Сейрин
---------

Малкото бебе се гърчеше в люлката на ръцете ми,борейки се да улови пръста ми. Причината да му диставяше такова удоволствие бе,че го движех палаво и дразнех пеленака.

Всеки път,щом нападнеше да го улови,го дръпвах рязко назад или настрани и той хващаше с празни шепи единствено въздуха.

-Как ще го кръстите?-попитах Релай.

Чернокосия леден се изненада от това,че проговорих и намали темпото. Слизахме по стълбите на двореца и се насочвахме към дома му. Поне така си мислех.

-Мислехме да го кръстим Мелей,но...-запелтечи и се наложи да извърне поглед,понеже да ме гледа в лицето някак го плашеше.

Знаеше коя съм едва от две минути и вече се плашеше като всички останали. Камир прочисти гърло и погъделичка коремчето на мъничкия Мелей.

-Красиво име. Знаеш ли,мисля,че е бог на слънцето.-усмихнах се.

Чернокосия войн се препъна в един камък и Кам го улови,преди да си бе разбил носа.

-Можеш да разбереш това?-облещи се срещу мен,напълно игнорирайки съществуването на водния бог.

Засмях се,макар да ми се наложи да положа малко усилия в надеждата да прозвучеше истински,а не злобно и ужасяващо.

-Не. Но виждам,че малкия ти син перфектно сменя цветовете на небето.-посочих с брадичка към високата маса кислород,с цвета на пчелен прашец.

Релай ми хвърли несигурен поглед,преди плахо да зададе най-глупавия въпрос,който бях чувала някога:

-Може ли да го подържа?

Камир отвори уста да каже нещо,но аз бързо подадох бебето и му я запуших. Усетих навлажняване и гъделичкане по дланта си и погнусено се свих,отдръпвайки я от лицето му.

-Да не би току що да ми облиза ръката?!-възкликнах и изтрих лигите в ризата си. -И после аз не съм имала обноски!

Кафявите му очи се насадиха неканени в полезрението ми и пръстите му отбутнаха падналия воал от кестенява коса,за да може да ме вижда.

-Просто исках да те вкуся.-ухили се и подръпна един кичур.

Зяпнах,останала без думи. Изръмжах и го фраснах с веригата,но се засмях отново. Вречения на Велас ни гледаше причудливо.

-Той е развей прах.-изтъкнах.

-Тя е цупливо магаре.-каза едновременно с мен Кам.

Погледнахме се и засякохме погледи,а водния бог повдигна пръсти и докисна леко бузата ми.

-Съжалявам за това.-нежно се извини от името на майка си.

Стиснах зъби и изблъсках ръката му.

-Не съм искала ничие извинение. Аз не съм избрала да се родя Смърт.-възпротивих се и върнах погледа си върху широкия гръб на Релай.

Като се замислех,този на Камир беше по-масивен. Издишах и поклатих глава,осъзнала,че нямаше начин да се отърва от него. Познавахме се от един ден и вече бе видял повече страни на характера ми от когото и да било.

-За какво мислиш?-промърмори.

Изпръхтях и продължавайки да слагам крак пред крак,окована в белезниците на Хром за този досадник,отвръщайки:

-Интересува ли те,че си така любопитен?

Веждите му направиха скок към началото на носа му и езика му облиза сочните му,розови устни.

-Щом питам, значи искам да знам. А щом искам да знам,значи трябва да питам.-наклони леко глава на една страна.-Проклето слънце!-възнегодува ядно и понечи да заслони очи с длан.

Уви,така ме хвърли към себе си и аз се блъснах в него. Мамка му и слабото ми тяло!

-Забравяш,че ме окова за себе си!-избълвах на един дъх,стиснала зъби.

Релай слушаше разговора ни,но се правеше,че не го вълнуваше.

-Да,забравих. Но не очаквай да се извиня.-ухили се.

Два реда перфектно подредени зъби в перлено бял нюанс,придружени от мънички тръпчинки на двете бузи се включиха в омайващ флирт.

Избутах го от себе си и примърморих намусено:

-На колко ли си,че си такова бебе!

Релай се обади,гушнал сина си. Горкото новородено можеше да е мъртво,ако не бях аз.

"Или дори нямаше да се налага да го убиват,ако отново не се бях оказала на грешното място,в грешното време."

-На тридесет и шест е.

