Тарсус
------
Добре. Тя просто трябваше да го каже. Хубаво,сега поне имах някаква представа какво иска от мен.

Да поговорим.

-Там ли смяташ да останеш? Не че имам нещо против!-побързах да добавя.

Дългата й,дори когато беше вързана на висока конска опашка коса,блестеше угрявана от слънчевите лъчи. От мястото си можех едва да се вгледам в цвета на очите й,но бяха както си ги спомнях-ярко зелени и изпълнени с живот.

Ръката й се вдигна и ,предполижих по рефлекс,измести един изнизал се от ластика, кичур разтопена мед.

-Да.

Нямах никакъв проблем с това къде стоеше. Дори някак се изпълвах с вълнение от факта,че имах друго живо същество около себе си,освен Лана. А Лана беше куче.

-За какво искаш да говорим?-попитах меко.

Две големи и изпълнени с нервност очи се стрелнаха към масата,преди да заговори изненадващо тихо.

-Много бих искала да знам защо всички човеци харчат стотици хартишни пари за дрехи и неживи предмети? Разбирам,че имат нужда от тях,но те го правят в огормни количества и...-поклати странно глава и махна някак небрежно с ръка- ...рушат всичката прелест на мйката природа?

Повдигнах вежди. Сигурно имаше още какво да ме пита,нямаше как да говорим само за глупавите пари и манията на хората за количество,а не качество.

-Това ли е?

Пръстите й обходиха вдлъбнатините на камъка и шибаното ми проклятие стисна пениса ми. Наместих се на стола. Дънките ми внезапно се оказаха ужасно тясни.

-Защо ти е аларма? Страхуваш ли се?

"КАПАН!"-изкрещя разума ми. Тя искаше да разбере дали съм страхливец и ако се окажех такъв,с мен щеше да е свършено по-бързо и от падането на кулите близнаци. На атентаторите им отне само 3 минути. На красивата богиня на победата щяха да са й нужни вероятно дори по-малко.

Облегнах се вдървено в стола. Във всеки смисъл на думата.

-Хората са вманиачени на тема покупки. Те не се интересуват през какво са преминали тези неща,колко са навредили преработващите машини и препарати на околната среда. И с автомобилите е същото.

Тя ме прекъсна.

-Но ти имаш джип.-изтъкна.

Прокашлях се неловко.

-Как точно се предвижваш на Земята?

Зелените орбити се присвиха заплашително.

-Опитваш се да се забавляваш на мой гръб ли?-исъска.

Веднага побързах да се извиня.

-Не,не! Имах предвид,че тук не можем да манипулираме хората като роби. Вече се движат демократично.-исмях се за кратко- Но автомобилите са много...практични. Повярвай ми,ако някога пойскаш да седнеш зад волана на подобна машина с удоволствие ще ти разкрия магията от преживяването. Когато го направих за първи път разбрах какво чувстват Духовете на езерото при двореца по време на полета.

Очите й светнаха.

-Изпълва те с адреналин?

Кимнах няколко пъти. О,изпълваше те с много адреналин,особено ако знаеш как да управляваш автомобил със скорост от 160 и нагоре.

-Искам да ми покажеш.

-Сега ли?-опулих се насреща й.

-Не,след като ми отговориш на още няколко въпроса.

Това вече не беше разговор. Тя просто си искаше отговорите. Така да бъде,помислих си и кръстисах крака под стола.

-Относно алармата-защитава Лана и малката гора,която оставих в имота си. Защо те притеснява толкова? Аз знам как да се защитавам,със сигурност,но Лана е просто един далматинец и когато не съм си у дома,тя е незащитена от натрапници. Не се привързвам към нищо и никого,но това куче е единственият ми близък.-признах без никакво колебание.

Огнената жена спусна крака от бара и с една широка крачка се озова до отсрещния стол. Завъртя го и седна,като подпря ръце на облегалката.

-Обичаш ли я? Нима проклятието ти го позволява? И като заговорихме за него....-гласът й спадна и ако не я познавах достатъчно,бих решил,че говори с тъга- Толкова ли е лошо? Случи се преди много време и докато ние киснехме в скапания дворец,вие сте били сами тук. Видях как взехте решението да се разделите. Разпръснахте се колкото се може по-далеч един от друг.

