Сейрин
----------

Заритах го с крака,но хватката му беше като менгеме около отслабналото ми тяло. Богове,защо бях загубила толкова маса в онова подземие?

Сега щях да се справя със ситуацията като истински войн,вместо да се гърча на рамото на Камир.

Което,колкото и да не ми се искаше да призная,миришеше греховно. Не на афродизиак или някаква есенция,получена чрез смеси. На мъж.

Вдишах дълбоко и докато се усетя,Кам беше спрял насред тронната зала с всички останали.

През портата влезе някой и боговите се разделиха,за да направят път на новопоявилия се. Оказа се,че това беше мъж с новороденото на ръце. Релай или както там го бе нарекъл водния бог,пристъпваше наперено,гледайки в ръцете си. Малките ръчички на пеленака се вдигаха и посягаха към лицето на татко му,а очите му бяха сини като мастило.

-Сестра ми има същите очи.-прошепна Кам към мен.

Но аз го слушах само с едно ухо,защото ухапах ръката му и той изненадано ме пусна. Увих около дланта си веригата от белезниците и го задърпах към ъгъла,но ината заби пети на мястото си и не пожела да ме последва.

Бащата и детето минаха покрай нас и всички ги проследиха с очи,пълни с щастие. Богините триеха сълзите си,усмихвайки се от ухо до ухо и протягаха ръце,за да пипнат мъничките пръсти на бебето.

-Момче е!-извика една и всички извикаха подир нея.

Очите ми подскачаха трескаво,виждайки лица на познати богини. Нямаше много войни,а мъже още по-малко: само Кам и Релай.

Бебето,малкия дявол,избра точно мен да отдаде рева си.  Притегна късите си ръце с дебели,бебешки гънки към мен и се усмихна беззъбо. Прозяна се и сините му очи се ококориха,когато не помръднах.

-Не се срамувай.-прошепна тихо Камир в ухото ми и ме побутна към новородения пеленак.

В този момент всички възгласи  на щастие и радост спряха,заменени от ужасени възклицания. Името ми се разнесе от уста на следваща,достигащо чак до бащата на бебето.

-Смърт е жива!-прошепваха устни,движейки се да кажат това отвратително наименование.

Стиснах клепачи,в очакване на избухването. Тропота от тежки стъпки,с ясна цел,се приближаваше към мен. Когато спряха  пред мен,отворих очи. Срещнах тревните ириси на Андасте,гледащи ме с погнуса отвисоко. Пръстите й се свиха около ризата ми и тя ме придърпа към себе си.

-Кой те покани,че да мърсиш божествения обет?-изкрещя,но прозвуча като ръмжене на вълк.

Първичния обет беше нещо свято. Смърт никога не беше канена. Никога,в историята на боговете,не съм била на подобни събития. Веднъж,когато бях едва на осем,ме пребиха до смърт,за да ме завлекът в гората и да ме завържат за ствола на вековно дърво. Единствно и само,с цел да не омърсях обета.

Уловух я за китката,но не успях да се освободя. Другата ми ръка висеше зад мен,окована от белезниците.

Преди всичкото ми гниене в подземието,Андрасте никога нямаше да е проблем. Бях се била с нея и преди. Но сега,когато бях остатъчна обелка от някогашната си същност,тя можеше да ме пребие почти до смърт.

-Махни се от нея!-изръмжа в отговор Камир и изблъска майка си.

Андрасте се отърси от мен и ме хвърли към стената. Камир удържа и само паднах пред краката му.

-Това Смърт ли е?-попита Паме,а Тара,вечната й дружка,покри устата си с ръка за да не видят другите как ахва.

Устите на половината двор зейнаха. Явно не бяха забравили за мен. Усмихнах се. Славата ми се носеше дори след като бях престояла в онова тъмно място.

-Защо я наричате така?-извика Камир.

Вдигнах очи към него и видях,че ме гледаше. Отворих уста да отговоря,но Андрасте запрати огнена сфера по мен и ме изгори. Възтановяването ми й даде времето,в което да срине единствената вяра,която сигурно бе имал към мен.

