Сейрин
-----

Задушавах се. Спомнях си всички мигове,в които се бях показвала като слаба и ми ставаше трудно да се боря. Не исках да се боря. Исках да се оставя,да потъна и да видя дали някой щеше ме хване. Да протегне ръка на Смърт.

Дали имаше още такива хора? Богове?

После обаче поех дълбока глътка въздух и до носа ми се докосна божествената миризма на мускус,която значеше само едно: Кам бе наблизо. Друсането,което чувствах по цялото си тяло ми показваше,че се движехме. Кога бях заспала?

-Не се изправяй,почти стигнахме!

Бавно повдигнах тежките си клепачи. Дърветата на Африка ни обграждаха като затвор. Силните мускули на водния бог под мен вибрираха и потръпваха при всяко движение което извършваше. До него младоженката от снощното празненство замаяно пристъпваше,придърпвайки робата си здраво,вкопчила пръсти в нея като спасително въже. Ухание на диви рози се носеше навсякъде,верятно заради мен. Издишах продължително и дълбоко,изскубвайки се от обятията на Камир.

Краката ми силно тупнаха в пръстта и ми се наложи да приклекна,за да се задържа права. Главоболието ми го нямаше,а на негово място се загнездиха спомените от изминалите събития. Ядосано стиснах зъби. Бях разрушила обещанието към боговете,да седя далеч от вречения си.

-Мамка му! -изригах под нос и изритах близкия храст.

Камир спря и позволи на Оев да се подпре на него,докато кръстосваше ръце на гърдите си. Веждите му полетяха към края на челото и всичко в лицето му ясно показваше,че чака какво щях да изръмжа още. Ухилих се съркастично и повдигнах високо брадичка.

-С какво невинното растение то е виновно,че използва силата си и израсходи толкова много енергия? -попита с убийствено спокойнствие,което унищожи и последната капка търпение в мен.

Кръвта ми кипна и пристъпих към него,забивайки показалец в твърдата му гръд.

-Ти ... тя ...ъгх! -на предела на търпението си изръмжах разгневена и повдигнах ръце от безпомощност.

Дори не можех да се изкажа правилно,по дяволите! Когато ги бях чула да си чуруликат на брега бях полудяла от ревност,а след това бях видяла как Камир я извади от водата и разтревожено й заповядваше да се събуди.

Ако изобщо бе възможно да бе толкова голям гъз,нахалника се усмихна по тиоичния мъжки начин,който показваше цялата им прелест,сила и най-вече мъжко превъзходство.

Присвих очи срещу него и абсорбирах енергията на всички растения,които бяха достатъчно близо до нас. Оев се стресна и отскочи,вкопчвайки се в робата на Камир,която не се нуждаеше от повече усилие и се пръсна по шевовете. Безсрамницата се ококори насреща му,връщайки му плата и насочвайки погледа си към небето,все така трепереща от страх заради силата ми.

"Точно така! Сега само се мръдни от това,което е мое! "-изръмжах като животно наум,макар и безразлична отвън.

-Да не станахте първи дружки? И защо изобщо се опита да се самоубиеш Оев? -нападнах малката натрапница.

Кам завърза робата около кръста си и прокара нервно пръсти през косата си,разрошвайки я по секси начин.

-Докато ти... -започна вреченият ми,ала Оев го прекъсна.

Красиво дръзкия цвят на кожата й,даден й от природата по рождени перфектно се съчетаваше с кестенявата й коса,придавайки й изкусително-привлекателен вид на екзотична красавица.

"...и долна кучка."

-Племето ни задължава да се свържем пред боговете и съвсем скоро да имаме потомство. Децата ни ще бъдат пришпорвани при първа възможност да имат свои,а те - техни. Откакто белите хора преминават свободно и необеспокоявано през земите ни,никой не е застрахован. Колкото повече сме,толкова по-голям е шанса да оцелее бъдещето на племето. - обясни сама,спазвайки минимална дистанция между себе си и Кам.

Изръмжах като тигър и стъпих крачка напред,а тя от страх падна по задник. За моя огромна наслада седна на трънливо растение,което я накара да изкрещи от болка.

-Богове... -простена вречения ми и се обърна да й помогне,разкривайки ми гледката на разкошния си задник,докаго се навеждаше.

-Аз ще помогна. -изскърцах със зъби и го блъснах настрани,изтегляйки я рязко напред и изравнявакки ухото й на едно ниво с това на устата си. - Стой далеч от единственото нещо, което е мое! -просъсках в ухото й и пригладих косата й по-грубо ,отколкото трябваше. -Нищо й няма. -съобщих на водния бог до себе си,който ме гледаше подозрително,но не коментира нищо.