Исках да прекъсна разговора,но можеше да го приеме като пренебрегване. Никога не бих пренебрегнал жена и без да заплашва живота ми,но проклятието беше най-отвратителната тема за разговор.

-Слушай-казах малко по-остро отколкото трябваше- Ти и аз сме богове,знаем много добре какво се случи. Ако си пропуснала,ето я кратката версия: Сакреб ни прокле. Не можем да се върнем в двореца,защото ни заплаши с още по-голямо проклятие,а и защото трябва да ...-тук потърсих правилната дума-...имаме жена постоянно. Като дишането е.

Устните й се свиха в замислена гримаса.

-Обясни.

Разтрих лицето си с две ръце,използвайки силен натиск.

-Проклятието гласи,че ако не го получиш навреме,желанието става толкова силно,че губиш разсъдъка си. Полудяваш. Не като агресия,а като затваряне в свой собствен свят. Познавах един бог,който не издържа на натиска и загуби представа за реалността. Заповяда ми да го убия,но преди това видях със собствените си очи,какво му причини проклятието на онази кучка. Той чуваше думите й,отново и отново в главата си,като някаква стара лента с повтарящ се запис. Не можеш да наравиш нищо в подобно състояние. Той никога нямаше да умре,но и нямаше да е жив. Бездната. Така го нарекохме,след като още няколко от нас бяха сполетени от същата съдба.

Червнокосата жена войн се беше загледала в масата,където точно пред мен,стоеше забит от нея кухненския нож.

-Може би човеците избягват своя затворен свят с разнообразието...-прошепна,но не бях сигурен дали чух правилно.

Думите й ме стреснаха. Тази жена беше интригуваща и войнствена. Преди да се окажа в цялата тази бъркотия,винаги съм търсел точно такава жена. Винаги се бях надявал моята вречена да е точно таква,за каквато мечтаех. За жалост нищо не става както го искаш. Щастието,меко казано,се изля като течност между пръстите ми.

Течност която не можех да втвърдя.

-Това ли е?-попитах я.

Бицепса й се сви при движението,с което извади ножа. Пръстите й болезнено и силно се свиха около дръжката и цялото ми тяло се гипсира. Бях ужасен от промяната на настоенията й,но и исках да разбера какво се случва в главата й.

-Да не си посмял да попиташ!-отсече категорично,макар изобщо да не ме поглеждаше.

В стаята беше толкова горещо,че пот изби по цялята ми кожа. Нещо определено ставаше.

-Аз...-изведнъж пусна ножа плавно на изгладената повърхност от дървен материал.

Ръката ме сърбеше да направя нещо,каквото и да е. Притивно на желанието обаче,аз свих пръсти и ги дръпнах от посоката в която искаха да отидат.

-Не мога да повярвам,че искам да споделя глупостите и блъсканиците в главата си с теб!

Бавно вдиша и когато отвори очи,ги впи в мойте. Зеленото искреше като слъчев изгрев,предизвиквайки ме.

-Трябваше да те убия.-каза.

Примигах и раздвижих рамото си. Ако беше променила решението си толкова скоро,значи трябваше да се подготвя за схватката.

Но тя така и не дойде.

-Да върви по дяволите! Как ти е името? -попита с тон,толкова различен от този преди секунди.

Какво й имаше на тази жена? Увредена ли беше? Нима Сакреб също я беше проклела?

-Тук изпозлвам името Травис,но рожденното ми име,божественото ми име,е Тарсус.-отвърнах спокойно.-Мога ли да попитам,Андрасте,ако няма да ме убиваш,какво смяташ да правиш?

Въпроса ми така я стресна,че тя зяпна като изправена пред сложно уравнение. По квантова физика.

-Тарсус,научи ме да шофирам.
--------
Sant Anel (the author): Ще ме направите най-щастливият човек на планетата,ако оставите мнение,критика или споделите наблюденията си. Все пак трябва да знам дали се получава нещо. Благодаря ви за вниманието! ❤👄