Сейрин
------

Торбите с провизии не тежаха толкова много,колкото изглеждаха на пръв поглед. Само горещината правеше разтоварването на камионите толкова тягостно.

-Кам... - задъвках долната си устна,триейки пръстите си в един парцал от маслото,с което ги бях намърсила. - Как мислиш са разбрали за нас? -попитах,надвиквайки шума.

Въпроса ме мъчеше откакто МайкКийла ни бе споделила онези неща,заявявайки,че знае кои сме. Не знанието на името ми,а това какво бях, ме тревожеше повече. Какво ли бе за Балти и Нер да ги наблюдават и снимат постоянно? Поклатих глава и издърпах поредния чувал. Един кашон се изплъзна от планината с минерална вода и стремглаво тръгна да пада към мен. Махнах рязко с ръка и го отбих,ала кашона полетя и се насочи към един от мъжете.

-Залегни! -извиках.

Добре,че Камир направи воден щит,иначе човека можеше да загуби съзнание за доста дълго време от поден удар.

-Хей! Това нарочно ли беше? -ядосано се обърна към мен.

Свинските му очички ме изпиваха гневно,а зъбите му бяха оголени срещу ми.

-И да беше какво можеш да направиш? -отвърнах спокойно и се подпрях на чувала.

Попринцип бих била мила,но днес ми беше дошло в повече. Мъжът свали шапката си и я захвърли яростно в пръста,насочвайки се с едри крачки към мен.

-Божествена кучка! Да не мислиш,че това ви привилегирова по някакъв начин? Къде беше,когато дъщеря ми почина от туберколоза? А когато майка ми умря в самолетна катастрофа? Нали си богиня,защо не ги спаси?

Гърлото ми се стегна и изненадано отсъпих назад. Не бях очаквала ,че щеше да каже нещо подобно.

-О,значи вече е време да замълчиш? Не ти искам извиненията! С действия се говори,божествена кучко,не със съжаления и извинения, години след случилото се! -през зъби просъка,сочейки с пръст пред лицето ми.

Очите ми се напълниха със сълзи и ръцете ми затрепериха. Винаги се бях ужасявала някой да ми каже точно това. Мамка му,усещах как ще изпусна силата си по погрешка.

-Ако беше изрекъл проклетото ми име три пъти,щях да спася дъщеря ти и майка ти. Не ме обвинявай за нещо,за което не съм отговорна! Ако е било писано,то така е трябвало да се случи. Съдбата определя дали ще умрем или не,аз просто нарушавам закона. -озъбих се и избутах мръсната му ръка.

Камир се намести между нас и широкия му гръб,покрит от нова черна тениска закри гледката ми.

-Приятел,отсъпи,преди да си загубил някоя ръка. -сухо осведоми мъжа,а след това изви врат назад към мен. -Как си скъпа? Този дръвник нарани ли те?

Премигах озадачено и потрих чело с длан.

-Не,нищо ми няма,спокойно.

Водния бог хвърли унищожтелен поглед на натрапника и се обърна изцяло към мен,изненадващо вдигайки ме и премятайки ме през рамото си.

-Няма да работиш повече. Като твой вречен ти забранявам. -заяви и щастиво тананикайки си,ме постави нежно на седалката на един джип,до който ме занесе. -Ще стойш тук! Жените не бива да работят.

Колко сексистко мислене! Осъзнал какво си мисля,Кам се ухили широко и ме целуна прекалено бързо по бузата,за да успея да го спра. Завъртя се на пети и секси задника му се отдалечи,вървейки към мястото,където работеше допреди малко. Изпуфтях раздразнено и скочих от джипа,а очите ми потърсеха рижавата коса на МакКийла Съри.

"Кой избощо кръщава детето си така?"-исумтях наум.

-Сейрин,какво Ви води насам? -съркастично попита ружавата жена и скръсти ръце пред гърдите си. -Нима мислите да ни помогнете за болните?

В селото имаше болни? Защо не бях забелязала? Вниманието ми беше прекалено заето с Камир и личните ми,егоистични приблеми,че да обърна внимание на хората от племето.

-С какво мога да помогна?

Съри стреснато ме погледна,а очите й се разшириха като железни дискове за мятане. Явно не беше очаквла да оотърна по този начин.

