Камир
----------

Изчаках мистериозната богиня да измие тялото си,преди да й помогна да излезе.

Когато поех ръката й,вместо да я оставя да се хване сама за ръба,тя отдръпна своята като опарена.

Извъртях очи и въздъхнах. Преправих гласа си и казах:

-Вода! Сега ще стана русалка!-присмях се.-Хайде,от тук чувам как ти къркори стомаха.-подтикнах я да проговори.

Уцелих право в десятката.

-Така ли?-заинтригувана повдигна лице,докато се премяташе през фонатана.

Изтръска косата си като куче. Нямаше как да не направя асоциация между нея и Лана.

-Шегувам се. Но съм убеден,че си ужасно гладна.-изтъкнах.

Тръгнахме обратно към пейката,където Сейрин се напъха в старите си дрехи.

Когато видя,че я зяпам,изцъка недоволно с език.

-Педофил.-посочи ме с брадичка и ме задърпа да тръгвам.-А и нали даваше такъв зор да побързаме? Защо се бавиш?-изнегодува.

Обиден,поставих ръка на сърцето си. Майка ми винаги беше казвала,че с Балтейн сме родени да преиграваме.

-Право в сърцето! И как по-точно аз съм педофил,когато сигурно си стара колкото майка ми?-казах и се качих на мотора.

Мокрите й кичури бръснаха бузата ми,докато се настаняваше зад мен.

-Млъквай и карай.-изкомандва.

Подсмихнах се и запалих.

-Дадено шефе!

-------
Сейрин
-------

Щях да излъжа,ако кажех,че Камир не беше интригуваща личност. Бог или не,той се държеше непринудено с една непозната,която дори успя да победи в битка. Всички ледени щяха да се хилят с мъжкия си тестостерон и да мерят егото си,ако бяха успяли да победят Смърт.

Но оцелели след подобна схватка нямаше.

-Какво е това?-попитах го,изкрещявайки в ухото му.

Високата скорост,която развиваше машината под мен,беше замайваща. Повдигаше адреналина и ти даваше лъжливото усешане за превъзходство.

-Кое?-изивка в отговор водния бог.

Още не можех да свикна,че имаше нови богове. Едва ли той бе единствен. Сигурно това беше заради проклятието на Сакреб. Вероятно бе променило нещо в кръвта им.

-Това!-посочих с очи накъде да гледа.

Гърдите му се разтресоха под пръстите ми. Бях го прегърнала,като безпопасна мярка. Не че имаше нужда.

-Мотор.-провлачи "р"-то,което прозвуча като мъркане.

Изскимтях и се усетих твърде късно. Защо тялото ми реагираше така на този бог? Зърната ми се втърдиха и гърдите ми натежаха. Дори глада не беше така силен,колкото това ново усещане. Никога не бях чувствала привличане към мъж.

А Камир вероятно можеше да ми е и роднина. С баща за Хром аз сигурно бях полу-сестра на половината богове,без дори да го знам.

-Пристигнахме!-усведоми ме,докато намаляше скороста.

Зави пред една двуетажна къща,с малки размери. За разлика от нея,двора беше голям и осеян с диворастящи дървета и растения. Беше прекрадна гледка,на която дори Смърт би се радвала да вижда всяка сутрин,щом се събуди.

Като заговорихме за Смърт,тя се разбунтува в корема ми и божествения й вопъл излезе през устата ми. Облегнах се на гърба на Камир за секунда,докато си поемех дъх.

-Всичко наред ли е? Да не би да ти се повръща от пътуването?-опита да налучка.

Но беше по-лощо. Много по-лошо. Смърт беше гладен. Бога в мен не беше като на всички останали. Преди векове се бях запознала с едно момиче,което се бе родило като богиня на тайните и мистерията. Тя се хранеше с тайните на хората и винаги усещаше лъжата във въздуха. Много малко богове се хранеха с това,на което бяха. Но Смърт беше Смърт. А като нея,аз трябваше да се нахраня. Веднага.

Скочих от мотора и се хвърлих в шеметен бяг към най-близкото дърво.

"Не,не дърво!"-помислих си и смених набързо посоката.

Достигнах първото растение,което се намираше най-близо и се свлякох на колене до него. Увих пръсти около бялата роза и затворих очи. Не исках да вуждам какво следваше.

