Оставих го да ме завлече в колата. Затръшна силно вратата,докато аз седях на мястото до шофьора ужасно кисела.

-Какво те прихвана?-извика,след което опита да се успокой.

Думите му проехтяха в малкото пространство,блъскайки се в стените на джипа. Търсеха безнадеждно изход.

-Нищо!- заядох се.

Тарсус удари силно по волана с две ръце и издиша дълбоко.

-Къде да те закарам?-попита след малко.

Запремигах,бързо търсейки из главата си. Странно,но реших,че не искам да го лъжа.

-Никъде.-тихо отгворих и зачаках реакцията му.

-Как така? Къде спиш вечер?-пойнтересува се.

Все още бясна,макар и уморена,казах:

-Спя на покриви,но това беше преди да открия балкона на жилището ти. Мрамора е толкова приятен след залез... Също така,-добавих- не смятам да пресичам пътя си с този на хората.

После се сетих за нещо,което бе много по-належащо за обсъждане от липсата ми на дом.

-Защо не се отдъпна?-попитах,впивайки премрежен поглед в него.

Той пръв прекъсна контакта.

-Заради проклятието е. Съжалявам.

По изражението му съдех,че беше искрен.

-И аз съжалявам.-промърморих,макар да казах една много тлъста лъжа.

Ледения бог прокара нервно пръсти през косата си.

"Исках аз да го направя!"-оплака се вътрешното ми аз.

-Ако ти предложа да останеш в моя дом,само докато ти е нужно,ще е много ли?-тихо попита.

Изгубена в сините му очи и красиво лице,едва не го сграбчих и не го любих в колата.

"Престани!"-скарах се сама наум- "Какво ти става?"-попитах себе си.

Повдигнах небрежно рамене.

-Ако няма да ти преча,не бих отказала да спя на терасата когато си пожелая,без да ми се налага да бягам всеки път,когато се прибереш.

Зениците му се разшириха и той прочисти гърло. Дори в този момент желанието ми не стихваше. Какво,по дяволите ми ставаше?

Тръснах силно глава.

-Аз имах предвид да живееш временно при мен. Не мога да оставя един войн,особено теб,да живееш на улицата!-обясни.

Погледнах го изненадана. Как трябваше да интерпретирам частта:"особено теб"?

-Но аз нямам дом.-признах.

Тишината се проточи дълго и мястото като че утесня.

-В двореца...-започна
Тарсус,но го прекъснах преди дори да е казал какво мисли.

-Дори в двореца.-поясних.

-Но...-опита отново.

Вдигнах длан да замълчи и сухо отсякох:

-Нямам дом никъде в проклетата Вселена.

Температутата се понижи.

-Защо?

-Задаваш твърде много въпроси.-срязах го- Ще ти обясня някой път,когато съм в настроение.

Той кимна и разсеяно подкара колата. На няколко пъти едва не обра от боята на други автомобили. Предложих му аз да карам,но той отказа.

------
Тарсус
-----

Тя намаше дом,дявол да го вземе! Красивата и изкусителна,войнствена жена на огнения народ си нямаше място,където да отиде,когато всички те отблъснатеха. Но може би пък на нея не и се случваше?

Леко поклатих глава. Едва ли тя имаше предвид това което си мислех. Предполагах,след като Скареб ни прогони,всички спяха в общо помещение или където намерят в двореца и за тях беше нормално.

Карах,но умът ми беше в съвсем далечна посока от шофирането и на Андрасте й се наложи няколкократно да ме побутва.

Най-накрая паркирах в гаража и изключих двигателя.

-Ти оставаш тук.-заключих накря и я предизвиках да успори.

Червената й коса беше същата като нрава й.

-Хубаво!-сви устни и силно удари вратата при излизането.

Без да се противи? Не че имах против!

-Както си тръгнал защо не вземеш и да ми извадиш ключ?-извъртя очи,но аз не се засегнах на шегата.

