Не пропускайте главата преди това,моля.⤴⤴⤴⤴

Камир
------

Чувствах се сякаш бяхме седяли на покрива цяла вечност. Ръката ми стискаше успокоително тази на Сейрин,докато и двамата бяхме нащрек за приближаваща кола с номерацията на Файв Гънс Индъстрийс.

-Всичко е наред,не могат да измислят каквото и да е срещу нас. -прошепнах в косата й и целунах пребледнялото й чело. -Това са само експерименти. Ние сме богове скъпа,нас нищо създадено от човеците не може да ни покоси.

Пръста й пролази по вътрешността на дланта ми,очертавайки сложни фигурки. Недопостроената тераса нямаше преграда и краката й висяха над ръба.

-Мисля,че ги чувам -тихо промълви и потри буза във врата ми.

-Казвам ти,на Нериус може да се разчита. -ухилих се и я сграбчих,а тя уви крака около тялото ми. -Дръж се!

От ръката ми се плъзнаха нишки вода,които се оплетоха като въжета и образуваха дебела тръба до земята,през което се спуснахме. Висок костюмиран мъж с гола глава стоеше неподвижно до черната лимузина,която вероятно беше бронирана. Затъмнените й стъкла щяха да ни прикрият. Настаних удобно вречената си,заобикаляйки автомобила,за да се настаня до нея. Мъжът бе със слънчеви очи,които прикриваха изцяло очите му. Слушалка с тънък кабел кръжеше около ухото му. Сигурно в момента чакаше насоки от Нериус или Тед,за да разбере маршрута. Когато ги получи,натисна педала за газта и потегли гладко плъзгайки се сред грозните малки коли с бляскавата лимузина.

-Моля те,кажи нещо! Какво се върти в главата ти? -попитах Рин щом излязохме от квартала и никой не стреля по нас.

Тя кимна с глава и подпря чело на рамото ми,унасяйки се в сън. Това беше огромната разлика между нея и майка ми: Андрасте винаги спеше най-дълго два часа и през цялото време беше готова да заеме бойна позиция. Съня й беше плитък,едва различаващ се от нормалния,но ушите й приемаха като тези на буден човек.

Майка ми беше огнена хрътка без никакви извинения. Нямаше втора по-войнствена богиня от тази жена. Дори сестра ми нямаше такъв темперамент. Андрасте беше чиста Победа,изсечена в скала от непоколебимост. Балтейн беше волна птичка,която обичаше да вкусва адреналина,но в определени количества. Привличаха я лошите момчета - едно от нещата,заради което  двамата с Нериус перфектно си пасваха. Смърт обаче беше идеална само и единствено за мен. Свободата вървеше с рискове,дори това да включваше опасност и поставяне на живот и смърт. Мила и същевременно жертвоготовна дори към непознат,Сейрин бе невероятна богиня,носеща силата си със срам,въпреки че бе най-могъщата и неконтролириема от всички останали. Неподвластна на законите. Нетърпяща заповеди.

-----
Сейрин
-----

Задника ми започваше да се схваща от седенето на дивана в трапезароята с размерите на футболно игрище в именито на Балтейн и вречения й. Мутрата ни беше оставила пред задния вход,поради огромното количество репортери пред главния. Бях избурана навътре в коридора,но Кам бе издърпан от някакви журналистки,които със сигурност го бяха изтискали като лимон. Той се бе върнал,уверявайки ме,че всичко бе минало страхотно,но мъж като него никога нямаше да си признае,дори да го бяха питали за номерацията на бельото му.

-Съжаляваме,че закъсняхме така! -нахлуха заедно белокосата водна богиня,близначка на вречения ми и нейния собствен вречен.

Лицата и на двама им бяха леко намръщени,но това не спря Балти да се хвърли върху брат си,притискайки го в спираща притока на кръв към крайниците прегръдка.

-Благодаря ти,че си бил до Сейрин! В очите й има блясъка,чиято липса бях забелязала когато я видяхме миналия път. -прошепна срещу врата му,след което го пусна и ми се усмихна мило.

Отвърнах й колебливо,но всичкото ни радостно настроение се изпари когато Нериус се намеси със суровия си глас:

-Камир,каза,че имаш новини. Слушаме те.

Въпреки суровостта в тембъра му,непосредствено с нея присъстваше и неотлъчно следващата я ертика като сластен мед,която галеше ушите на всеки,които имаше щастието да чуе Нериус да говори. Вречения ми ми каза да не се меся с един простичък поглед,който аз веднага разбрах. Кимнах му незабележимо и той започна да обяснява как се опитваха да създадът серум,който целеше да превърне човешката ДНК в божествена и да им създаде оръжие,способно да ни убие.

-Сущо така смятам,че се страхуват от нашествие. Не са сигурни в нищо,но предпочитат да си направят защита. Някой пуска много миризлива риба отгоре и явно доста налапват,защото сумата е толкова голяма,че не ги спря да опитат да ме приспят. Дори насочват нищожните си постолети срещу нас без страх.

Нериус потръпна и мобилния в ръката му се пръсна на парчета.

