Не пропускайте главата преди това,моля. ⤴⤴⤴⤴

Сейрин
-------

-Това е за теб! -братовчеда на Кики ми подаде красиво изплетен венец,подобен на този,който бях видяла върху главата на Кам,само че в моя имаше вплетени цветове.

Поех го от ръката му и го закрепих върху главата си ,благодарейки. Не бях виждала Камир от случката преди час и вече се притеснявах за кашата,която сигурно бе създал.

-Рис,виждал ли си Камир? -попитах,докато с пръсти чоплех едно стръкче трева,израстнало до крака ми.

Рис се ухили леко и прокара пръст по устната си,подготвяйки се за поредния си остроумен отговор. Богове,този мъж от племето имаше чувство за хумор като Нериус!

-Съпруга ти пленява жените ни с омайните си приказки за чуждата земя на магьосниците. Обаче аз знам,че ти си нещо друго. Бог Нраяр ми го каза. -обясни.

Не разбрах нищо от думите му,макар да говорех перфектно езика. Нраяр звучеше като Нериус,което още повече ме плашеше. Явно ледения задник бе известен и сред африканските народи,само че под различно название. Усмихнах се извинително и станах,изтупвайки се от прахта.

-Не знам нищо подобно,но ако твоя бог ти каже нещо друго - не го слушай! - предупредих и продължих по посока на женската част от надрода.

Открих ги до огъня,където Кам запалено обясняваше някаква простотия,със сигурност измисляйки си я на момента. Чух "маймуна" и "смъртоностно силна",преди сърцето ми да започне да изпомпва кръв сто пъти по-бързо,изпращайки адреналина из всички части на тялото ми. Част от тревата под краката ми изсъхна,но аз не обърнах внимание на силата си и яростно пристъпих към купона.

-Недей да лъжеш за произхода ми! Може да съм Смърт,но не съм проклета магьосница - това са пълни измислици. Пидобни неща не съществуват,не ги карай да вярват в глупости! Аз съм богиня! Истинска,дишаща и способна да убива богиня. Най-мразената и гонена от божествения народ,ако трябва да бъда точна. -когато приключих за да си поема дъх,Кам ме гледаше безизразно,а жените се свиваха назад,отдръпвайки се към него.

-Ами той? -попита една от тях.

Подсмихнах се и я посочих с пръст,докато погледа ми я притискаше.

-Реши сама! - махнах с ръка и запратих един пирон по него,оформяйки го като топче.

Кам по инстинкт го улови и побърза да се направи на ударен. Яростта ми достигна ново,невиждано ниво,когато те отново се свиха към него. Нима повярваха на глупавата импровизация? Това беше детинско преиграване!

-Камир,каква игра играеш? -попитах бясна.

Усетих момента,в който силата се завихри около мен,подсилвана от Шират. Заедно бяхме непобедима комбинация,която водеше до смърт. Винаги. За негово добро бе да от не ме лъжеше,иначе не отговарях за последствията. Кам явно го бе прочел в очите ми,защото изправи рамене и избута жените.

Водна змия се уви около крака му и полази нагоре,увивайки се около дланта му и той тръгна към мен. Водния й,раздвоен език,го ухапа и той я смаза в ръката си. Просвих очи и забих юмрук в носа му.

Беше така неочаквано,че дори аз се изненадах.

-Пресвети Магкир! -изкрещяха жените и ужасено започнаха да бягат навсякъде.

Кам спокойно намести носа си и облиза кръвта,стичаща се от него към устата му. Очите му святкатаха въодушевено и той пристъпи към мен,като хищник простискащ плячката ти.

-Знаеш ли,че тялото ти е изградето от повече вода,отколкото всичко останало? Само с едно щракване с пръсти,премигване или махване с ръка мога да те накарам да умреш от светкавична дехидратация. Престани да мислиш,че само ти можеш да убиваш толкова лесно,мамка му! -просъска към мен и хвана ръката ми в своята.

Издърпах го към себе си и захапах устата му,всмуквайки от жизнената му енергия.

-Предизвика ме! -изръмжах.

По дяволите,беше толкова вкусен! Дива природа и амброзиев мускус. Доминантна пикантност,сред нежни прахове с различни нюанси.

