Изправих се бавно, опитвайки се да не проклинам от болката в костите си. Сред човеците щеше да е проблем да използвам силата си. Но пък това значеше, че ще се наложи да раздвижа схванатите си мускули, плачещи за движение толкова години. Преоблякох се с бронята си и чистите дрехи, преживели една божествена война, след което потърсих някакви вълни на някой от ледените войни.
Засякох всичките петима. Глупаци! Нима не знаеха, че така ме улесняват допълнително?
-------
Тарсус, Ню Йорк
-------
Новият джип Рейндж Роувър караше гладко по магистралата. Идеше ми да вия като куче от удоволствието да се наслаждавам на звука от двигателя и усещането за безтегловност и адреналин от вибрациите. Кожената тапицерия правеше всичко да изглежда още по-хубаво.
Единсвеното по-хубаво от новата ми кола щеше да бъде, ако застрахователния агент се окажеше секси жена. Макар че с това проклятие, залепено за задника ми от онази кучка Сакреб, щях да я пожелая дори да беше възрастна жена с увисващи от възрастта гърди.
- По дяволите! - изпсувах и ударих по волана.
Клаксонът се задейства и един плешив мъж, каращ стар прогнил боклук, ми вдигна среден пръст. Богове, колко благодарих, че проклятието ми беше само към женския пол, защото в противен случай сигурно щеше да се наложи да убия човека. Никога не бих паднал толкова ниско, че да изчукам мъж.
Преминах грубо с длан през лицето си и се опитах да проясня мислите си. Трябваше ми секс.
----------
Андрасте, някъде в Северна Америка
---------
Този леден бог беше жилав. Не се даде без бой, но пък и не притежаваше уменията на войн, с какъвто можех да се затрудня. Богове, исках само да се позабавлявам!
Изтрих кинжала в ръкава си и свих устни. Дано другите да се окажеха по-надеждни от този тук, защото убийството му щеше да е грешка. Никога не съм искала да убивам бог, но нямаше какво друго да убивам освен такъв. Камишите бяха домашни любимци. Птиците в двореца бяха духове... Дори със стражата не можех да се бия, защото беше твърде лесно. Сигурна бях, че не всичките петима са изгубили гъвкавостта и силата си през годините. Трябваше да не са.
Друга забавна мисъл мина през ума ми - ако изберех някой нескопосан войн за Сакреб, тя щеше да е принудена да се свърже с него.
Мисълта за това ме накара да избухна в истеричен смях. Дори да не се си прекарах достатъчно хубаво тук, това беше чудесен резервен вариант.
-----------
Тарсус, Ню Йорк
-----------
- Джакпот! - прошепнах от мястото си на седалката.
През вратата на кабинета на агент Неса Бакс се виждаше стройна блондинка с доста апетитни форми. Явно щях да се застраховам дълго.
Свалих слънчевите си очила и ги пъхнах в жабката на джипа. Излязох и с плавна походка се отправих към вратата на госпожица Бакс. Когато пристъпих вътре тя вдигна кафявите си очи и дискретно обходи тялото ми с поглед. Явно или беше омъжена, или имаше приятел, защото бързо се изправи, спазвайки правилата на агентите, и протегна малката си ръка към мен.
- Застрахователен агент Бакс, с какво мога да помогна?
Кадифеният ѝ глас беше като балсам за проклятието ми. Нежно стиснах дланта ѝ в своята и като се усмихнах широко се представих:
-Травис Родсън. Удоволствието е изцяло мое! - наместих се на стола за клиенти. - Тук съм, за да застраховам колата си.
Блондинката кимна и вниманието ми беше привлечено към поклащащите се букли. Забелязах, че корените ѝ са в по-тъмен нюанс. Леко наклоних глава и както природата е създала мъжа, гладно проследих долчинката на гърдите ѝ. Чашка С. Можех да се справя с това.
- Говорим за онзи джип ли? - тя посочи към новия ми Роувър.
Кимнах в знак на съгласие и търпеливо ѝ помогнах да опише колата ми. Следваше един мъчителен час, през които щях да се правя, че я слушам, докато мисля начин да я любя някъде в този кабинет, без всички минаващи да видят. Час, през който трябваше да се боря с едно проклятие, което щеше да е и причината да я оставя и никога повече да не мога да се доближа до нея.
Подпрях се на дървото в черешов цвят и започнах да броя минутите.
-------
Андрасте, някъде в С. Америка
-------
Добре, това наистина не ми харесваше. Бях на тази планета от цяла седмица и бях заловила и убила двама от войните. Можех да съм при третия сега, но желанието ми умираше по-бързо и от бясното спускане през слоевете на Земята.
Ударих ръката си в металната ограда. Действието не предизвика абсолютно никаква болка и аз се строполих клатушкайки се на бетонираната земя. Всъщност можех да се изправя срещу третия дори още в следащия момент.
Нищо неподозиращия леден беше на среща с някаква жена, която очевидно беше минала петдесетте си години. Може би трябваше да ги съжалявам, но точно в този момент съжалявах себе си повече.
Как бях стигнала до това окаяно състояние? Сетих се -майка ми изневеряваше на баща ми и Сакреб винаги тайничко беше чакала момент, в който удобно да ме премахне от двореца.
За мен нямаше никакво значение дали съм там горе или тук долу. Незнайно откъде, в мислите ми изникна образът на баща ми. Силен войн от ледения народ, наказан да гледа красивата си жена, без да знае, че тя му изневерява.
Колко беше подло от нейна страна да го използва по този начин! Той отделяше цялото си свободно време за мен, обучаваше ме и ме тренираше, докато тя само се правеше на загрижена за него или дори мен. Никога не ме беше нарекла по някакъв начин, различаващ се от „Анрес“ или „Андрастес“, което всъщност не беше името ми. Понякога дори се питах дали помнеше рожденият ми ден.
- Слабачка! - извиках на себе си в тясната уличка и сграбчих металната ограда.
В пристъп на ярост боговете можеха да призовават силите си без да се усетят и точно това ми се случи.
Гледах как металът се загрява до такава степен, че накрая се стече по дрехите ми.
Това нямаше да мога да го изпера!