Сейрин
--------

-Камир, нямаш ли си работа? -раздразнено се обърнах и носовете ни се докоснаха.

Трапчинките на бузите му приканваха пръстите ми да ги проследят,ала аз не им позволих. Отдръпнах се и влязох в колибата,следвайки МакКийла. Шокирах се от огромния брой болни,който бе вътре,зад постройката от дървени пръчки и връв.

-Какво им е? -ахнах.

Можех ли да им помогна бе най-належащият въпрос,който не смеех да задам. Съри ми метна страничен поглед,докато казваше:

-Болни са от различни неща,но всички произлизат от липсата на чиста питейна вода и прясна храна,с нужните за организма вещества и витамини.

Главата ми се замая и кръвта ми забави ход,сякаш заседна в кръвоностните ми съдове,ужасена от гледката,точно колкото и съзананието ми. Ако мозъка ми можеше да излезе от черепа,досега да си бе купил билет за Хайти и да бе избягъл далеч от тук. Стиснах ръце в юмруци и си забраних да плача. Това,че те страдаха,не можеше да се промени с излишни сълзи.

-Къде са хапчетата и как мога да разбера на кого какви да дам? -попитах я,взирайки се настойчиво в очите й.

Пръста й посочи една маса в края на колибата и аз веднага се насочих натам.

-------
Камир
-------

-Какво прави един бог сред тази мърша?

Обърнах се половинчато и повдигнах единия си клепач. От мястото си,излежавайки се под сянката на едно голямо дърво наблюдавах всички бели хора. Дори да имаха за цел да помагат на третия свят в Африка,тези мъже бяха наемници и ясно се издаваха с потрепването на пръстите им по кобурите. Ако Сейрин разбереше,щеше да стане напечено.

-Сляп ли си? - попитах с нотка сърказъм над позволеното. -Хващам тен! -казах и задъвках стръкче изсъхнала трева между зъбите си.

От друга страна трябваше да кажа на Сейрин,защото ако разбереше сама,щеше да стане триста пъти по-зле.

"Дали МакКийла ги ръководи? Единствената жена в групата е." - премислях варинатите и доуточнявах подробностите.

Мъжът с черните дрехи се подпря на ствола на дървото и продължи да говори:

-За една снимка по това кърпе ще ти дадът милиони. Имаш ужасно много фенки в Ню Орлиънс и Ню Джърси,вероятно вече и по целия свят.

Глупака дори не осъзнаваше колко се прецака сам току-що.

-От къде света знае за мен и ме е виждал,като бях в Ню Джърси за една седмица? -тествах го.

И ето - глупакът налапа кукичката.

-Глупости! Не на мен тези. Знаем,че беше само за три дни. Снимките ти се разпространяват из нета като топъл хляб. Ако беше седмица,като нищо можеха да те снимат и гол. -присмя се и захапа края на цигара,която запали с позлатена запалка.

Усмихнах се половинчато.

-Ти знаеш за мен повече от мен самия! Как е възможно това? -направих се на изненадан,а непознатия Безименен се задави с дима и се опули като риба на сухо.

"Поне осъзна намека ми бързо. Бях решил,че тези наемници са по-безмозъчни от бял чершаф." - исумтях наум.

Изправих се, рязко скачайки на пети. Ръката ми се сви около врата му и приложих обезоръжаваща хватка.

-Задушавам се! -изграчи и започна да се бори за глътка въздух.

Свих устни и се заиграх с копчето на ризата му.

-За колко умни се мислите? Ясно е като бял ден,че не сте от компания за помощ на бедните в Африка. Кой знае какви тестове правите с експерименталните епруветки. Да не мислите,че не съм видял? Да бяхте внимавали малко повече в работата си. - просъсках в ухото му. - Рижавелка ли е ръководител на проекта Керливи ризки? - издишах в ухото му и улових тестисите му в ръката си.

Страхът имаше мирис на прегоряло прясно мляко,залепнало по стар котлон. Отвратително!

-К-какво ще правиш с мен? -уплашено се затепка.

-Ще усетиш един истински бог,разбира се! -засмях се зловещо в ухото му и смазах орехите му в дланта си,извивайки врата му с другата си ръка.

Чу се ужасяващо пукане и звук от чупене на кости,а след това тялото му се свлече тежко в пръста,безжизнено и мъртво. Изтупях ръцете си се заех с това да го събличам,защото дрехите щяха да ми потрябват.

------
Сейрин
------

Имаше нещо гнило в цялата ситуация. Или аз бях лишена от дистатъчно мозъчни клетки,или тези хора наистина страдаха от всевъзможни неща. Мириса на лекаствата беше нетипичен и дразнеше ужасно ноздрите ми. Един от медикаментите даже разкървави носа ми с острата си,натрапчива миризма. А най-странното беше,че МакКийла само изтегляше кръв от тях и я събираше в епруветки,които пъхаше в куфарчета.

-Съри,ще ми обясните ли за какво са ви толкова много проби? - попитах,докато почиствах гнойта от крака на един мъж.

Най-плашеща бе картинката на деца,които се разлагаха от самосебе си. Беше толкова притивно и ужасяващо,че отказах да ги доближа,а МаккИйла Съри ми се присмя и тънко подметна една забележка за божествен егоизъм.

-Пробите са за шефа ми. Тази,която ми е нужна на мен е само твоята. -долетя гласа й зад гърба ми,но не успях да реагирам достатъчно бързо и иглата на спринцовка се заби дълбоко в плътта. -Това е само за да те приспим. -прошепна в ухото ми. -Лека нощ Смърт!

Клепачите ми паднаха и противно на волята ми,мускилите ми се схванаха и аз се свлякох на земята,без да мога да изрека едно простичко изречение.

--------
Камир
--------

-Хей,Бен! - подвикна ми мъж в късната си зрялост,пиещ бира от кенче. - Приспа ли бога?

Наклоних козиркара на шапката си още по-надолу,за да не може да ме види.

-Да. - извиках с престорено нисък глас,наподобяващ този на вече мъртвия Бен.

Реших да играя на открито.

-Къде е шефката? -попитах,без да спирам да вървя към него.

Спокойната му стойка и ухиленото изражение ясно ми пиказваха,че още не бе забелязал факта,че аз не бях Бен.

-Лъжкинята не ни е никаква шефка! Кучката е вътре. Боже,тази Алексис е готова на всичко,за да научи повече за боговете. Не че и аз не бих на нейно място,ако моята приятелка ме бе лъгала за самоличността си две години,представяйки се под друго име. Сега я чакам да приспи Смърт и ще я качим в джиповете,заедно с бога. Къде е той междудругото?

Алексис? Името ми бе странно познато. Мисля,че Балтейн преди имаше приятелка със същото име,която беше описала с червена коса.

"О,по дяволите!" -изругах наум,осъзнал,че МакКийла и Алексис сигурно бяха един и същи човек.

Изритах коляното на наемника срещу себе си и разбих черепа му във вратата на джипа.

-Сейрин,моля те,не й се връзвай! -говорех сам на себе си,докато тичах към колибата с болните. -Ще ти го натяквам цял живот! -измърморих,давайки си обещание,ако я спасях,да я сложа на коляното си и да й нашаря задника.

Как беше могла да се отпусне и довери на репортерката? Мамка му,щях да ги избия всичките ако я бяха наранили.

-----
Vote🌟___Comment#__Share.

Sant Anel: Напомням,че можете да зададете въпрос към Сейрин и Камир в коментарите,който ще получи отговор в интервюто! 😄

Обич от Санти! ❤❤❤