Андрасте
-----

Нериус продължаваше да ме гледа продължително,докато набираше телефонния номер и телефона започна да звъни. В следващия момент Тарсус влезе и очевидно също се беше взел душ,защото капките се спускаха по кичурите му и спокойно падаха по сивата тениска. Беше обул спортен анцуг с ластици при глезените. Греховните му задни части се настаниха на дивана до мен,но на известно разтояние.

"По-близо!"-крещеше вътрешното ми аз,но го избутах в най-отдалеченото кътче на съзнанието си и ако имах време,щях да го докарам до безсъзнание от бой. Свързването беше започнало и го осъзнавах твърде късно. Тарсус беше прав. И най-лошо беше,че процеса протичаше еднакво бързо и за двама ни.

-Релай,прекъсни всичко което правиш,защото трябва да проведем един разговор на ...-война обходи мен и Тарсус с поглед и вметна-...четири чифта уши.-каза и потропа с пръсти по дървото.

Чакайки така наречения Релай да се отърве от хората около себе си,всеки от нас започна да прави нещо. Тарсус се беше подпрял на юмрука си и с намръщено израбение мислеше нещо задълбочено,докато аз и Нериус си хвърляхме погледи,пропити със заплаха. Осъзнах,че исках да се бия с този войн. Силата която беше демонстрирал на личния си терен беше с много добра техника.

Но това трябваше да почака. Отместих очи от кафявите кинжали на брюнета седящ срещу мен и за да измеря всичко,сканирах обстановката. Странно,офиса на разглезения прахосник беше твърде семпъл.

"Сигурно не прекарва много време тук."-отбелязах наум и попих всеки детайл.

Нямаше много за гледане,ако трябваше да бъда честна. Имаше само няколко етажерки с папки в прилежен вид и изрядно подредени статуетки от кристал. Интересното беше,че четирите кристални фигурки бяха единственото скъпо нещо в цялата стая. Бюрото беше красиво,но обикновено. Тъмно-кафявия му цвят можеше да бъде сгрешен с черен. Два стола от двете страни служеха за настаняване на Нериус и събеседника му,а дивана на който седяхме двамата с блондина беше повече за да запълва празното пространство,отколкото за лични изгоди. Имаше малко шкафче под горната плоскост на бюрото вероятно с цел съхраняване на печати и бели листа. Машината за унищожаване на документи беше с малки размери и стоеше свита зад вратата.

Значи това беше великата "територия на Нериус".

-Слушам те. Или ако трябва да съм точен,слушам ви.-чу се спокойния и овладян глас на третия останал леден войн от другата страна на линията.

Звучеше точно като вибрациите които усещах,когато трябваше да го потърся. Успокоителни и силни,също като тембъра на гласа му. Може би Релай беше бога на мира и спокойствието? И къде беше копелето,когато войната стана на живот и смърт тогава?

-Говорете.-каза Нериус и включи мобилния на високоговорител.

Тарсус ми хвърли поглед,казващ ми,че той ще поеме от тук и аз мълчаливо приех предложението.

-Релай,искам да опиташ да си спомниш всичко,което знаеш за Свързването и да ми кажеш,възможно ли е да бъде спряно?-попита насред тишината,надвиснала сред нас като плътна покривка от тюл.

От другата страна на линията последва дълго мълчание. Толкова дълго,че не издържах и изръмжах:

-Говори!

Релай се изсмя и звука премина през говорителя като лай.

-Няма вратичка за Свързването,ако това търсите. Тарсус,не съм те виждал от векове! Това вречената ти ли е?

Бясна,изтръгнах телефона от ръцете на шефчето и заговорих отчелтиво,но заплашително:

-Откъде си толкова сигурен? Познавах жена,която не беше вярна на своя вречен. Как е възможно това,а Релай? Ще ми обясниш ли как двама вречени след Свързването и създали дете не се обичаха и не си бяха вярни?-вече бях повишила глас.

