Камир
----------

Гледах как мистериозния кафявокос войн яде и се мъчех да измисля начин,по който да я нарах да ми каже какво крие.

-Какво?-попита ме,докато още нападаше пудинга.

Вдигнах ръце с дланите към нея.

-Нищо. Просто съм потънал в мисли.-отвърнах.

Насочих погледа си към прозореца. Виждах майка ми да крачи забързано към портата. Сейрин явно също я беше забелязала,защото пусна лажицата с глух звън и се наежи. Кожата й настръхна и тя изправи гръб в стола.

Огледах дали не посяга към ножа,преди да попитам:

-Познаваш я,нали?

Сивите й ириси се впиха в бравата,готова да скочи. Поставих дланта си в веригата върху нейната. Когато ме погледна й напомних да не прави глупости,без да си отварям устата. Тя го видя в очите ми и разбра. Изкриви устни и дръпна белезниците,ставайки от масата.

Майка ми влезе в същия момент,в който Сейрин изсъска.

-Камир,имаш ли да ми кажеш нещо?-взря се настоятелно богинята на победата в мен.

Червената й коса се повдигна леко,когато огъня й се уви около тялото й. Дланите й се свиха в юмруци,а непознатата за мен богиня приклекна.

Пристъпих напред,осъзнавайки ясно,че щяха да се сбият.

-Майко,това е Сейрин. Тя е мой гост.-протегнах ръка и демонстративно посочих към сивооката богиня.

Андрасте присви очи към нея,сякаш в стаята нямаше никой друг освен тях двете.

-Мислех те за мъртва.-призна.

Жлъчен смях се изниза от гърлото на Сейрин,докато тя се зъбеше като тигрица до мен.

-Иска ти се.-просъска в отговор на неизказаното.

Майка ми се усмихна хищнически,сочейки я с пръст. Сега вече говореше на мен.

-Какво ще правиш с това?-подсмихна се.-И защо е в къщата?-додаде.

Смръщих чело и набърчих нос.

-Какво е станало,което да те накара да я мразиш?-поинтересувах се.

Може би можех да разбера нещо за Сейрин от майка си. Може би това беше възможността да разбера защо е такава,каквато бе и защо майка ми не я харесваше.

Червенокосия демон облиза устните си и се подпря на касата на вратата.

-Значи си я оковал за себе си като домашен любимец,без да знаеш кая е? Сине,на какво съм те научила!-простена разочаровано и разтри слепоочието си.

Сепнах се и хвърлих страничен поглед на Сейрин. Тя отвърна твърдо на него,без да остъпи и сантиметър.

-Едва ли е нещо важно.-защитих я.

Майка ми се засмя и тръгна да излиза от стаята. Метна злобен поглед на Сейрин,изпълнен с предупреждение и каза през рамо:

-Пази си гърба.

Поклатих глава и затръшнах вратата след нея.

Обърнах се изцяло към Сейрин и свих устни.

-Ще ядеш ли още?-попитах,вместо да я обстрелям със стотиците въпроси,които се въртяха в главата ми.

Тя премижа и седна обратно на масата,взимайки лъжицата за да дояде пудинга.

-Сега ще ми дадеш ли онова,което нарече шоколад?-примърмори преглъщайки,сякаш нищо не се бе случило.

Или беше свикнала с подобно държание,или го поттискаше вътре в себе си.

-Отивам до хладилника.-оповестих и заобиколих масата.

------
Сейрин
------

Значи майката на Кам беше Андрасте. Трябваше да се досетя,че подобен характер с нечовешко търпение и трудно проницаем беше роднина с онази богиня. Но чак майка и син нямаше как и да си го помисля,камо ли да си го представя.

А сега трябваше да го проумея и да свикна,докато Камир не изречеше думите и оковите не паднеха,защото,ако го убиех,завинаги щяха да висят на ръката ми. Бяха направени по такъв начин,че заклинанието не позволяваше да отрежеш крайника си,за да ги премахнеш.

"Хитър ход Хром."-помислих си.

Зад гърба си усещах движенията на водния бог,докато тършуваше в онази студена кутия в търсене на шоколад.

-Има ли изобщо?-обадих се,когато изядох втория пудинг.

-Разбира се. Релай ни снабдява с храна през седмица.-каза.

Замислих се над казаното.

-Тоест пътува до Земята и обратно?

Камир измъкна главата си от хладилника и затвори,приближавайки се с буркан. Беше пълен с кафява смес. Наклоних малко глава настрани,изучавайки съдържанието на сместа.

-Това ли е шоколад?-примърморих и го поех от ръцете му.

Отвъртях капаката и бръкнах вътре,потапяйки цялата лъжица. Измърках блажено,но се усетих и покрих уста с ръка.

Камир се подсмихна и седна отсрещната страна на масата,провесвайки ръка за да ми направи повече място за движение.

-Сладко е.-посочих.

Дългите му пръсти потупаха брадичката му,а замисления му поглед минаваше през мен.

-Довечера ще трябва да спя на пода.-прошепна унесено.

Стегнах се и гребейки смело,се включих в дебата.

-Не мисля.-изфъфлих с пълна уста.

Камир се засмя и ми подхвърли салфетка.

-Никакви обноски на маса ли нямаш?-смеейки се попита.

Смехът му сгряваше корема ми. Препълнения ми,набутан с килограми храна,корем.

-Бях тренирана за наемен убиец. Когато се хранех,го правех в гората.-казах,спомняйки си как правех лагер за една нощ.

Изведнъж той скочи на крака и ме повлече със себе си. Слуха ми беше много добър,за това чух радостни възгласи и тътен на барабани. Къмбаните в кулата биеха,известявайки радостна вест.

-Какво е днес?-издърдорих.

Протегнах се да взема шоколада със себе си и изтичах след него,за да не ме влачи като чувал с картофи.

-Велас е станала майка.-съобщи.

Видях как Андрасте се насочваше към двореца,както и десетки богини. Насред суматохата чувах радостните им крясъци за красивото новородено,първото след Камир и Балтейн.

Напомних си да не забравям,че когато споменеше това име, има предвид сестра си.

-Бързо!-затегли ме напред,блъскайки се в телата.

Улових се за белезниците в неуспешен опит да с откача,но те не помръдваха.

-Камир,не!-задърпах се към обратната посока,но тялото ми беше слабо и той ме вдигна,премятайки ме през рамото си.

Другите не ни обръщаха внимание,бързащи да видят бебето. Победосностни викове се чуваха чак от върха на стълбите. Портите на Небесния дворец се отвориха и боговете запростъпваха към олтара,за да преместят купола. Както поверието повеляваше,това беше стар бог,прероден в ново тяло и съзнание.

Трябваше да го приветстват подобаващо сред народа му,възпявайки го с песни. Но явно богинята на музиката не беше сред тях днес,защото всички запяха заедно. Най-силно се издигаше гласа на Андрасте,която никога не бях чувала да пее,освен,когато дома й изгоря.

Тя сама го беше изгорила,заедно с мъртвите тела на родителите си.

В онази вечер нападнах Сакреб-за да отмъстя за тях.

Но никига нямаше да го изрека на глас. Винаги убивах по собствени подбуди. Нямах нищо към Андрасте. Родителите й обаче ,бяха друго нещо.

-Пусни ме!-извиках насред какафонията в ухото на Камир.

Водния бог не ме послуша и без да осъзнава,провали цялата церемония,още преди да беше започнала.

-----
Vote🌟__Comment#___Share.