-Сейрин е Смърт Камир! Или не ти е казала? Нима не си усетил черната й аура? Тази богиня е срам за Божествения град,но щом боговете са решили да ни я пратят,нямаме право да им се опълчим.-просъска,плюейки злоба към мен.

Възгласите от радост преминаха в обиди и закани. Всички се отдръпнаха.

Освен Камир.

-Какво правиш?-изръмжа червенокосата богиня на победата,когато той се наведе и ме вдигна на крака.-Дала съм всичко от себе си за вас с Балтейн и накрая нито един от двама ви не ми се отплати. Тя замина с Нериус,заради когото избухна войната,а ти се привързваш към Смърт!-обвини го с погнуса в гласа.

Тара проплака и всички се обърнаха към нея,когато каза с печал:

-Бебето е омърсено! Душата на бога няма да е чиста и ще се роди още една Смърт. Тя го докосна!-посочи към мен и съзлите покапаха по бузите й.

Стиснах зъби и се изправих сама,отблъсвайки помоща на водния бог. Сина на Андрасте.

-Няма да позволя да убиете бебето!-обявих сурово и се хвърлих към мъжа с пеленачето.

-Дръжте я! Сигурно се е пресеяла и в него!-извика някой.

Дръпнах с всичка сила Кам и фраснах Релай в челюста. Глупака най-вероятно щеше да гледа как мъничкия му син бува убит,без да пролее и една сълза,защото щеше да вярва,че аз съм се пресеяла. Дори нямах тази сила,боговете да ги покосяха!

Камир се запреплита в краката си и се блъсна в Андрасте,но аз хукнах като харпия и взех бебето в ръце,заставайки в средата на залата. Релай държеше челюста си и я наместваше докато всички се трупаха около мен и Камир.

-Ще ви убия всичките,ако му посегнете с лошо! Дори да видя,че се насочвате към някое оръжие,ще погълна живота течащ във вените ви!-през зъби казах.-Това новородено е дар от боговете! Вижте проклетите си писания и ще разберете какво е! Няма начин да е Смърт,понеже два бога не може да са на едно и също нещо. Как можете да си и помислите да убиете бебе?

-----
Камир
-----

Имах чувството,че не познавах никого. Майка ми беше готова да ми се нахвърли,задето защитавах Сейрин.

А тя самата пазеше детето на Велас от желаещите смърта му богове. Дори Релай не възразяваше,мамка му!

-Майко,моля те,помисли рационално!-казах внимателно.

Червената й коса блестеше като кърваво злато и очите й стреляха като с кинжали по Сейрин. Думите ми достигнаха до нея и тя ме погледна.

-Ще се махнете от двореца и ще отидете на Земята,ясна ли съм?-ръцете й избухнаха в пламъци.-Релай ще поговори с Нериус и семейство Слейд,за да намери най-запустялото място,на където да я отведеш. Искам да отплати дълга си към народа си,като една истинска огнена. След това може да се върне сред нас.-даде заповедта си.

Шушукания се разнесоха около нас и Сейрин гушна плътно бебето.

-Дадено.-отвърнах.

Релай стоеше,сякаш го бе ударил гръм. Помаха ни да го последваме и аз дръпнах кафявокосата богиня да ме последва. Точно така я бях и довлекъл тук. Защо не чух какво ми говореше докато ме теглеше да се върнем?

Бях се издънил жестоко. И въпреки всичко,пак бих взел нейната страна.

-Аз не съм огнена!-просъска Сейрин в лицето на майка ми,докато минаваше покрай нея.

Андрасте й заби силен шамар,карайки я да завърти глава към мен и косата й да се отметне настрани. Червения белег от дланта й процъфтя на бялата й кожа като белязване,че майка ми никога нямаше да я приеме като достойна богиня.

Сейрин обаче изкриви устни в усмивка и продължи да върви,игнорирайки всички.
------
Vote🌟___Comment#___Share.