-Балтейн,ще изляза навън. Нужен ми е чист въздух. Съжалявам,но ти ще се оправяш с нея.

Объркана от думите му,понечих да му предложа битка,ала ръката на ледения войн разцепи въздуха в отказ и бях длъжна да седна обратно на задника си. Видимо недоволен от ситуацията,Нериус напусна трапезарията,като на вратата се размина с някого,който не очаквах да видя на Земята.

-Андрасте. -хладно поздравих.

Червената й коса бе вдигната на конска опашка,а зелените й очи,попринцип така заплашително гледащи към мен,сега се взираха в моя посока със спокойствие.

-Държанието ми беше грешно и не разполагаше с основания,за което наистина съжалявам. През изминалите седмици Сейрин ми даде да разбера,че бях имала грешно мнение за нея. Приеми извиненията ми,искрени са. Това е втория път през целия ми живот,в който давам извинение за нещо. Повярвай ми,не ще повече да се държа враждебно с теб и да те нападам. Още повече,че съдбата те свърза със сина ми.

Думите й ме шокираха и накараха тялото ми да се вцепени. Балтейн погледна изненадано към двама ни с Кам,а аз се изправих,тръгвайки към Андрасте.

-Желая да бъда приета сред боговете като равна. -казах с убийствена сериозност.

Никога преди не бях си и помисляла,че ще го изрека на глас,но това бе единственото,което ме мъчеше през целия ми живот така силно,че едва спях нощем.

Върху лицето на огнената богиня се изписа тънка усмивка,която напълно разчупи войнственото й изражение. Без да ме удостой с отговор дългите й крака се задвижиха към вратата,където за изненада на всички ни,подметна през рамо:

-Ти винаги си била най-силната от всички ни,а ние дори не сме го знаели. Нивото ни никога няма да е едно и също,защото ти имаш сила,която притежава мощ много повече от всички наши взети заедно. Разбира се,че си една от нас,със и без нашето съгласие. Доколкото до теб Кам,няма ли най-накаря да обясниш на вречената си какво е презерватив? -след което напусна,затваряйки безшумно като котка зад гърба си.

Когато се обърнах Балтейн набута пред лицето ми цял стек цветни гумички,а на дивана Камир опитваше да прикрие червеното си лице.

-------
Камир, два месеца по-късно
------

Да държа вречената си в обятията си,докато двамата заедно наблюдавахме звездите от новата ни самостоятелна къща в Перу беше най-добрата идея,хрумвала ми някога.

-Познай кое е онова съзвездие! -посочи с пръст Сейрин към скупчване от няколко по-ярки звезди на едно място.

Кракат й обграждаха кръста ми,а меката кожа на бузата й лежеше върху гърдите ми. Сърцата ни биеха в общ синхрон,следвайки се взаимно.

-Голямата мечка?-опитах,заигравайки се с един кичур от кафявата й коса.

-Не! -засмя се и ме ощипа по задника. - Не те бива е съзвездията,а?

Засмях се заедно с нея и я целунах по челото,прегръщайки я по-плътно.

-Не. -отговорих честно.

Последва кратък миг на тишина,който вречената ми реши да прекъсне първа.

-Кам,трябва да измислим мъжко име за бебе.

Забакнах се от рязката смяна на темата. Очите ми сигурно приличаха на понички,когаго я погледнах. Наложи ми се да се потупам по гърдите и да прочистя гърло,само за да прозвуча като давещ се бизон.

-Моля? -възкликнах шокиран от думите й,а в съзнанието ми вече тичаха малки нейни копия,само че от мъжки пол.

Какво ли щеше да е? Дали щеше да вземе моята или нейната сила?

-Сейрин,не е първи Април,не е забавно. -казах със стържещо гърло.

"Богове,колко искам да не се шегува за такива неща!"

-Кам,любими,не си правя шеги с теб. Чакаме момче. -усмихна се плахо,потривайки нос във врата ми.

В мозъка ми завинаги щеше да се запамети спомена от този миг: как държа Рин в обятията си,докато лежим на покрива и съзарцаваме съзвездията,а тя ми казва,че ще имаме син.

На лицето ми се появи такава широка усмивка,че имах усещането,че бузите ми щяха да се разцепят. Прегърнах я по-силно,а устните ми докоснаха челото й.

-Само се питам,колко време ти е отнело да разбереш как работи теста за бременност? - пошегувах се.

-Камир! -изръмжа засрамено,запращайки юмрук в корема ми.

Съзвездията пред очите ми изведнъж станаха повече.

-Ясно...  - простенах през зъби от болка. - ...умницата ми се е справила от първия път.

-------
Vote🌟__Comment#__Share.

Sant Anel: КРАЙ на трета книга! Дано историята ви е харесала,защото остава последната част. Време е за интервю! ⏰😇

Благодаря на всички ви,за отделеното време и че се включихте активно в интервюто. За мен винаги е значело много да коментирате,за да чуя наблюденията ви. Не мога да опиша и колко съм щастлива,че направихме 5K още преди края! Вие сте невероятни! Обичам ви,вие сте читателите мечта! 💪❤❤❤💜💚💓💚💓💚