Камир
-------

Топли пръсти докосваха челото ми,докато не усетих студен плат да бива сложен на лицето ми и студена вода да бъде излята върху ми.

-Какво по... - скочих като попарен.

Усещах сутрешната жега,задаваща се още в ранните часове на деня. Тялото ми бе покрито с тънък бял плат,а на половин метър от мен притеснено гледайки ме с черните си очи бе Оев. Булченската й роба и зелените венци на врата ,косата и ръцете й я караха да и злежда като горска нимфа,диво създание на Африканските джунгли. Подръпнах края на робата си и се покрих по-плътно,докато прочиствах гърлото си. Къде ли беше Сейрин сега?

"Вречената ми. Сейрин е моя вречена." - щастливо ми напомни съзнанието ми и без да се съобразявам с присъствието на булката от празненствот снощи,от чийто обет избягайхме за да утолим нечовешкия си глад и да се скараме отново със сивоокото съблазнително нещо,което избяга от мен,се ухилих хлапашки.

-Оев,виждала ли си Сейрин? -попитах я.

Гласът ми беше дрезгав и Оев наклони леко глава настрани,изучавайки чертите на лицето ми. Дългата й кестенява коса се сипеше по раменете й,докато сядаше до мен. Ръката й премъкна през повърхността на водата и тя се усмихна тънко и загадъчно,загледана във вълничките,които създаде движението й.

-Разбирам защо си дошъл тук. -каза изведнъж.

"Едва ли." -исумтях безгласно и разроших сплесканата си от съня коса.

Снощи дори не знаех накъде ходя,омаян от движенията на Рин и медения й глас. Мириса й на рози само бе усложнил положението ми.

И все пак задържах езика си зад зъбите. Нямаше нужда да я режа така рязко,особено през първият й ден от брака й със съпруга й.

-Добро утро и на теб! - измърморих и плиснах шепа вода в лицето си,за да се разбудя напълно.

Когато отново отворих очи тя ми подаваше края на робата й,дълга до земята. Отблъснах я внимателно чрез жест с длан.

-Не,нямам нужда! Не се ли плашиш от това което би могло да каже племето относно близостта ти до агресивния бог и това,че не си при мъжа си? -посочих малко по-грубо,отколкото трябваше.

Оев се усмихна съвсем и черните й очи пробляснаха закачливо. Праховете на семената,с които бяха замеряли снощи женените, сега шареха по лицето й,карайки тъмната й кожа да изглежда още по-привлекателно и плътните й устни да изпъкват.

-Племето няма право да ме поучава. То само критикува. Аз сама избирам с кого да общувам и с кого - не. Никой не е виждал сивооката жена от снощи,когато Нан я накара да танцува. Тревожа се,понеже белите хора скоро ще дойдат. Може да я нападнат. - протегна крака си и завъртя водата във фуния.

Бяха споменавали белите хора и преди,но така и не добих ясна представа кои бяха те всъщност.

-Кои са те? -нехайно зададох въпроса си,докато вътрешно самия аз започвах да се тревожа за Рин.

Защо още я нямаше? Вероятно бягаше от мен. След снощи нищо не ми бе така сигурно,както преди това. Сега целта ми не бе само цел : Сейрин наистина ми бе вречена и никакъв флирт нямаше да помогне. Съдбата ни бе свързала и първите богове бяха преплеши нишките на душите ни преди сторютици векове. Нямаше втори избор. Това беше последното решение и никой не можеше да го успори. Свързването се бе случило и сега съзнанията ни бяха едно цяло.

Само мисълта за общо съзнание със Сейрин ме накара да се ухиля до уши. Можех да прожектирам всички похотливи мисли относно секса с нея в ума й,без да си отварям устата и за секунда. Идеше ми да запретна ръкави и още сега да го изпробвам,но това щеше да ме отдалечи от нея още повече. Кой знае къде бе в момента.

Въздъхнах примирено и завързах плата за кръста си премятайки другата част през рамо. Посочих с брадичка към селото,ала Оев продължаваше да си играе,потапяйки пръстите на краката си в реката.

-Изчакай,моля те! Никога не съм виждала слънцето да се отразява във водата. - помоли се,без да отмества поглед от повърхността и малкие вълнички.

Смръщих вежди и се изправих,сядайки до нея. Бях спал до дървото и гърба ме болеше, но като цяло всичко си беше постарому. Освен факта,че имах вречена и се бяхме свързали.

"Или че тя не иска да те вижда." - посочи върешния ми глас,карайки ме ядно да стисна зъби.

