта ми. Докато той проследяваше огънената топка,аз се затичах и се плъзнах по пода,сритвайки петата му. Изненаданото му възклицание беше прекъснато от счупване на кост,когато се увих около десния му крайник и затегнах максимално бедра. Опрях се с ръка на гладката повърхност в залата и го съборих до себе си. Сблъсъка от юмрука ми с челото му запрати главата му в противоположната посока. Щях да му избия зъбите,заслепена от адрeналина,когато земята под нас се разтресе и той ни превъртя,като ме изрита в гръначния стълб. Блъсна ме многократно в твърдата повърхност и усетих как ставата ми се размества. Стиснах зъби. Един войн никога не показваше слабост. Точно когато се подготвих за следващата атака,всичко отново се разтресе и тока спря. Нямаше прозорци в тази зала и стоях с окървавено лице и извадено рамо на студения под,докато силна ръка внимателно не ме повдигна. Стичащ се мед се спусна по ушната ми мида и думите на ледения войн погалиха кожата ми.

-Не можеш да държиш болката за себе си. В себе си. Да покажеш какво чувстваш не винаги е слабост.-тихо обясни.

Секунда по-късно осветлението отново се включи и в огромното помещение стана светло. Лежах в ръцете на умопормачително привлекателния леден. Очите му бяха тъмни като черен шоколад и косата му бе силно разрошена. Една сцепена рана зарастваше върху челото му.

-Защо ми даваш съвет,който ти самия не спазваш?-попитах сухо и повече предвидих,отколкото чух отварянето на вратата.

-Шефе,половината от имението бе сринато до основи. Някой е поставил пластични експлозиви в блузост до склада. Вашия гост е отвлечен и намерихме парче плат от непознат материал,с надпис на някакъв език,който не успяхме да разчетем.

Силните мускули под мен се напрегнаха. Надигнах глава и съзрях гологлавия охранител.

-Отвлечен?-спокойно попитах.

Облечения в черен костюм като Тед мъж кимна леко,очаквайки заповеди. Добре ги беше дресирал Нериус,признавах му го.

-Това е невъзможно!-отсякохме и двамата едновременно.

Тарсус беше войн. Разполагаше с достатъчно сила да вледени цялата Канада,че и Гренладния заедно с нея. В дебел цял километър,здрав лед.

-Дай ми това!-заповядах и огромната мутра изчака за разрешение от шефа си,преди да се приближи и да ми поднесе някакво парче бял плат.

Грабнах го от побелелите му от напрежението и нервността пръсти,и го хвърлих на пода. Разгънах краищата и прочетох на глас,едва сдържайки се да не изкрещя от ярост.

"Проследи сигнала на воина и ела при мен,скъпа братовчедке."

Свих длани и започнах да вдишвам и издишвам дълбоко. До мен застана високия събрат на вречения ми и изпусна дъха си през зъби. Наместих рамото си и за да не извикам,захапах устната си. Потече кръв,която се стече по бялото знаме.

Знамето на народа ми.

-Шефе,пак ли ни нападат...

-Излез.-прекъсна го Нериус,все така неподвижен.

Разклатена психически заради глупоста си,заскубах косата си.

"Как си помислих,че тя ще ме остави на Земята,някъде където да не й преча?"-извиках безмълвно-"Как можах да си помисля,че ще ми позволи да изпитам щастие?"-изревах в съзнанието си и подпалих парчето плат пред себе си.

-Това не е твоя работа.-отрязах го,макар да не беше казал и дума и ихвърчах по път за коридора.

Изпепелих вратата и счупих първия прозорец,изпречил се на пътя ми. Щях да скоча,но бях задържана от нечия силна и здрава ръка.

Опитах се да се освободя,но друга ме прикова в хватка,която можеше или да те удуши,или само да те приспи.

Единственото за което си мислех,преди да загубя съзнание,беше,че щях да убия Сакреб. Нищо нямаше да я спаси от гнева ми,ако ще да беше кралицата на Вселената и всички да я обичаха. Но тя не беше,нито някога щеше да е и никой никъде нямаше да може да се оплаче,след като разбиех черепа й в мраморния под на двореца.

. . .

Когато отворих очи първата изникнала мисъл в съзнанието ми беше:

"ЩЕ ПРЕЧУКАМ ОНАЗИ КУЧКА!" ,но после се осъзнах и асимилирах къде се намирам.

