Андрасте
-------

-Кажи нещо.-казах меко,но все още задъхано в надвисналата тишина и тежеста на спомените ми,върху клетия ми вречен.

Мъжа,с когото вече бях свързана.

-Ако се разплачеш,ще те убия. Сериозна съм Тарсус!-предупредих и още по-силно стиснах ръката му,която сега беше вкопчена в моята.

Блондина се разтресе от смях и се стовари леко върху мен,прегръщайки ме. Сковах се. Никога,никой,през целия ми живот не ме беше прегръщал. Въздъхнах блажено и се отпуснах в хладкия уют,който само той можеше да ми даде.

-Значи това било да бъдеш прегръщан...-прошепнах и потрих нос във врата му,преди да скоча и да се хвърля към осмелилият се да влезе.

Тед бе приклещен след по-малко от едно мигване на окото за стената до вратата,а лицето ми бе грозна маска от ярост. Блъснах го в нея,когато до слуха ми достигна успокоителния тембър с така приятната си дрезгавина. Гласът на Тарсус.

-Андрасте,пусни го на земята!-опитваше се за надвика бученето в ушите ми и притока на кръв във вените ми .

Пожара в мен изпука и започна да хвърля огнени искри. Бавно отпуснах хватката си и Тед падна пред мен. Едва дишаше.

Студено докосване ме откъсна от завзелата ме тръпка за смърт. Отърсих се от внезапното самозабравяне и ахнах. Тед кашляше и ме гледаше така,както душите гледат Смъртта,виждайки я да идва за тях. Отстъпих,ударяйки се в голите гърди на Тарсус. Сините му очи бяха изплашени.

Изведнъж ми проблясна.

"Точно така!"-извика съзнанието ми при стария спомен. Лед и огън можеха да предадат искра към умиращ и да покачат изтласкването на кръв до много високо ниво. Тед щеше да е като ракета заредена с адреналин за следващите 24 часа,но нямаше да гледам как се бори за последната си глътка въздух.

Нямаше да видя още един умиращ от ръцете ми.

Сграбчих рамото на блондина и изритах с крак Тед.

-Ставай!-наредих над гърчещото му се тяло.

Искрата беше смъртоносна,освен ако не докоснеше за стотна от секундата тялото на смъртния. Нямаше как да го докосна и да го пусна,а и трябваше да я накарам да се влее във всеки мускул и да достигне до всяка проклета клетка. За това оставаше само да го изритам. Рязко и със светкавична бързина.

Главата му се фрасна в шкафчето,но когато отвори очи пред мен не беше щофьора Тед. Този човек беше заредена адреналинова бомба. Младия не-шофьор тръсна глава и разтегна врата си,преди да скочи ловко като котка на крака.

-Защо се опита да ме убиеш и после ме спасяваш?-изръмжа и изпука кокалчетата си.

Махнах с ръка,обличайки се. Докато се свестяваше успях да се пъхна в бельото си и ми оставаха само тениската и дънките. Обувките нямаше и да погледна повече. Дано тези кокили изгниеха в онзи ъгъл.

-Млъквай! Искам да разпусна и ще ти помогна да се освободиш от излишната енергия. Шефа ти едва ли ще има нещо против да се ...-избутах коса пред лицето си и разтрих чело,докато си блъсках мозъка за правилния израз-...поразвихрим в тренировъчната зала.

Тед ме гледаше толкова объркано и подозрително,че стиснах юмрук и докато излизах,минавайки покрай него,го фраснах в челюста.

-По дяволите!-извика и се наложи да я намести.

Никога не мерех силата си. Ако щях да го убивам обаче,вече да бе на пода. Всъщност почти го бях убила преди минути.

-Андрасте!-изръмжа разгневено Тарсус,подскачайки на един крак докато се обуваше-Няма ли да поговорим? Мамка му,също така е време за вечеря,ако не си забелязала.

Чувствах се сита. Облизах устни и обходих торса му с жаден поглед,спирайки се на лицето.

-Яденето ще почака. Тед се нуждае от битка.-упорито обясних и бутнах чернокосия.

Той ме наруга и по всичко му личеше,че не разбира и грам от случващото се. А уж живееше с бог и работеше за него.

-Води.-спокойно наредих и тръгнах подир шофьора на лимузината.

Обърнах се към негодуващия си вречен и му помахах. После направих жест с ръка да тръгва и казах само с устни:

-Ще дойда по-късно.

