ВЪЗРАСТОВО ОГРАНИЧЕНИЕ! (16+) ⚠

Сейрин
------

-Не мърдай! -помолих се тихо срещу горещата кожа на своя вречен и поех дълбока доза мускус.

Ноздрите ми потръпнаха. Всеки милиметър бавно нахлу в мен и ме разтегна по най-необяснимо еротичния начин,който бе възможно. Устните ми се разтвориха и позволиха на езика ми да се плъзне лениво по една вена ,издигнала се върху съвършеното мускулесто тяло на водния бог.

-Вече съм готова. -съобщих и притеглих тялото му срещу себе си,забивайки дълбоко нокти в рамвнете му.

Водата поттискаше най-грозните ми животински инстинкти,но не и глада ми към този мъж. Клетките ми виеха като вълци по пълнолуние и врата ми се изви,заедно с целия ми гръбнак. Кам улови дългата ми коса и я уви около дланта си,за да поеме някаква част от конторола. Вероятно и за него бе изненада доминантната ми страна,за която не бях подозорала ,че съществуваше.

Съзнанието ми се изпразни и единственото,което остана,бе шумоленето на листата и студа от реката. Горещия вятър,който брулеше лицето и откритото ми тяло,сливащо се в едно цяло с това на моя Кам. Нямаше как да го нарека по друг начин,освен свой. Чувства ми към този бог бяха минали граница,която трябваше да удебеля с бетонна стена още в самото начало. По дяволите и късмета ми! Да бях изгнила в онова подземие,вместо да бях откила най-милия и грижовен мъж сред Вселената.

Яростта ми покори всички останали усещания и под ноктите ми потекоха тънки струйки кръв. Езика ми грубо превзе устата му и зъбите ми силно захапаха меките му устни.

Шибана Сакреб. Проклета Андрасте. По дяволите аз!

Мамка му и съдбата!

------
Камир
------

Диво ръмжене се откъсна от устните на сивоокото изкушение,преди да забие нокти силно в кожата ми,карайки я да прокърви. Зъбите й причиниха същото с устните ми. Нямах никакви възражения,щом това бе тя. Сейрин бе идеално тясна и влажна и чувството да я имах в обятията си,навлизайки бавно до самото начало на пениса ми беше най-сладкото преживяване,което можеше да съществува.

Дългата й до кръста коса се спускаше на мокри кичури по сексапилната арка на гръбнака й,докосвайки невероятния й задник. Това бе жена,която омайваше само с поглада си,а вида на тялото й пращаше здравия разум на почивка в Охайо.

Ръцете ми не знаеха къде да спрат,до какво още да се докоснат. Невероятната извивка на гърдите й. Падината на плоския й корем. Или трапчинката на кръста й? Не,те просто стиснаха незаконно изкусителния й задник и я притиснаха към мен. Целувката бе в пълен контраст с бавните тласъци,ала така случващото се бе още по-неземно. Да те любят,докато същевременно те чукат грубо с уста си беше превъзходен натиск по пътечката на оргазма,чийто край ме зовеше като приветлива мачта на кораб,развяваща се наблизо и привестваща ме у дома от действията на Сейрин.

-Намали... -прошепнах в устните й и гризнах горната й устна,откъсвайки я от себе си за глътка въздух.

-Не искам! -изскимтя и отново взе нещата в свой ръце,започвайки да удря таза си срещу мен.

Отметнах глава назад и усетих твърдостта от кората на дървото зад себе си. Високата му корона и висящите клони образуваха малък навес над нас,поглъщайки ни в мрака на нощта.

Със сигурност очите на Рин сега бяха като студен метал. Винаги,когато бе близо до оргазма си или бе достатъчно замаяна от удоволствие сивите й ириси ставаха просто сиво. Великолепно и прекрасно,просто сиво. Без никакви излишни емоции в него. Обичах да я виждам така.

Дланите ми уловиха двете страни на ханша й и аз се включих в играта,която тя очевидно желаеше да контолира. Устните ми потърсиха нейните и леката грапавост на повърхността на нейния натрапчиво проследи цялата ми уста, маркирайки я. А аз мислех,че само мъжете бяхметака вманиачени на тема белязване. Усмихнах се повреме на целувката и преплетох езика си с нейния,вкусвайки сладкия й нектар на рози.

Движенията ни бяха бързи и динамични,нищо общо с бавното любене ,с което започнахме. Студената вода стигаше до началото на бедрата ми,но дори ниската й температура не можеше да охлади страстта ми към това еротично създание.

-Божичко,ще свърша! -дишането ми бе накъсано и тежко,ударите на тялата ни едно в друго - животински и груби.

Малки вадички с кръв се стичаха по раменете и гърдите ми,а белезите щяха да останат поне един ден,преди регенерацията на божественото ми тяло да ги излекуваше.

-Чакай ме! -изръмжа и захапа ключицата ми,за да възпре вика си,когато двамата свършихме ендовременно.

По дяволите,за втори път свършвах в нея! Къде бяха презервативите когато ти трябваха?

Изведнъж всичко загуби цвят и мрака падна като непоргледна пелена пред очите ми. Дишането ми замря и съзнанието ми загуби фокус над пространството около мен. Душата ми се понесе в нещо така тъмно и плашещо,че дори божестееното ми тяло потръпна от ужас.

Заплахи,изнудване и ужасяващи моменти на побоища и насилие изпълниха мислите ми,без да ми дадът почивка за да си поема дъх. Сълзи,болка и кръв се лееха като срутени бентове,изсипващи тъга и мъка. Толкова омраза към себе си. Отвратителни заплахи и убийства,изсмукване на животи и късане на нишки във времето. Сейрин бе разкрила душата си за мен. Смърт бе моята вречена,а душата й се откриваше пред мен,без никакви прегради.