Очите ми сигурно бяха заприличали на палачинки,понеже Камир избухна в неконтролируем смях.

-Да мижеше да си видиш физиономията в този момент!-изфърли през прехапани уста.

Пернах го през корема и го ударих с веригата.

-Не бях виждала прозорец от цяла вечност!-изсумтях.-Сигурна съм,че и преди това съм била за портрет.

Водния бог почисти насълзените си очи и без да може да свали остатъчната глуповата усмивка от лицето си,вдигна ръка пред себе си.

Направи се,че оправя косата си в несъществуващото нещо,което уж държеше.

-Май някой не е бил когато са изнасяли урока за огледалата и тяхната принадлежност.-изчурулика весело.

Щях да го попитам какво е огледало,когато Релай побутна висока порта,водеща към красива къща. Фонтан,изобразяващ първите богове лееше вода в малка площ,разхлаждайки минаващите с плискащите се капки вода.

Или помитащи вълни,в зависимост от това дали до теб не вървеше воден бог.

Итрих водата от лицето си,а
Кам се наведе към мен и покривайки уста с длан,прошепна:

-Миришеше .Не знам дали от бебето и липсата на контрол спрямо пикочния мехур,който имат новородените,или от теб самата и застоя ти в онази пещера,но сега отиваме при кралицата...ах,по дяволите! Мамка му! Дяволите да го вземат!-изрева когато забих оковите в слабините му.

-Това беше за да спреш да се заяждаш. Научи се на изкуството да мълчиш!-допълних и сякаш не бях премазала орехите му,заизкачвах малкото стълби към входната врата.

-Бъдещите ми деца ще се родят с дефекти,ако ти не се научиш,че не бива да правиш това!-през сълзи се оплака,следвайки ме.

------
Камир
------

Криех топките си от злата вещица,на която се бях доверил. Предадох собствената си майка за една лешникотрошачка!

"И все пак не съжалявам."-вметнах наум.

Усещах тънката аура на кралицата,увиваща се като нежни,майчинки длани около нас. Около Сейрин обаче,сякаш се вдигаше бетонна стена,която отблъскваше майчинските пръсти на новата майка. В мига,в който влязохме в хола,съзнателно се изтрелях към чернокосата огнена.

-Защо не ми каза,че чакаш бебе?-обвиних я закачливо.

"Днес си в прекалено превъзбудено настроение!"-подкачи ме съзнанието ми.

-Камир,това ти ли си? Богове,това е единственото,което не съм очаквала някога да излезе от точно твоята уста.-каза Велас и щом зърна Мелей,протегна ръце да го поеме от вречения си.

И забеляза Сейрин.

-Смърт какво прави тук?-малко по-сухо прозвуча гласа й,отправен към Сейрин.

Но не и със зло. Повече беше като към непредвиден гост,отколкото като на грубите и нетактични,обвинили я в оскверняване на обреда,богини в храма.

-Велас,разбрах,че си станала кралица.-подчерта сивооката богиня.

Не усещах враждебност и побутнах Релай да пусне най-сетне бебето.

-Вие да не сте приятелки?-с изкуствено вълнение попитах.

Единствено да не се сбиеха,това ми бе достатъчно.

-Смърт ми спаси живота.-обясни Велас,неотделяйки поглед от луцето на Сейрин.-И не пожела нищо в замяна.-завърши,най-накрая навеждайки се да целуне Мелей.

-По-добре не питай как мина обета.-промърмори Релай от мястото си до своята вречена.

Озъбих се към него,но Сейрин ме видя и се омърлуши.

-Провалих всичко. Това е кратката версия.-съобщи загадъчната брюнетка и заприсистъпва назад.

Когато не помръднах веригата я спря и сякаш тя чак тогава забеляза,че се бе отдръпвала по-далеч.

"Тя няма да те изгони!"-казах само с очи.

Сейрин беше ненадмината в безгласните разговори и разбра всичко. Кимна едва и избра да се взира в мен,вместо да гледа към двамата вречени. Не я винях,че всички не бяха доброжелюбни към нея. Да се родиш с дарбата да поглъщаш души не беше сред главната десятка в най-желани дарби.

-------
Vote🌟___Comment#___Share.

Sant Anel: Само да вметна,че ,,Last Shot" на Nardiya е нещо интересно,което си заслужава да се погледне. (меко казано)

Прегръдки 🙆🙇😻❤❤