Камир
--------

Стиснахме си ръце и началото на битката беше поставено. Не знаех нищо за тази богиня,освен,че не се колебаеше да пожелае каквото и да е. Твърдо беше решена,че победата е нейна. Дори с изпито лице и хлътнали скули от недостатъчно хранене, очите й грейнаха при споменаването на битка.

Натиснах дланта й във своята,за да не може да помръдне и подкосих краката й. Докато падаше се извъртя като змия и се уви около таза ми,закрепяйки се на ръце,все едно щеше да прави мост. Отпусна единия си крак и изви врата ми,нанасяйки непредвиден удар в тила. Усмихнах се на упоритостта й. Тя усещаше,че имах преднина. Беше слаба физически,а отдавнашния й живот,изпълнен с битки,беше приключил преди време. Познавах боговете,които са участвали въе войната. Сейрин не беше от тях.

Те се биеха бързо,но рационално. Играеха честно. Тя не правеше и един нормален ход. Ръката й се извиваше надолу,само за да се завърти в последния монент и да ме улови за дрехата. Слабостта на тялото й даже се оказа плюс,когато се подпря с длан на рамото ми и ме изблъска,премятайки се назад. Направи задно салто и призрмявайки се на крака,зае приклекнала позиция.

Огъня й не беше равен на моята вода. Но исках да се забавлявам,преди да й поднеса тази новина. Затичах се,правейки воден сърф,чрез който подкосих краката й-този път наистина. Сейрин загуби опора и полетя настрани,но аз я прикрепих с друга водна вълна.

Водата ми я намокри и косата й полепна по лицето. Сивите й очи се присвиха в моя посока и тя изви пръсти.

Изненада,беше меко казано за шока,който изпитах при видяното след това. Брюнетката,която очевидно бях подценил,улови вълната ми и заформи водно копие,което метна по мен. Улових оръжието,преди да се забие в корема ми.

Наклоних глава настрани и я обгърнах във водна сфера,след което я тръшнах на мраморния под. Красивото й лице стойчески не показваше никаква емоция,докато един тон вода напираше да я премаже.

Махнах с ръка и водата се разплиска по тронната зала,намокрайки и мен. Попринцип не позволявах това да се случи,но шока още ме държеше.

-Какво си ти?

Дишането й беше учестено,а бузите й зачервени от усилието да удържа фронта.

-Какво е шоколад?-отвърна вместо това.

-------
Сейрин
-------

Загубих.

За първи път в живота си загубих. Нямах приблем с това. Отдавах го на отслабналото ми тяло и закърнелите ми рефлекси. Плюс,че щях да ям за първи път от хиляди години,излежавайки се на диван. На топло.

Но истински важното бе,че бях допуснала да покажа,че можех да навлизам в Шират и безпроблемно да го използвам. Водния бог го видя и сега нямаше да ме остави намира.

Щеше да раздуха за тайната ми,щом научеше и щеше да превърне и малкото ми,останало спокойствие в Ад.

-Вид сладка храна.-отговори на странния ми въпрос,целящ да си спечеля време и да отклоня темата.

Уви,не успях. Камир приклекна и избута косата от лицето ми.

-Какво беше това?-попита отново,нетърпението се четеше в очите му.

Беше хубав,но някак млад. Зрял. Наивен.

Избутах ръката му и изместих косата си назад. Скъсах парче от панталона си и я завързах с него.

-Къде ми е храната тогава?-отрязах го.

Веригата се удари в пода,когато кафявите му очи се приближиха към лицето ми. Дланта му се уви около гърлото ми,сякаш щеше да ме удуши.

-Отговори ми.-настоя.

Зениците ми се смалиха и погледа ми се премрежи. Ако натиска се увеличеше,той можеше да ме убие. Единствено друг бог или самоубийство убиваше наистина боговете. Това беше,което слагаше край на безсмъртието ни.

Погледнах го и видях беземоционална черупка. Камир нямаше цели. Не гонеше нищо. Такива хора бяха най-непредвидливи.

-Не знам нищо за теб,но никой бог не е способен на това. Как го направи?-пришпори ме.

Издишах продължително и се отпуснах.

-Имам си някои козове в ръкава.-прошепнах.

Устните му се разделечиха лекичко и лицето му се приближи още повече. Нямах представа какво беше намислил,но определено не бях очаквала да подпре чело на моето. Дългите му пръсти нежно разтриха врата ми.