Бях в някаква стая и ръцете ми бяха завързани с кобалтови вериги-метал с много висока точка на кипене. Разбира се,бях толкова бясна,че моментално ги разтопих. Веригите се посипаха на течна сплав под мен и точно преди да скоча на крака,някой заби юмрук в брадичката ми. Изревах и сграбчих ръката на човека. За моя огромна изненада,ръцете ми се покриха с лед,който пропълзя по целото ми тяло и ме закова за пода. Вдигнах глава и исъсках към Нериус.

-Пусни ме!-изкрещях с цяло гърло и прозорците се разтресоха-Как може да стойш толкова спокойно и да не правиш нищо когато Сакреб държи Тарсус?-извиках и издърпах ръце с всичка сила,пръскайки леда на парчета.

Експлозията от малкия ледник счупи всички прозорци и ледени остриета се забиха в стените. В други обстоятелства щях да се изумя от силата на този бог на ледения народ,но сега това беше най-малко интересуващото ме нещо. Защо Сакреб бе взела Тарсус?

"Знаеш защо,-пропя сънено съзнанието ми-за да те накара да отидеш при нея. Право в капана й."

И както винаги,инстинктите ми бяха прави.

-Успокой се.-нареди с еротичния си тембър и с плашеща спокойност.

Изумих се на способността му да е хладнокръвен във всяка ситуация. По всяко време.

-Ако ти беше на мое място нямаше да си никак спокоен.-исумтях.

Брюнета се засмя-кратък,но искрен смях. После поклати глава и седна до мен. Студа,който излъчваше тялото му,охлади малко яроста ми. Съвсем малко.

-Ако бях на твое място щях да срина двореца и да се изпикая над пепелта от тялото й.-искрено призна.

-Да...-прошепнах,свивайки юмруци-...но не е възможно.-казах малко по-силно.

Черните му ириси ме стрелнаха с краткотраен,но любопитен поглед. Въздъхнах и се проснах по гръб. Ясно съзнавах,че губя ценно време,през което тя можеше да го измъчва или дори да го убие,но яростта те прави нестабилен и отнема способностите ти да предвиждаш атаките на противника.

"Проклятие!"-изкрещях безгласно и покрих очи с ръка. Разтрих челото си и врата. Бях се схванала. Всъщност,как се бях озовала в това положение?

-Ти ли ме спря да скоча през прозореца?-попитах.

Черния кюстюм беше широко отворен,но не защото мъжът го беше разкопчал заедно с ризата,а защото някак се беше подпалил. Огромно парче липсваше. Подсмихнах се,все още лежейки,макар да исках да изпотроша всяка божествена костичка в тялото на кралицата на огнения народ.

-Да.-простичко отговори и изпука врата си.

-Няма да ми се пречкаш.-осведомих го,докато бавно се изправях,прескачайки от план на план,как да си върна Тарсус.

Нериус ме огледа продължително,спирайки се на всяка част от тялото ми,преди да каже:

-Не съм тръгнал да спасявам Тарсус.

Шок и объркване ме накараха да спра насредата на движението.

-Нямаше да го спасиш?-извиках,отново бясна.

Огъня ми запращя и едва не му изпепелих лицето.

-Когато има теб до себе си,аз не съм му нужен. Не и сега. Ти си най-добрия войн от двата ни народа и само мога да си представям какво ще сполети онази кучка,когато я откриеш. Но първо искам да изядеш нещо. Не си яла отпреди да се качиш в самолета,а от тогава мина почти цял ден.

Премигах насреща му и кимнах леко. Той извика някой от служителите си с черни костюми и скоро пред мен се появиха броня и поднос с храна.

------

Vote⭐____Comment#____Share.

Sant Anel:Вероятно в Петък ще е готова и налице последната глава от книгата за Тарсус и Андрасте. Тоест,остават ви по-малко от три дни за да попитате нещо червенокосата,огнена богиня или ледения блондин. Въпросите в коментарите-вие сте! ✌👇👇👇👇

*Да не забравя:Обичам ви всичките!❤💋Ако не бяхте вие,нямаше да съм толкова сигурна във възможностите си като автор и да се събуждам с усмивка на лице,знаейки,че когато напиша поредната глава,някой ще я прочете. Благодаря ви! 💋❤❤👐😻😍