-Изненадваш ме! -измърка и обхвана с ръце ханша ми,притискайки ме към тялото си.

"Нима не му вреди?"-стреснато попита съзнанието ми.

Издутината на ерекцията му се потри в корема ми и блажено издишах,потривайки палец в дланта му.

-Кики! -поздрави,изблъсквайки ме от себе си без предупреждение.

Задника ми щеше да посрещне почвата,ако не се бях закрепила на крака.

-Къде беше ,приятелю? -ухили се по мъжки и посегна към чернокожия мъж,но за негово изумление Кики отскочи и се прекръсти.

-Жените ни обясниха всичко! Защо боговете са сред нас? Знаете ли,не ми обяснявайте! Скоро ще дойдат белите хора и ще ги помолим да ви отведът. Ние не сме направили нищо!

Премигах засрамено. Всички се бяха събрали до най-голямата колиба и ни наблюдаваха,гледайки ни с ужас в очите. Мъжете стояха на стража с дълги прътове,трепкащи при всяко движемив от старна на Камир.

Идеше ми да ги избия всичките,задето бяха така повърхности и плашливи. Ние не бяхме техните богове,но с тях едва ли щяха да реагират по-различно. Те също щяха да показват от време нс време силата си,точно като мен и водния бог. Моя вречен.

Покрих с длан лицето си и през малкия си щит казах с глух глас:

-Оковете ни,ако така ще се чувствате по-сигурни. Дайте ни на белите хора когато дойдат. Заклевам се да не посягам на никого. Той също.

-----
Камир
-----

-Спри да се въртиш! -скарах й се и дръпнах въжето.

Бе се оказало,че племето няма нещо друго за да направи белезници и накрая решиха да ни завържат. Страхът се стелеше като дебела покривка и можех да го подуша навсякъде. Това ли бе заобикаляло красивата Сейрин през целият й живот? Разбирах я перфектно. И въпреки това и не я : тя не беше озлобена към света. Бе помогна на малкия Мелей,когато решиха,че бе опетнен. Бе се въздържала от призоваване на силата си,когато майка ми я бе ударила и изобщо през целия промеждутък от време в който я обиждаше пред народа ни.

-Затвори си устата,за да не я затворя аз! -скастри ме сухо и ми хвърли заплашителен поглед,който всъщност ме накара да се усмихна.

Едва издържах да не я придърпам към себе си и да я имам в клетката,в която ни бяха сложили.

-Рин,съжалявам. Сгреших всичко. Не знам дори как ми хрумна това с магьосниците. -въздъхнах и разтрих китката си,колкото позволяваше стегнатия възел.

За сметка на материала,от който бяха създадени новите ни "белезници",то те бяха невероятно дебели. Не че не можех да ги прережа с воден кинжал или тя да го разкъса с разсичане на времето,разбира се.

-Не ми се слушат оше лъжи! Каквато и игра да играеш,спри,преди да си видял истинската ми страна.

Обърнах се половинчато към нея и я погледнах дълбоко в очите. Сивото беше буреносно,красиво и пленително. Приближих се достатъчно,че носовете ни почти да се допират и със същата сериозност отвърнах:

-Познавам истинската ти страна. Каквото и друго да има,то не е теб.

Лицето й се сгърчи в тъга и тя се отдръпна,игнорирайки ме. Бях казал истината,уцелвайки право в десятката. Рин бе най-милата богиня,която съществуваше във всички измерения и можех да заложа главата си на това. Беше перфектна във всяко едно отношение.

-Помисли за тази, която ти е отредена за вречена.

-Моля? -не бях чул добре,защото нямаше как тя току-що наистина да бе изрекла това под носа си. -Повтори го,моля те! Сама знаеш,че аз никога не моля. -напомних й.

Средният й пръст се вдигна и тя така и не се обърна. Кики й бе казал какво бе значението на жеста и тя явно имаше намерение да го използва като отговор. Улових пръста й и го извъртях болезнено,само колкото да привлека смъртоностниния й поглед.

-Не ми споменавай вречени повече,когато всяка жена която видя,автоматично в съзнанието ми бива съпоставена с теб. - сурово казах и я пуснах,затваряйки очи и унасяйки се в сън.

------
Vote🌟__COMMENT#__Share.