Тарсус кимна,като че най-накрая разбра,че ще изпълня казаното:щях да тренирам с Тед и после да отида за вечеря. Все пак аз бях бог,не робот. След тренировката щях да съм гладна като диво животно и сигурно щеше да ми се наложи да погълна всичките запаси на Нериус,но той трябваше да го бе предвидил. Ако не,щеше да се поучи от грешката си.

Играех си с езика си,когато Тед избута същата врата,пред която ни беше оставил когато трябваше да се срещнем с шефа си.

-Благодаря.-исумтях когато ми направи път да мина първа.-Какъв кавалер! Направо да ти се изненада човек. Майка ти сигурно много се гордее с теб.-посочих и извъртях очи.

Зад мен той изцъка с език.

-Искам да съм сигурен,че няма да ме издебнеш в гръб. И за твоя информация,ти си най-вулгарната и наперена богиня която някога съм виждал.

Подкосих му краката още преди да съм завършила командата "Старт" и Тед се озова на пода. Силно разгневен,се изтласка и захвърли шапката си със смешна козирка. Изпука врата си и попита ядосано,но сериозно:

-Няма да те нараня ако те ударя силно нали?

Засмях се от все сърце. Беше много сигурен в способностите си. Лошо за егото му.

-И да ме блъснеш с всичка сила в бетонна стена,като ме риташ в ребрата и ме намушкваш с нож,пак няма да ме убиеш. Но ще го усетя. За да усетя нещо обаче,първо трябва да ме хванеш. Знаеш го нали?-повдигнах вежди и без да губя излишно време замахнах към скулата му.

Кафявите ириси се разшириха като палачинки и той едва отбегна сблъсъка на кокалчетата ми с черепа си. Пристъпих назад и замахнах към главата му,но човека се метна под мен и ме накара да загубя равновесие. Паднах,но се извъртях и забих лакът в рамото му. Чу се ужасяващо "пук" и младия мъж нададе вик. Изблъска ме от тялото си и псувайки,реши че е време да се стегне.

"Браво!"-помислих си съркастично-"Сети се чак когато почти те изтъргвах от обувката си! Опа,чакай,аз нямам такава..."

Явно беше научил нещо през краткия си човешки живот,защото скочи във въздуха и като японска нинджа,които винаги ме караха се смея,се приземи вурху гърдите ми. Двамата паднахме на пода и усмихната,го ударих в слънчевия сплит. Тед стегна болезнено челюста си и започна да нанася удари където успееше да достигне.

-Стига толкова.-разнесе се спокоен глас с вкус на мед и секс.

Извъртях глава (Тед играеше нечестно,копелето) и получих смазващо круше под лъжичката. Изправих се като за коремна преса и както Тед още ме беше приклещил под себе си,сякаш ме яздеше,му счупих носа. Дано не зараснеше накриво,защото лицето му беше красиво. Изтрих дланта си в дънките и го избутах от себе си,докато беше зает да държи счупения си нос.

-Нериус,искаш да потанцуваш с мен ли? Поласкана съм,но Тед зае целия ми график.

Изкусителната му усмивка беше по-зловеща и от отворената паст на подивял лъв. Какво беше преживял този бог,че да се превърне в хладнокръвното секси копеле,което сега се взираше така настойчиво в мен? Изтрих съсирващата се кръв от брадичката си и поттиснах импулса да изплюя потеклата в устата ми. Бях на затворено помещение и това от провалила се богиня щеше да ме превърне в гнусен клошар. Имах си морал,въпреки всичко.

-Май Тед напусна графика ти.-отбеляза и хвърли бърз поглед над рамото ми,където с периферното си зрение можех да видя как кръвта се стича на вадички от носа на гореспоменатия и капе по черния му костюм.

-Значи е твой ред. Или не искаш да счупиш нокът? Но какво е за теб един маникюр.-заядох се.

На косъм да загубя ухото си,когато един леден кинжал преряза пространството в опасна близост до него. Дори не го бях видяла. Ухилих се сякаш вече бях на масата и пред мен имаше блюдо от печено агнешко,а аз не бях яла от месеци.

Само миг по-късно огъня ми се озова в ръката ми под формата на огромно кълбо.

-----
Vote⭐_____Comment#____Share.

👇
🔜Sant Anel: Заедно с последната глава ще пусна и БОНУС!🔥 В деня,в който завърша първата част на "God's war" ще пусна и интервю с героите от книгата,а именно Андрасте и Тарсус. Точно така,ще има интервю! 🙅🙆👊

*Ако имате въпроси,които бихте искали да ги питате,очаквам ги в коментарите:
👇👇👇👇👇👇👇👇👇