-Никога не бих те убил. Не и без да тръгнеш да ме убиваш първа.-промърмори срещу устните ми. -Ела да те нахраним като богиня.

------
Камир
------

Скачени един за друг чрез белезниците на Хром ,напуснахме заедно Небесния дворец. Сейрин криеше нещо. Личеше й,че беше тежко за нежните й рамене.

Дори за момент беше готова да изпусне шлюзовете и да излее всичко,но характера й,същнистта й на стойк не й позволи. Щях да чакам. Така или иначе нямаше да я пусна,докато не разберех какво беше намислила и как се приобщаваше в среда с други богове.

Качихме се на мотора ми и подкарах към стария център на божествения град. Спрях при фонтана и изчаках да слезеше от седалката,за да й покажех къде отиваме. Запътихме се към овехтелите,но все пак покрити с божествен прах пейки,където трябваше да й кажа защо я бях довел тук.

-Предполагам знаеш това място.-започнах.

-Знам всяко място!-отсече категорично,сядайки тежко на пейката.

Желязото величествено се преплираше с дървото,като заедно образуваха ненагледната красота на едно старо дело.

Реших да опитам с нова тактика.

-Знаеш ли,че почти всичко в двореца е построено от бога на занаятите Хром?-съобщих,очаквайки да каже,че не я интересува.

Или да отбие въпроса.

-Не ми говори за него.-изръмжа,опровергавайки тезата ми.

Повдигнах вежди и се заиграх с веригата,проследявайки движението на халките по възвишенията на пейката.

-Щом не искаш да говорим,е време да вземеш душа,за който и те доведох тук.-признах без заобиколки,докато гледах навсякъде другаде,но не и към Сейрин.

Беше зареяла поглед към небето и изглеждаше готова да погълне слънцето,когато думите ми достигнаха до слуха й.

-Искаш да се изкъпя във фонтана?-сухо попита.-Няма проблем. Така или иначе съм го използвала с тази цел от малка.-изтъркаля се признанието от устата й,докато се изправяше и развързваше кайшите на дрехите си.

Ококорих се,осъзнал,че тя сериозно щеше да се изкъпе във фонтана. Бях се пошегувал,но Сейрин просто свали наметалото си,захвърляйки го на земята.

-Ами ако някой те види?-подкачих я.

Боговете не се интересивахме от това дали човеците можеха да ни видят,нито помежду си. Не се срамувахме да се перчим. Но Сейрин беше стара. Имах усещането,че беше прекарала цяла вечност в онази тъмница. Ами ако преди бяха изпитвали срам от показността на плътта?

Нямаше от къде да знам божествена изтория,мамка му!

-Покрай фонтана никога не са живеели богове. Единствено ти ще ме видиш,а то не е от голямо значение. Тялото ми загуби огромна част от мускулатурата и масата си,след като ми беше спрян достъпа до храна.-обясни,развързвайки връвта на ризата си.

Прокашлях се и хванах китката й,за да я накарам да спре за малко.

-Защо Сакреб те е била затворила долу?

Исках честен отговор и точно такъв получих.

-Защото почти я убих.-спокойно повдугна рамене,но челюстта й се стегна.

Тя се ядосваше на факта,че не я бе убила собственоръчно.

-Тръгвай.-подкани ме,щом ризата й се свлече по гърдите и тя я захвърли на пейката до мен.

Дори загубила така наречената от нея самата "мускулатура",тялото й беше запазило извивките на жена. Красива и изкусителна жена.

Ръката й,тази с веригата, ме затегли напред по посока на фонтана. Последвах я,докато не пристъпи насред леденостудената вода. Тялото й изтръпна и розовите й зърна щръкнаха,но огнения войн само стисна зъби и започна да стърже застоялата прах и насъбралата се мръсотия по тялото си.

-Ако ти е студено,защо не загрееш водата?-предложих.

Сивите й очи се разшириха едва видимо и тя прокара ръка през водата,образувайки малки вълнички.

Усмихна се и се потопи под падащата вода,карайки ме да се препъна напред. Успях да спра преди да падна във фонтана при нея.

Но водата ме опръска и ме накара да се намръщя.

Беше ледностудена,каквато си беше и когато дойдохме.

"Нима Сейрин няма сила?"-попитах сам себе си.

------
Vote🌟__Comment#__Share.

Sant Anel: Бързам да напиша и следващата глава,за да наваксам! А през това време-какви са предположенията и догадките ви до момента? 😆