Тарсус
-----
-Става ли само да си облеча тениска?-осмелих се да попитам отново.

Устата й бързо се затвори и пръстите й дръпнаха крайчето на ухото й.

Това...беше един много непредвиден човешки жест.

-Разбира се.-отговори.

Качих се до стаята си,като през всяко стъпало се поколебавах дали да не погледна зад гърба си. Никой никога не може да е сигурен в една жена,особено богиня. Но най-вече на тази богиня,войн от огнения народ.

Натиснах силно дръжката и се изтрелях до стола в ъгъла на спалнята си. Грабнах стоящата там захвърлена тениска и с опасността да я отвратя от миризмата на пот,я надянах през главата си.

Върнах се с бързи крачки на долния етаж,където Андрасте още седеше наобратно в стола си и (изобщо не се изненадах),си подхвърляше кухненският нож. Когато ме видя,явно прочете по скованата ми стойка,че действията й ме тревожат и остави сконфузно ножа на бара.

-Ще тръгваме ли?

Тя кимна веднъж и като примижа срещу силното слънце,прекрачи стола и го върна в нормалната му позиция. По-малко от минута по-късно двамата вървяхме към входната врата и като и направих път,тя се промуши и остана да ме чака да заключа.

Близо. МНОГО близо. Отдръпнах се при първата отдала ми се възможност.

-Сигурно ще ти е трудно от първият път,но ще направя всичко по силите си да научиш основните неща. Всъщност е много просто,но е нужна практика.

Изглеждаше унесена в недостъпни за мен мисли. А аз и проклетото ми мръсно подсъзнание се топяхме като кубче лед в пустинята, от казаното.

Заобиколихме колата и отключих,оставайки я да се настани. После отново трябваше да заобиколя новия си Рейндж Роувър и да седна на мястото на пасажера. Усещането да седиш на пасажерското място в собсвената си кола беше непознато за мен.

А тя беше на по-малко от 20 сантиметра. Широките ми рамене изпълваха половината от вътрешността на джипа,докато тя никак не беше кльощава жена. Силните й ръце и развита до съвършенство мускулатура и оформеност на тялото само правеха нещата по-трудни. Не че беше от онези супер мускулести жени,напротив,тя притежаваше повече сила от всяка друга жена която бях виждал през живота си,но дори като такава женствеността и струеше от всяка пора. И това,без да добавях факта,че беше голяма жена. От онези,които мъжете рядко избираха,защото ги бе страх да не изгубят контрола си във връзката.

От типа,който ми беше слабост.

Стиснах силно челюста си  докато не усетих болка.

-Сега какво?-погледна ме с любопитство.

"Богове,моля ви,пощадете мен и топките ми!"

-Виждаш трите педала,нали? -изчаках да проследи мисълта ми и когато ги съзря,продължих-Този откъм вратата е съединител. Него натискаш за да може да стане свързване между двигателя и всичко останало.

Главата й се наклони леко на една страна и червената й коса се плъзна по кожата на раменете й. Сега забелязах колко големи гърди има тази жена.

"МАМКА МУ! ТЯ НЕ НОСИ СУТИЕН!"- изкрещях безмълвно и въпреки,че не трябваше,погледа ми се спусна по протежение на цялото й тяло. Дълги крака и стегнати бедра. Невероятно секси задник,облечен в черна кожа. И боси стъпала.

-Нима ще караш без обувки?-изтрелях без да се замисля.

Тя вдигна величественото си лице и ме погледна объркано. После нослето й се повдигна смешно.

-Хората използват обувки за по-добър натиск и за да избегнат нараняване и плъзгане. Разбира се! Как не се сетих?-перна се през челото.

Очите ми се разшириха. Тази богиня прекалено много приличаше на така наричааните от нея самата "човеци" когато не мислеше за убийства и битки.

-Сега се връщам!-избъбри задъхано и излетя като фурия през вратата.

Останах сам,с невъзможна ерекция и проклатие,смазващо мозъка ми. Само след минута тя се върна с обути в ниски патъци обувки,които никак не се връзваха с останалият й вид,но не казах нищо.

-Съединител за да се случи контакт. Разбрах. След това?

-Средния педал е спирачката,която използваш заедно със съединителя,който използваш само докато запалваш и тогава когато спираш. През останалото време не ти е нужен.

При тези думи ръката й на волата започна да пуши.

-Хей! Това е моята кола и ако ще я унищожаваш,ще  те помоля да е по време на бясно и главозамайващо каране с унищожителна скорост,а не с огън,става ли?

Андрасте отдръпна ръка като попарена.

-А последният педал?-извъртя темата в своя полза.

-А,този ли? Ами,как да ти кажа,това бебче дърпа бензин право от кораба майка и го праща във вените ти.

Тя се усмихна. После се засмя силно и неконтрулиремо със звънлив и заразителен смях.

-Не ми е нужен още бензин във вените.-коментира и като завъртя ключа в стартера,без изобщо да й казвам какво да прави,натисна съединителя и педала за бензина,успявайки моментално да запали.

Крайно изненадан,изчаках да видя какво ще последва. Глупаво любопитство! Някой ден щях да умра заради него.

-След като си толкова добра,предполагам знаеш и как да боравиш със скоростния лост?-повдигнах вежди и я погледнах изпитващо.

-Той пък за какво ми е?-исумтя раздразнено.

Не се сдържах и хванах ръката й за китката. Кожата ме заболя,но веднага след това изтръпна и се случи нещо шокоращо-допира между моята и нейната кожа предизвика тръпки по цялото ми тяло и вибрации до върха на пръстите ми. Светкавично поставих дланта й на скостния лост и се притиснах в срещуположния край на автомобила. Това никога не ми се беше случвало и не знах какво,по дяволите,трябваше да значи.

-Има шест скорости. Ще ги увеличаваш когато ти кажа. Виждаш ли нарисуваните линии като лабиринтчета? Това са посоките на движение за смяна на скороста. Ето така-казах и поставяйки ръка върху нейната,смених скоростта на първа,писле и на втора.

Хипнотизиран от чувството на тази мека кожа,излъчваща достатъчно пожар за да сгрее всяко кътче на замръзналата ми душа,задържах дланта си на мястото повече от нужното. Андрасте не каза нищо,но я чух да преглъща тежко. Накрая свих ръката и за по-сигурно седнах на нея. Смешно,но мъдро решение.

-Сега опитай да излезеш през задната порта. Тя се отваря автоматично със сензори за движение на автомобили.

Тя сви замислено устни.

-Това значи,че всеки може да влезе без никакво затруднение...-констатира на глас.

-Именно поради тази причина имам и аларма. Сега карай напред и излез от това място. Искам да ти покажа покрайнините на града.

Малка бръчица се появи между веждите й,когато тя се намръщи още повече.

-Не искам да гледам тази гадост. Нагледала съм се на много неща и повярвай ми,достатъчно ми е за следващите десет века. Ню Йорк е като поредната глупава прищявка на човеците.-каза и сви рамене с грация на хищник.

-Просто карай и ще видиш!-ухилих се.

Когато тя ми хвърли поглед в огледалото за обратно виждане не се сдържах и намигнах. Тя натисна още по-силно педала за бензин и смени скоростите напълно сама,изкарвайки колата като същински професионалист с дългогодишен опит.