Ледения войн въздъхна и можех да си представя как се подпира на ръката си. Шумолене на плат и после:

-Андрасте ако не ме лъже паметта,нали?-нервен смях-Тарсус,ти си истински нещастник! Как можа точно на теб да се падне убийствената богиня на победата? Както и да е,майка ти беше различен...случай. Тя...-връзката прекъсна и Нериус изпсува.

Завъртях се и присвих очи към двамата,готова да им счупя черепите с един простичък телефон. Бавно попитах:

-Някой ще ми обясни ли какво стана?

Брюнета поклати глава и изхвърчя през вратата. Останах неподвижна докато не говидях да се връща с Тед и някакъв гологлав мъж,по-едър дори от мъжът-скала,както бях нарекла Тед. Изумих се от размерите на тези човеци. Несъзнателно се бях взряла в новодошлия. Смътен проблясък,последван от смущение се пропиха в костите ми и трябваше да стисна клепачи,за да не опожаря имението.

Новопоявилия се ми напомни на ледения,който бях убила в гората преди две седмици. И спомена ме удари като тухла,долетяла от нищото.

-Добре ли си?-чух Тарсус да ме пита загрижено и вдигнах очи към двете езера.

-Абсолютно!-отсякох и се отърсих от чувството на вина.

Ако щях да започна да изпитвам вина за всеки,когото бях убила,до края на нощта щях да съм пълна развалина с неудостановена форма,гърчеща се на пода в някоя от стаите на имението. Вречения ми протегна ръка в неосъзнат жест на подкрепа и аз не намерих сили и прична да се отдръпна. Студените му длани пробягаха по ръцете ми и стиснаха успокоително раменете ми.

-Ако е толкова важно за теб,ще намерим начин.-сурово обеща и дори направи опит да се усмихне.

Отвърнах,но сигурно приличаше повече на зъбене,отколкото на радостно ухилване,каквато беше целта.

-Така или иначе вече е късно. Оказа се прав.-прошепнах и зареях поглед към нищото.

Миниатюрни прашинки танцуваха около нас в побъркан и неспирен танц. В следващия миг Нериус се обърна към нас и за първи път видях умореност и мудност в движенията му.

-Някой е прекъснал всичките ни линии към всички оператори. Останаха ни само сателитите,но едва ли това ще промени нещо. Като гледам май ти вече се отказа от "вратичката" си.-посочи към мен и направи кавички във въздуха.

Този път усмивката сама се появи на устните ми. Беше половинчата,но я имаше. Можех да я почувствам.

-Нериус,ти не си такъв за какъвто се представяш.-изтъкнах.

Тарсус се скова,а събрата му повдигна тъмните си вежди. Скулите му порозовяха ли,или зрението ми си играеше шеги с мен?

-Не знам за какво говориш.-отсече рязко и се изниза от стаята.

Синеокия затегна хватката си на рамене ми и вече съвсем съзнателно ме притисна към бюрото. Опитах се да го избутам,но той улови ръцете ми и ги заключи зад гърба ми. Дъхът му се блъсна във врата ми и носовете ни почти се бръснаха един в друг.

-Значи вече признаваш,че си моя?-опита да ме накара да кажа това,което му се искаше.

Уви,аз не бях вчерашна.

-Върви по дяволите!-отвърнах и впих устни в невовите,в абсолютен контраст с думите ми.

Захапах пълната му долна устна и я дръпнах силно,карайки го да простене. Двамата мъже,работещи за Нериус ни погледнаха и разбрали,че трябва да ни оставят насаме само предупредиха:

-Отидете някъде другаде. Шефа ще побеснее ако някой е останал в офиса му.-каза онзи с бръснатата глава.

В ръката ми се образува огнено кълбо.

-Опитай се да ме изкараш от тук.-измърках и се потрих в тялото на вречения си,макар да не го исках,а Свързването да ме караше.

Мутрите побързаха да се оттеглят. Чак тогава избутах Тарсус от себе си.

-Не тук.-промърморих и двамата заедно тръгнахме към стаята,която сега беше наша.