-Освен ако не можете да правите чудеса,можете да ни помогнете да нахраним заразените и да им дадем нужните медикаменти. Също така трябва да преварим вода от реката и да направин ледени компреси,но няма как да ги изстудим,за това просто ще ги измием с влажна кърпа. -обясни.

Кимнах съсредоточено. Щях са се справя.

-Ако мога да попитам,защо още не сте се възползвали от дрехите в джиповете? -попита по-тихо и се зае да влачи един огромен варел.

Стана ми любопитно какво има вътре,но още преди да задам въпроса МакКийла бе разбрала интереса ми и отговаряше:

-Бензин. Ще заредим,защото от Европа до тук с кола не беше лесно. Отне ни ужасно много дни и единствено на ферибота не сме се нуждаели от гориво.

Устата ми оформи "О" и за втори път кимнах,благодарна за разяснението. Побутнах леко ръката й и вдигнах варела,нарамвайки го като перце на рамото си,точно както Кам ме бе носил до джипа. Репортерката се ококори невярващо и бързо грабна фотоапарата си,правейки стотици снимки.

-Леле! Всички богини ли са толкова силни? -затепка се,в бобрата на езика с разума си.

Разбирах я. За човеците беше невъзможно жена да носи толкова голям товар сякаш не тежеше нищо.

-Да,даже някои от нас са по-силни от най-силните ваши мъже. Да не спименавам,че сме силни почти колкото и мъжете богове. -казах.

Това беше момента ми.

-А Вие откъде знаете имената и същността ни?

Мак махна разплаено с ръка и обхвана с простичък жест всичко наоколо.

-Балтейн и майка й направиха епично зрелище преди няколко години,сбивайки се на моста в Ню Джърси! Бях там и гонех трафик,когато моста беше затворен от нещо странно,което медийте гонеха с хиликоптери. Докато се усетя грабнах камерата от задната седалка и се насочих към точката на кипене,така да се каже. Беше върховно! След това,доста време след това,вече неиздържащи на напора от журналисти,Нериус и Балтейн обясниха всичко на жълтата преса.

Задавих се. Всичко? Вярно,че двамата бяха разкрепостена двойка,но това прескачаше границата на нормалното.

-Не,не напълно всичко! Не са ни казали нищо съществено,освен,че сте богове и има две касти :мъжете,лед и жените - огън. Това е. И че не можете да бъдете убити от никого,освен от друг бог.

Чух подсвирване зад гърба си и обърнах глава по поска на човека. Оказа се Камир,който търкаляше същия вид варел.

-Да не станахте приятелки? -подкачи ме.

Посочих му среден пръст и дръпнах МакКийла да тръгва. Главата й не се откъсваше от стройното му тяло и дори да знаех,че това бе нормално за него и съвършенните му форми,пак изпитах ослепяваща ревност. Наложи ми се да вдишам и издишам бавно и дълбоко,за да не нялетя на госпожа Съри.

По дяволите,тя беше по-хубав от мен! И много по- млада,и с повече тен...

-Не го слушай,нищо хубаво не става от устата му! -скръцнах със зъби . -Накъде сме?

Рижавелка се спъна в собствения си крак и трябваше да я уловя за рамото,за да не се изръси по лице на земята.

"Спри да зяпаш задника му! Знам,че е секси,но е моя задник."-изкрещях безмълвно.

-МакКийла? -извиках в ухото й,карайки я да подскочи.

Ръцете й замяно и разконцентрирано оправиха жилетката й с цвят каки и наместиха прилежно яката й. Когато ме погледна уплашено повдигна ръце в защита,карайки ме да смръщя объркано вежди.

-Не ме гледай сякаш искаш да ми изпотрошиш ребрата! Ясно,разбрах! Вие двамата сте вречени. Няма да го гледам повече,вече знам колко сте кръвожадни,стига ми. -избълва на един дъх. -Остави варела до колибата и ми помогни да разопаковам медицинските аптечки с хапчетата и марлите.

Изпълних командата,ала щом тръгнах да се изправям,нечий горещ дъх се удари в кожата на врата ми и топъл език облиза ушната ми мида,запращайки тръпки по протежение на гръбначния ми стълб.

-Относно устата ми,когато те любех с нея не се оплака. Даже си спомням,че стенеше и притискаше лицето ми за още. -прошепна Кам.

---------
Vote🌟__Comment#__Share.