Нямаше милост.

"Чудовище!"

Смърт.

"Клето копеле! Собствените й родители никога не я признаха..."

"Жътвар на души."

"Асасина на богове."

"Ще я убиеш и ще сринеш божественото й тяло. Искам да я смажеш от бой,след което да ми я доведеш за да я довърша. Андрасте,залови Смърт за мен!"

Сълзи от оплакване на собствената й съдба. Сейрин бе преживяла най-ужасните неща,които можеха да се случат на един бог.

Не бе убила никого,освен ако не бе заслужил смъртта си сам. Бе изпращала и покайвала всяка душа,която е била принуждавала да се рее сред Вселената. Беше гледала малките сърни в гората и бе брала ябълки за да го нахрани. Бе избрала да умре от глад,вместо да лиши от живот някоя клето животно. Беше се лишила от всякакви удобства,а след това бе избягала от асасинските земи.

Беше се превърнала в отшелник и всяка вечер бе желала собствената си смърт. Пречупена от живота,тя не се бе предала и не бе сложила край на своя,превръщайки ежедневието си в наказание на душата си.

Не исках да виждам повече. Стиснах очи и си пожелах силно да избягам от миналото й. Това бе нещо толкова лично,че не бе редно. Когато отново ги отворих,луната потъваше зад един пухкав облък и превръщаше всичко в тъмна нощ,лишена от капчица светлина.

Пръстите ми докоснаха брадичката на Рин и устните й се разтвориха от изненада,когато видя нещо върху лицето ми.

-Обичам те,Сейрин. -казах меко.

-----
Сейрин
-----

Какво му ставаше на Кам? Това беше просто секс! Нима нещо се бе случило? Дали бе разбрал?

-За какво го каза? Върни думите си назад! -смутено изстенах и поклатих глава.

Нямаше начин да бях чула правилно. Ами ако сънувах? Ако всичко от излизането ми от онова подземие и самия Камир бяха плод на въображението ми? Заради опустошеното ми съзнание в изгнанието,което ми бе наложила Сакреб дали бях измислила свой свят,докато отново умирах в прашасалия си затвор?

Тежки сълзи се посипаха от очите ми. Нямаше значение дали бе сън или не. Беше ми писнало от това живота да ме мъчи и всички да си играят с мен. Беше ми писнало от всичко!

-Знаеш ли какво е обич? Аз не знам! Не мога да отвръщам на чувства Кам,разбираш ли? Какви са тези внезапни промени в настроението ти? Или се шегуваш с мен,или си смъртно сериозен. Ти си биполярен! -изкрещях бясна.

Беше ми дошло до гуша от това да си мълча.

"Няма да мълча повече!"-заклех се наум.

Дланите на водния бог обвиха лицето ми и той ме погледна с черните си очи. Изглеждаше сякаш бе видял душата ми.

" О. Богове!"

Изплашено заплаках по-силно и се откъснах от тялото му. Моето собствено трепереше от уплаха. Ощипах бедрото си,но болката ми показа ясно,че не сънувах. Или дори нея си бях измислила.

-Не... -прошепнах и изтерзания вопъл,който никога не бях пускала на свобода пред някого,се изниза измежду устните ми.

Вика ми раздра небето и черни птици излетяха от клоните на дървото. Сигурно бяха целяли да видят тоталното ми рухване,ала крясъка ми ги бе подплашил прекалено много и бяха осъзнали,че не си заслужаваше.

"Сейрин,спри!"

Запуших ушите си с ръце.

-Излез от главата ми!-изкрящях и запристъпвах назад,но един камък се блъсна в стъпалото ми и паднах назад във водата.

Кам ме улови и прегърна силно. Широка усмивка не слизаше от лицето му. Приличаше на дете сред стая,пълна със сладкиши.

-Не разбираш ли? Ние сме вречени! Видя миналото ми,нали? -запалено заговори.

Идеше ми да се удуша със собствените си ръце.

-Да,видях го. -проплаках и забих чело в гърдите му.

Сигурно отстрани приличах на драматизираща кучка. На шибана мелодраматична актриса. Принцеска. Свих ръка в юмрук и го фраснах в челюста.

Кам ме погледна объркано и улову счупената си долна челюст,след което опита да я намести.

-Съжалявам,но трябва да спреш да виждаш всичко в розово! Съжалявам,че съм ти вречена. Трябваше да се самоубия,вместо да ти се отдавам! Как не успях да удържа? Аз съм нищожество! За нищо не ме бива. -посочих и махнах с длан,разпръсквайки кръвта от разранените ми кокалчета.

-Съжалявам,че съдбата те прецака с мен. -завърших бясна и тръгнах с огромни крачки през водата към сушата.

По пътя грабнах мократа си роба и я изтисках,увивайки я около тялото си все още много мокра. Зарязах Камир в ледено-студената вода,объркан и биполярен,затипвайки се между храстите на джунглата и дебелите стволове на дървета.

------
Vote🌟__COMMENT#__Share.

Sant Anel:  ЧАКАМ ВЪПРОСИ ЗА ИНТЕРВЮТО В КОМЕНРАИТЕ! 👇👇👍👍👌✊❤

изработени от XkrystiaX 🔱😻😍

Благодаря ти любов! Много прегръдки от Санти-куче за теб и много лигави целувки! 🐶🐮❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