Андрасте
------
Меко. Топло. Удобно.

Това бяха първите три думи,които изплуваха в съзнанието ми щом започнах да се разсънвам. Отрих се в кожа,която усещах до своята. После обаче осъзнах,че това беше нещо космато.

-Какво по...-прошепнах и отворих едното си око.

Гледката на далматинеца и косматият й задник беше нещо,което не бях очаквала и така се изненадах,че изпаднах от леглото. Бях спала в легло. Война в мен веднага обходи с поглед обстановката:през множеството скачени прозорци и плъзгащата се врата,пред очите ми се яви терасата от бял мрамор на ледения войн. Слънцето вече беше изгряло и Лана щастливо плезеше розовия си език към лицето ми. Отблъснах муцуната й топно преди да ми олигави лицето и изръмжах силно.

-Ще те смеля от бой,Тарсус!-заканих се и скочих на крака.

Тъкмо си вързах косата с един чорап,когато корема ми изкъркори звучно и болезнено.

Не беше ли една голяма ирония факта,че боговете бяха безсмъртни,но можеха да умират от глад,без буквално да умират?

-Тарсус!-извиках по пътя си към долния етаж.

Бях спала в неговото легло. Самл това обясняваше уханието на дива гора и мускус.

-Кухнята.-дочух отговора му на разтояние една стая от мен.

Завих по посока на твърдия му глас и тъкмо мислех как да започна разговора относно това къде ме беше оставил да спя,когато до носните ми рецептори достигна мириса на палачинки. Пресни и топли,те ме викаха и блазнеха като божествена амброзия. Разговора можеше да почака. Избутах дървената врата и с очите си видях най-сексапилната гледка,която можеше да съществува. Ако имах фотоапарат,да съм я заключила в снимка за бъдещите поколения. Такъв еротичен момент се виждаше веднъж в живота. Изпитах благодарност към боговете,че не бях умряла в глупавата война. Щях да си замина,без да зърна леден войн само по престилка и боксерки да пече палачинки.

Устата ми се изпълни със слюнка и не беше само заради храната. Прочистих гърлото си за да не издам и се отправих пъргаво към плота за готвене.

-Добро утро. Преди да вземеш някой нож и да ми отрежеш топките,ще кажа,че на пода нямаше да ти е удобно,на тясното кресло щеше да се схванеш, а по време на пътиването това само ще ни забави. Междудругото,чорапите не се използват за тази цел.

Търсенето на вратичка,за вратичката. Разбира се. Свих си една палачинка и я намазах обилно с шоколад. Напъхах я почти цялата в уста и измърках доволно. Нападнах следваща. Докато направо я тъпчех в бурканчето Нутела,което сега беше в ръцете ми и го пазех както леприкона пазеше гърнето с жълтици накаря на дъгата,попитах с пълна уста:

-С какво ще пътуваме?

Голият мускулест гръб се разтресе от смях. Видях проблясване на белите му зъби и едва не му фраснах носа. Щеше да бъде нов вкус палачинки-с кръв.

"Опитайте новите дизайнерски палачинки,само днес,с вкус на кръв! Нападайте вампири!"-издекламирах с рекламен глас наум и се ухилих,макар ясно да осъзнавах,че русокосия войн може да ме види.

Картинката щеше да е грозна.

-С джипа.-отвърна през едва сдържан смях и преобърна една палачинка в тигана,докато с другата си ръка посегна да вземе една от вече готовите,но аз го ударих и взех последната-Или със самолет. Знаеш какво е това,нали?-попита,вече със затворени очи и държащ се за корема.

Подскочих леко и положих задник на плота. Сега бяхме лице в лице. С левия си крак го сритах в бедрото. Смехът му ескалира в ужасяващо цвилене.

-Отварителен си!-исумтях и облизах шоколада по пръстите си.

Сините му очи се бяха навлажнили. В този момент наистина съжалявах,че не го бях убила.

-Разбира се,че знам какво е самолет.-раздразнено продължих-Но не мисля,че ще мога да се кача в подобна машина. Нека пътуваме с колата.

Дяволски блясък заискря в очите му,преди да изчезне така бързо,както и се беше появил.

-Със самолета ще е много по-бързо.-увери ме и грабвайки изненадващо тигана,избяга на дивана в хола.

Когато го последвах,вече беше погълнал всичките палачинки. Без никаква заливка. Така му се падаше,като не ме питаше дали може да ме пренася до леглото си.

Обсъдихме за последно набързо плана и като потърсих вибрацийте на воините от неговия народ,го оставих да се справя с билетите и всичко останало. Не знам как щеше да ми направи лична карта и всичките излишни документи,които имаха хората за да доказват самоличността си и не ме интересуваше.

Излязох да се разходя в гората за да не му преча.
---------
Тарсус (16+)
-------
Андрасте беше настръхнала като котка. Гърбът й беше плътно залепен за прозореца и тя беше нервна до неузнаваемост.

-Спокойно,-опитах се да предразположа огнената жена към полета - Това е една много безопасна и доказана машина за бързо предвиждване. Не хапе.-присмях й се.

-Мамка му!-изпсувах тихо когато юмрука й се заби здраво в ребрата ми.

-Аз. Хапя. -отвърна през стиснати челюсти.

Вдигнах дръце в знак,че се предавам и й посочих към гледката през прозореца:

-Не е ли красиво?-попитах.

Дори черевената й коса ми изглеждаше бясна и готова да ме удуши.

-Няма да погледна.-отсече раздразнено-Махни се от личното ми пространство!-тихо ми заповяда и ме погледна убийствено.

Носовете ни се докосваха и дъха ми се сливаше с нейния. Не усешах проклятието,но за разлика от това я желаех по-силно от всяко такова.

-Ела.-издишах във врата й и го гризнах лекичко.

Всеки мускул по тялото й се отпусна и тя бръсна устни в ушната ми мида.

-Не мога да повярвам,че ще го кажа,но това е най-добрата ти идея.

Сведох очи и нейните зелени ириси ме посрещнаха с огнено желание. Подсмихнах се и облизах долната й устна.

-Първо искам да направя нещо...-промърморих и спуснах ръка между бедрата й.

Хвърлих бърз поглед на пасажерите-никой не ни обръщаше внимание. Тя улови китката ми и исъска възбудено:

-Какво си намислил?

Облизах устни.

-Тихо.-казах вместо да й дам отговор и разкопчах ципа на коженият й панталон.

Спуснах ледените си пръсти по горещата й кожа,докато не стигнах до сладкия й сок. Ухилих се-вече беше готова за мен. Средният ми пръст се завъртя около чакащият й клитор и се плъзна в горещата й сърцевина. Не отделях очи от лицето на Андрасте докато ръката ми я дразнеше и дори когато напъхах два пръста в нея. Зеленоокият войн се изви срещу ръката ми и беззвучно истена. С другата си ръка уловиха дланта й и напъхах два от пръстите й в устата си,правейки кръгови движения,които да й подскажат какво бих искал да правя в момента,вместо да я галя с пръсти.

-В името на боговете...-измърка и се тласна в синхрон с пръстите ми,но аз ловко ги измъкнах и ги поднесох към устните й.

Зениците й се разшириха и зеленото потъмня. Пълната й розова устна се отвори и езика й облиза собсвения сок на тялото й. Стиснах очи и вдишах дълбоко. Гризнах мекото на показалеца и й тя притисна бедра към седалката. Поддаваше се под натиска на възбудата си.

-Сега вече ела с мен.-изкомандвах меко и нетърпейки възражение.

Станах и се насочих към тоалетната,плътно следван от излъчващото силни вълни на възбуда,тяло на богинята на победата.