Посочих му среден пръст и му обърнах гръб,проследявайки горещата топка да се вдига по хоризонта,отразявайки се във водата. По едно време до слуха ми достигна звука от гуми на автомобил и объркано погледнах по посока на источника.

-Белите хора идват с провизии. - обади се Оев и набра роклята си,навлизайки във водата.

Стоях като закован на брега,докато красивата чернокожа жена се потапяше във водата на студената река. После тя се изгуби под повърхността,плувайки под водата. Подпрях се на дланите си,чакайки я да излезе,за да я накарах да ме заведе обратно в селото. Едва доловимо чувах разбунтуваните възгласи на племето,което като стадо патки нападаше словесно новодошлите.

После се сетих,че бяхме далеч от селището,а никой не знаеше къде бяхме отишли със Сейрин снощи. Дали Оев ни бе проследила?

-Оев! -повиках я.

Уви,никой не ми отвърна. Смръщих вежди и се наведох напред в търсене на някакъв силует. Бялата й роба плуваше плавно сред реката,без да виждам главата й. Това беше прекалено дълго време под вода за един човек. Сериозно обезпокоен,се потопих. Краката ми потъваха сред подвоните камъни,които нямаше как да видя. Въпреки това успях са запазя равновесие и да достигна до нея. Реката и без друго бе тясна и водата бе доста плитка.

-Оев! - пресегнах се и издърпах крайчето на бялата й,сватбена одежда.

Тялото й не се съпротивляваше и се повлече заедно с робата.

-По дяволите! -повторих ругатнята си отпреди половин час,когато я бях усетил да изсипва вода върху лицето ми. - Оев,отвори очи! -заповядах й и я вдигнах на ръце,занасяйки леденото й тяло към сушата.

Толкова малко ли отнемаше на човек да се удави? Невярващо поклатих глава,отказвайки да повярвам,че се бе самоубила. Какво я беше поттикнало към подобно действие? Изглеждаше ми съвсем спокойна докато разговаряхме. Нима бе имала някакво умствено усложнение,което я караше да желае да се самоубие без никаква причина?

-Оев,чуваш ли ме? -раздрусах тялото й в обятията си,поставяйки я внимателно на брега,където бяхме седели преди по-малко от пет минути.

Ръцете ми започнаха да изпомпват водата от дробовете й,а силата ми да я накара да циркулира. Стидената й кръв се бе изцелидила от лицето й и прашеца се бе отмил. Тъмната й коса се бе полепила по очите й,а венеца й се беше изгубил някъде във водата.

-Дишай,мамка му! -започнах да смесвам езиците,заговаряйки на английски.

Челюста ми беше толкова стегната,че сигурно скоро някой зъб щеше да се счупи. Мокрите ми ръце полепваха заедно с робата й,която прозираше и караше извивките на тялото й да проличават ясно.

Изведнъж нещо се приземи зад мен,изваждайки ме от ужасения ми транс.

-Мърдай. - строго каза Сейрин и вързаната й на опашка коса се развя от лекия сутрешен вятър. -Оставям те за няколко часа и вече ми изневеряваш. Отмести очите си от гърдите й,или ще ти те убия заедно с нея! -скара ми се,избутвайки ме назад.

"Ревност ли е това?"

Грубост в движениято й нямаше. Пръстите й се задържаха по-дълго от нужното върху рамото ми и тя леко докосна енергията ми със силата си. Ръката й раздра атмосферата като кубче прясно сирене и Рин затвори очи,потъвайки в собствен свят.

Времето забави хода си и тя разкъса материята на гръдния кош на Оев,разкривайки вътрешностите й. В този момент ми се искаше да повърна,но нямах никаква храна в стомаха си.

-Ето те! -прошепна на себе си и улови нишката на живота й,набутвайки я обратно в тялото.

Всичко случващо се в този миг бе в абсолютен разрез със законите на душите. Вселената трябваше да ги поеме,разнасяйки ги сред пластовете на времето. За Смърт обаче нямаше никакви ограничения. Като такава,Рин спокойно използваше Шират и боравеше с пространствения континиум като плъзгащи се врати,които само чакаха малко побутване,за да се разместят.

Беше ме страх да си поема дъх,за да не попречех на нещо от връщащия процес да се случеше както трябва. Чак когато Рин извика от болка,а времето възвърна нормалния си ход и няколко листа паднаха във водата,се изправих светкавично на крака и я обърнах здраво с ръце,докато падаше.

-Къде беше? - скарах й се.

-Не ми дръж такъв тон... -прошепна и клепачите й натежаха,преди да загуби съзнание.

Оев започна да се събужда,плюейки вода.

"В името на боговете,тя току-що върна човек към живот!"

------
Vote🌟__COMMENT#__Share.