Тарсус
-----
-Не е Тед.-казах и пристъпих към раздразнения си събрат.

Както вски път,когато бяхме близо до друг от нашия народ,почувствах силна близост. Като невидима длан,даваща ти опора и потупваща те братски по рамото.

Длан,която биеше много силно!

-Тарсус! Бих казал каква изненада,но истината е,че те усетих още щом прекрачи прага на имота ми.-осведоми ме за вече известния и на мен факт и триейки се с голяма кърпа,посочи към червенокосата ми придружителка- Коя е тя?

Андрасте настръхна и посегна към Нериус,но той отби изненадващо атаката й,без дори да я поглежда. Вместо това беше повдигнал вежди към мен и изведнъж вече широко ухилен,ме подкачи:

-Да не би да опитваш играта за трите нощи? Знаеш колко е опасно...

-Нериус,това е ...-прекъснах го,но Андрасте пристъпи наперено и прекъсна мен.

-Аз съм Андрасте,приятно ми е да се запознаем. Всъщност,можеше да се бе случило вече,но ето на,съдбата ми предложи по-дълга пътека. -тя извъртя зелените си очи и в тях проблесна заплаха и отегченост,която не бях виждал откакто я внесох в колата онзи ден,горе на хълма-Бъди добър бог и ми помогни за една загадка,която ме мъчи.-каза.

Нериус се напрегна,после се удари по бицепса и поклати глава,смеейки се пресилено:

-Тя знае ли какви ги говори? Жено,-той вече гледаше право към лицето й и я приковаваше с погледа си- Нямаш си и представа с кого разговаряш. А ако знаеш,то ти официално си мъртва. Не търпя неподчинение на законите,които сами създадохме. Тарсус,припомни ми,не сме ли си говорили стотици пъти за това,че човеците не трябвя да научават за нас? Определено не сме същите като от митовете,но това не значи,че можем да си позволяваме волности.

-Тя не ...-опитах се да обясня,но Андрасте беше извадила огъня си и поваляше война на пода,преди да го запрати в стената и да го улови за гърлото-...човек.-довърших,вече силно разгневен от случващото се.

Бях очаквал много неща,но не и да разтървавам двамата богове.

Нериус зяби пета в прасеца на огнената богиня и тя се наведе,защото щеше да падне. Улових я,преди да тупне на пода и затиснах дланта й със своята. Огъня й изпържваше кожата ми и ми се наложи да стисна челюсти.

-Тя е от огнения народ!-избоботих,но Нериус ме разбра и махна с ръка.

-Съжалявам за недоразумението,можеш да я пуснеш,преди да ти е направила ръката на пепел.-оповести и се изправи с едно ловко и добре обработено движение,право на крака.

Тялото на червенокосата пред мен се тресеше от едва сдържан гняв.

-Спокойно!-прошепнах в косата й и тя леко се отпусна.

Повдигнах очи и видях Нериус да ме наблюдава,сякаш бях насекомо,което не беше виждал и сега бе успяло да прикове вниманието му. Обгърнах малко по-плътно с ръце скованото й тяло и му казах:

-Тук сме,защото Андрасте се оказа моята вречена. Спести си шегите,не ме интересуват. Майка й не е била вярна на баща й и ние сме склонни да вярваме,че има някаква вратичка. Питахме се дали ти не знаеш нещо за това.-подхвърлих кокала и той веднага го налапа.

Нериус се наведе и грабна кърпата,която беше изпуснал и като истинска хрътка,каквато винаги беше,заговори с интерес:

-Това е много интригуващо. Ако обаче всичко казано от Марен за Свързването и ефекта му върху проклятието е вярно,за какво,по дяволите,глупаци такива,искате да го прекъсвате?-той поклати бързо глава и продума малко печално- И преди да си попитал-не,не знам нищо. Моята вречена умря по време на войната и нямам представа кога ще се роди отново. Може би никога,имайки предвид последвалите събития!-исумтя презрително и кимна с брадичка към жената в ръцете ми- Ако тя е твоя вречена,за твоя добро,направи всичко по силите си да я задържиш до себе си. Завържи я,окови я,заключи я,направи каквото ти дойде наум,но не я оставяй за нищо на света!

Андарсте ме отблъсна и попита:

- Свързването не може да се избегне?

Тревогата в гласа й накара ръката ми да се свие в юмрук. Исках да ударя стената. Не знаех какво ми ставаше. Предположих,че вече бях започнал да се свързвам с нея.