-Сейрин...

Не исках да се обърна. Не исках да виждам очите на единствения бог,който някога не беше бягал от мен. Камир бе първото същество,което беше говорило с мен като с равен. Беше ме гледал,като беше виждал Сейрин-не Смърт.

-Задръж си мнението!-изсъсках по-груба от когато и да било.

Кам обаче се оказа голям инат или истински глупак,защото внимателно уви ръка под мишницата ми и ме повдигна да се изправя. За секунда мернах изсъхналата роза,след което безизразно казах:

-Води. Гладна съм,сам го каза.

------
Камир
------

Опитах се да оставя настрана за момента случилото се с розата.

Кимнах и я поведох към входната врата. У нас нямаше никой. Баща ми сигурно се бе отказал от опитите си да се прави на механик,а майка ми сигурно помагаше в подготовката на празника. Велас бе споменала,че ще има раждане.

"Чакай..."-сепнах се насред мисълта си.

Сейрин видя,че мисля над нещо и спря. Отново зарея погледа си към розовото небе,което после щеше да премине в лилаво и така докато не се върнеше пак към розово. Небето в Божествения град сменяше цвета си постоянно,неподвластно и непредвидливо като времето на хората.

-Велас е бременна!-ахнах и прокарах пръсти през косата си.-Мамка му,как не се бях сетил!-изругах.

Сейрин насочи сивия си поглед към мен и отвори уста да каже нещо. Поклатих глава. Не мислех,че мога да кажа каквото и да било в този момент.

Тя тромаво изпуфтя и вдигна ръка. Перна ме зад врата и посочи към входната врата.

-Браво на Червенокоска! Хайде,гладна съм.

Протегнах ръка да завъртя бравата,когато асимилирах думите й.

-Познаваш кралицата?-възкликнах изненадан.

Синеоката богиня се закова на място. Погледа й се изостри.

-Кралица?-подсмихна се мъчно.-Не мога да повярвам! Кой й е вречен?-попита.

Почесах с пръсти брадичката си. Трябваше да се избръсна. Сигурно майка ми и баща ми щяха да ме завлекат на обета към Първичните,по случай раждането.

-Леден бог на име Релай. И него ли познаваш?

Вятъра подуха леко и вече сухите й,кафяви кочури се понесоха пред лицето й,изнизвайки се от мястото им зад ухото,където ги бе напъхала.

-Познавам вероятно и родителите ти.-каза с глух стон и извъртя очи.-Удържай на обещанията си!-побутна ме с окованата си ръка да влизаме.

Замислено завъртях топката на вратата и я избутах навътре,правейки й път да влезе. Тя бавно отлепи стъпала от земята и тръгна да влиза,но треперенето й си пролича. Поколеба се,преди да затвори за кратко клепачи и да прескочи прага.

-Не си била канена в къща до сега?-пошегувах се,но тя се изплаши и съмнение се появи в очите й,изкривявайки чертите на лицето й.-Ти наистина не си!-вече сериозно се отърсих от шегата и я огледах от главата до петите.

Сейрин. Богиня,която беше заключена под двореца от Сакреб,защото беше опитала да я убие. Семейство,което не се беше грижило добре за нея,иначе нямаше да оставят на дойката й да я кръсти. Огнена,която не владееше огъня. Жена,която бе успяла да докосне и промени моята сила.

-Ти си една голяма загадка,Сейрин. Но съм сигурен,че ти вече знаеш това.-усмихнах се на една страна.

Очите й бяха като на кошута,която вижда тетивата на лъка и края на живота си. Животно,което виждаше как стрелата се насочва към нея,готова да я погуби.

-Храна.-казя единствено,преди да ме подмине и с изправени рамене,да се насочи към кухнята.

"Добър нюх."-отбелязах наум следвайки я.

------
Vote🌟___Comment#__Share.

Sant Anel: Честит първи Юни! За всички читатели,благодаря ви за подкрепата от първия коментар,до последния! Искрено съм благодарна на всяка звездичка и всяко споделено мнение,вие значите много за мен и творбите ми. Горда съм,че има такива хора. Защото когато излизам навън,срещам само зомбирани от обществото мозъци и не,не се извинявам за думите си. Гордейте се и вие със себе си!

❤❤❤❤