Даже помислих сериозно над върпроса. Сякаш прочела мислите ми,тя каза:

-Да не си посмял!

Исках да се усмихна,но след случилото се преди малко на хълма,вече не знаек как да реагирам. Отново научкала,че нещо ме мъчи,тя скръсти ръце:

-Какво?-измърмори.

Подхвърлих й ключовете.

-Изкъпи се. Сигурно си се покрила със сажди.

Огнения войн прокара пръст по бузата си и направи гримаса,преди да ме погледне изучаващо.

-Хайде,тръгвай! Няма проблем. Така или иначе живея сам и често отсъствам. Плюс,че ще е за малко.-казах.

Зелените й очи зайскряха със странен блясък и като се врътна грацизно,влезе в къщата.

Точно това чаках. Обърнах се и изритах силно едно дърво. Толкова бях близо до нея на хъшма,че успях да сгрея дори душата си,която беше като изкована от лед. Спомена за зърната й,които несъзнателно настръхнаха и се потриха в кожата ми...

Изревах като ранено животно и заудрях дървото,като всеки път залеждах кората все повече,докато не направих някаква ледена склуптура,която счупих с друг леден къс,който създадох.

Трябваше да се охладя. "Не!"-поправи ме съзнанието ми- "Трябва ми секс. Силен и яростен секс,който да убие всичкото желание към пратената да ме убие богиня от спечелилият войната народ. Народа,който ни изпрати на Земята."

-Мамка му...!-прошепнах,сещайки се,че тя сега сигурно втриваше моя сапун в кожата си.

Щеше да мирише на мен,а нейната миризма щеше да се е пропила в цялата баня. Дори плувнала в пот,тази жена имаше най-греховната миризма. Полудявах,това беше. Сериозно ли смятах потната Андрасте за красива?

"Не"-отново ме поправи съзнанието ми-"Ти я виждаш като светещ фар в средата на бурен океан!"-противопостави ми се.

Всъщност,се противопоставях на самия себе си. Сериозно започвах да се съмнявам за здравето си на ментална основа. Това не беше нормално.

Като помислих още малко,се отправих към дома си. Изведнъж се сетих,че Лана не познаваше Андрасте и си нямах и на идея как щеше да я посрещне! Далматинците бяха много добри животни,но...Андрасте имаше характер на дебнеща котка. А котките и кучетата не се харесваха особено.

Бързайки да стигна до хола,забравих да си сабуя обувките по пътя. Промърморих някаква псувня и подскачайки от, един крак,на друг,за да събуя обувката си,едва не се блъснах в стълбището.  Хвърлих бърз поглед в огледалото до вратата,водеща към хола и видях,че раните ми бяха почти зараснали.

Привилегиите на безсмъртието,напомняха ми боговете.

Метнах двете обувки през цялата дължина на коридора и за да не счупят прозореца,направих малка ледена пързалка,през която се спуснаха и паднаха на точното място.

-Право в целта.-чух вибриращия й до нажежена стомана,еротичен глас.

Глас,който с нищо не ми помагаше да се въздържа-въздържание,което слагаше край на всичкото удоволствие. Или го правеше по-сладко,всъщност.

-Да.-отвърнах и опитвайки се да спазя дистанция,тръгнах да се качвам на втория етаж ,където щях да взема душ в собствената си баня.

-Къде отиваш?-попита ме, неловко поклащайки се на петите си.

-Аз-да се изкъпя в банята,която е до моята спалня. Ти можеш да се изкъпеш в тази срещу тоалетната.-подхвърлих през рамо,без да намалям темпото си на изкачване по стълбите.

Колкото по-бързо избиех тази червенокоса богиня от мислите си,толкова по-дълго щях да остана жив. И да запазя тестисите си .

--------
Sant Anel (the author): Ще ме направите най-щастливият човек на планетата,ако оставите мнение,критика или споделите наблюденията си. Все пак трябва да знам дали се получава нещо. Благодаря ви за вниманието! ❤