-Андрасте,толкова ли е лошо всъщност?-мимолетен въпрос,пропит с векове самота и надежда,която беше умряла много отдавна.

Силно вглъбена в мислите си и вътрешните си дилеми,тя избута косата от лицето си и започна да жестикулира,говорейки ск сама.

-Не мога да си позволя да видиш истинската ми същност. Аз съм родена да убивам и съм обучавана през целия си живот единствено за войн. Не мога да се обвържа и да очакваш от мен да бъда кротка и покорна женица,чакаща съпруга си. Свързването ще ти покаже всичкото ми минало,ще видиш всичките отвратителни неща,които съм извършила. Не мога да си го позволя! Аз съм като вълците единаци. Не става. Просто трябва да открием какво е това,което не е позволило на майка ми да се Свърже с баща ми. Тя му изневеряваше,сигурна съм! Следила съм я стотици пъти как напуска брачното им ложе вечер и се спуска към двореца в ноща...

Мислите й течаха като неспирен поток и двамата с Нериус останахме мълчаливи да чуем какво я тревожеше. Аз,защото беше започнало да ми пука прекалено много и Нериус-защото той винаги искаше да знае всичко,за да може да те манипулира по най-долният начин,стига ножа да опреше до кокала. Точно поради тази причина я завъртях и повдигнах баричката й,така че да съм сигурен,че ме вижда,за да й кажа честно:

-Мисля,че вече е твърде късно.
-----
Андрасте
-----

Опулех се насреща му. Мозъка ми блокира,но прие и осмисли всичките 6 думи,които Тарсус беше произнесъл.

Запънах се в собственият си език.

-К-кое?-попитах,макар пределно ясно да разбирах за какво ми говореше.

Тогава Нериус се намеси,като звучно прочисти гърло.

-Извинете ме,влюбени гълъбчета,но може ли да поговорим в кабинета ми? Мириша на пот и искам да се изкъпя. И всичко това,като изключим факта,че сте в дома ми. Сигурен съм,че може да си гукате така приятно и в стаята си.

Вреченият ми изкриви лице от ярост и раздразнение,че е бил прекъснат. Погледа който хвърли към другия леден войн,можеше да реже желязо.

-Не смей да се намесваш в личните ми разговори Нериус! Не ме интересува колко време е минало от последната ни схватка,кълна се,че отново мога да те спукам от бой. Не забравяй,че аз оглавявах командването по време на войната.-каза привидно спокойно,преди да върне синият си ,изгарящ кожата ми,поглед върху мен- Дори и да има вратичка,не мисля,че искам да се разделям с теб. Не ме интересува каква си,Свързването е по-силно от всякаква магия и проклятие и ти го знаеш. Позволи ми да помисля Андрасте! Ще успеем да се справим,просто ни трябва време.

Шокирана от думите му,се спуснах назад,толкова ,колкото помещението ми позоволяваше. Дъхът ми излизаше на пресекулки,дори когато попитах Нериус къде е стаята,в която щях да остана.

Обяснението премина от едното ми ухо и излезе момемнтално от другото,но аз кимнах,сякаш разбрала всичко.

После кимнах още веднъж,като някаква шибана марионетка и отправяйки се към вратата,се обърнах за последно към вречения си. В очите му видях отново онова чувство,което така и не успях да разчета преди.

"Надеждата е самозалъгване!"-изкрещях безмълвно и повдигайки дървения прът,го насочих към бедрото си. Той се прекърши и аз хвърлих парчетата към стената,като ги изпепелих по време на полета им.

-Не съм богиня,която е подходяща за Свързване.-продумах,преди да затръшна вратата.

------
Vote★____Comment#____Share.

👉Sant Anel (the author):Както вече казах в профила си,имам идея за втора книга. Със сигурност ще има такава,но не съм наясно дали бихте могли да се справите и с трета. Имам идеята и сюжета,и за трета част от,евентуално,поредицата,но ми трябва мнението ви:
-Бихте ли желали да откриете истината зад същността на Сакреб и да й дадете шанс,или тя не заслужава свой щастлив край? ❌✔
-В повече ли ще ви дойде и трета книга?❌✔
✋🚩🚩⚠⚠❕❗Ако някоя от книгите е Boy&Boy,това привлича ли интереса и любопитството ви дори повече?❌✔

БЛАГОДАРЯ,ЧЕ ПРОЧЕТОХТЕ ГЛАВАТА И ИЗЛИШНИТЕ МИ ГЛУПОСТИ! 😆😅