Оев сви устни и изпуфтя,оправяйки косата си от заплитанията. Мислех да й предложа отново своята помощ,но решух да я прежаля. Съпруга й едва ли щеше да я хареса без коса.

-Към селището ли сме се насочили? -попитах Кам,игнорирайки я напълно.

Когато брюнета кимна със странен блясък на задовилство,отхвърлих възможността да знаеше,че кипях от ревност и нехайно вметнах:

-Аз също знам накъде е.

И тръгнах напред,вирнала брадичка кактл правеше Сакреб. Понякога да си кучка имаше своите предимства.

------
Камир
------

Сейрин вървеше наперено напред,сякаш щяхме всеки момент да открием златна находка и тя щеше да изкрещи с цяло гърло: "Тук! Тук аз,Сейрин, и тези двамата,открихме златна мина. "

Уви,душата ми пееше от щастие, че я виждах невредима и така енергична,макар и готова да откъсне главата на Оев заради един простичък поглед или едно междудругото подхвърлено изречение.

-Оев! -извика Кики,щом ни видя да навлизаме в селото.

Всички се обърнаха към нас и Оев засрамено сведе глава. Поставих ръка на рамото й и игнорирах злобния поглед на Рин,впиващ се в мястото,където кожата ми докосваше тази на чернокожата жена. Пристъпих заедно с нея пред племето.

-Блудница! -подметна някой.

Оев затрепери,но след това си пое рязко въздух,вдигайки глава нагоре. Смело посрещна всички погледи.

-Признавам,че пожелах този мъж,но не съм правила нищо неправилно. Той е с предначертана съдба. -каза,обърквайки ме.

Погледнах я мимолетно,преди да се обърна и да видя Рин,сключила ръце на ханша си и с доволно изражение.

Боже,щом ревността правеше чудеса с една толкова мила богиня като Сейрин,то какво ли можеше да направи с Нериус? Добре,че беше тя,защото иначе щях да си помисля,че врепената ми никога нямаше да ми даде шанс.

И че чувствата ми не бяха взаимни.

Ухилих се хлапашки,подритвайки с крак прахта под стъпалата си. Нуждаех се от някой добър душ,но това едва ли щеше да се сличи скоро.

-Белите хора са тук. -изникна от една колиба Хаки,младоженеца и нов съпруг на Оев.

Интонацията му ме изненадваше. Беше чул всичко и бе видял пристигането на Оев,близо крачеща до мен,а се държеше така спокойно. Явно отношенията в племето наистина бяха разпокъсани.

Точно си мислех това,когато жена с по-бяла кожа от тази на Смърт се приближи към мен и протегна ръката си. Лунички правеха лицето й доста по-младежко от самата й възраст и подчертаваха рижавата й коса,вързана на стегнат кок.

-Аз съм МакКийла Съри. Журналист и репортер. Вие трябва да сте Камир,а онова момиче зад Вас Сейрин,права ли съм?

От къде тази жена знаеше имената ни?

Кимнах отсечено и делово,също като нея,поех ръката й и се здрависахме набързо.

-Имаме дрехи за вас двамата в джиповете. Помогнете ни за разтоварването на камионите,ако обичате. Хората от племето не ни разбират и така и не пожелаха да се сближат с нас. -продължи на английски.

Когато видя смръщеното ми изражение,МакКийла се посмихна и пристегна кобура си с пистолети на кръста.

-Работим към кампания за помощ на подобни селища. Нериус ни спонсорира и вече следи изкъсо проекта. Ако сте пропуснали,целият свят знае за вас.

Не бях забелязал кога Рин се бе придвижила до нас,но с изразителен изказ на чист английски отвърна:

-Какво знае?

Напрегнах се в очакване на отговора. Чувах далечния тътен на коли и буботене на мъжки гласове,контаркуващи помежду си на английски.

-Че сте богове,разбира се! -разсмя се МакКийла и щракна двама ни,още съвсем стъписани от чутото и неподвижни от изненада.

Светкавицата на фотоапарата ме заслепи и докато се усетя,рижавелката се движеше към другия край на селото.

------
Vote🌟___Comment#__Share.

Sant Anel: Благодаря за всеки глас,от тази история. Вие сте страхотни! Сега ще напомня,че наближава края и е време да дадете вашите въпроси кам Кам и Рин в полето за коментарите долу. 🔥

Обичам ви,вие значите много за мен и героите! 😻🙌🙆🙇❤❤❤❤❤❤