Камир
------

-Колко е красив!

-Като бог!

Извъртях очи и се усмихнах извинително,тайно изтривайки червената боя от бузата си с пръсти и бавно се изнизах назад. Жените от племето ме бяха нападнали още щом бях слязъл от джипа и вече един час ме измъчваха с това,че сред тях трябвало да се вписвам с дрехи на тяхното племе. Да не споменавам,че една от по-младите дами завидно се наслади на задните ми части,докато други две ме притискаха и измъкваха от дрехите ми. За мой късмет Рин я нямаше да види срама ми,след като бях окичен с венец от трева и клонки ,и ми бе наставено да облека кърпа с конопени връзки около ханша си. На практика бях чисто гол,с растения по главата и препаска на кръста. Сега разбирах как се бяха чувствали първобитните хота.

-Богове! -чух далечно грухтене и се обърнах,виждайки Сейрин да се смее до сълзи,превита надве.

Изпръхтях,но си сложих флиртаджийска усмивка и подръпнах "колана" на препаската си,ако връвта,която всеки миг щеше да предаде богу дух и всички чернокожи жени тоно това целяха и тайничко поглеждаха,дали вече се бе случило, можеше да се нарече избщо колан.

-Изглеждам превъзходно,нали? Това щеше да кажеш,преди да се засмееш,понеже приличам на Дева Мария,знам го! -намигнах й я приближих.

Очите й бяха червени и тя не можеше да си затвори устата - толкова силно се смееше.

-Не ... о,не ... ! Къде бях,че пропуснах това? -изгрухтя и затвори очи,подпирайки се на една колиба.

-Рин,не! -предупредих,но закъснях.

Постройката поддаде и всичко тръгна да пада. Смърт накара рефлексите й да се задействат двойно по-бързо и Рин изхвърча настрани,опитвайки се да спре срутването. Изругах на това,че тя бе чисто ходещо бедствие и изтичах да й помогна.

-Мамка му,това тежи! -изръмжах и повдигнах конструкцията,но племето започна да вие като стадо вълци и изплашено побягна назад.

Кики се прекръсти,явно вече не бе част от останалите и се бе покръстил тайно,защото доколкото си спомнях кръста бе символ на християнството.

-Не мога да я удържам цяла вечност! -колибата беше една от най-големите в селището и на всичкото отгпре вътре стените бяха окичени с прибори.

Бях посетил една от къщите им и те поставяха всичко на колове и "шкафове и рафтове" по стените.

-Отдръпни се. -каза Смърт.

Това не бе гласа на моята сивоока богиня,за това се отдръпнах рязко,когато видях ръката й да замахва. Докосването й беше фатално за времевите обръчи,защото изви обвивките и ги разкъса като черупка на яйце,която още не бе достатъчно твърда,запращайки сградата наобратно.

-Стига толкова. -казах,когато видях,че не спираше. - Ри,спри! -повротих твърдо.

Ръката й се отпусна и побързах да я уловя,но този път тя сама успя да се закрепи на крака и ме отблъсна нежно от себе си,уверявайки ме,че бе добре. По дяволите,бяхме тук от час и вече бяхме оплескали всичко.

-Какво сте вие? -обади се някаквао момиче,което се криеше зад сламена плетеница с размерите и формата на маса.

Сейрин отърси глава и черното на очите й се стопи,възвръщайки стоманения си,сив нюанс. Смутено изражение се появи на лицето й и тя се протисна в мен.

-Какво да им кажа? - прошепна и ръката й се сви в юмрук,уловила препаската ми.

Въздъхнах и разтрих врара си,след което прочистих гърло и казах:

-Ние сме магьосници!

Обърнах се леко и подметнах през рамо на Рин:

-Ще ми скъсаш Армани панталона , бейб.

Тя се облещи като бебе Чинчила и засрамено пусна като попарена плата,разкъсвайки го.

-О,милостиви богове! -пропяха две жени на средна възраст и запушиха усти с ръка,докато стоях гол пред обърканите им погледи.

Смръщих вежди и като истински джентълмен вдигнах плата,закривайки слабините си.

-Като че не сте виждали... -ала устата ми бе запушена от млечнобялата ръка на загадъчната брюнетка зад мен и бях избутан назад.

-Фенки ме отвличат против волята ми! -казах,щом ухапах ръката й и тя я сви сконфузно.

-Съжалявам,трябваше да те разкарам,преди да развалиш всичко и майка ти да ме прати в някое гадно място. -обясни.

Веждите ми се стрелнаха към косата и устата ми се изви в ухилване. Подпрях ръка до тялото й,а с другата още държах скъсания плат,докато се навеждах към изчервилото й се лице.

-Значи вече ти харесва тук? Ах,каква дивачка си! Вярно,видях го и в леглото,но това ме интригува истински. -отбелязях,а тя стана червена като залеза.

Ръката й се насочи към бузата ми и аз я улових бързо,вмъквайки показалеца й в устата си.

-Недей да биеш лицето,което целуваш. Вреди на удоволствието и намалява привличането. Плюс,че се съмнявам да ме харесваш още с белег от плесница върху половината си лице. -подсмихнах се и измъкнах пръста от устата си,гризвайки го леко за последно.

Сейрин беше забравила как се говори,защото само кимна замаяно и издиша огромното количество въздух,което бе удържала.

-Всякак би ме привличал Кам. -тихо отвърна.

Думте й бяха изречени с удивителна страст,но в основата им бе запечатана убийствена сериозност,която ме накара да отвърна със същото.

-Сигурна ли си? Тогава защо се закриваш от мен и бягаш?

------
Сейрин
------

Той знаеше? Нямаше как да знае! Невъзможно бе! Уплашено премигах от думите му. Нима Кам бе знаел,че половината от свързването се бе случило и чак сега ми казваше? Че му бях вречена? Колко ли очевидно се е било изписало на лицето ми ,когато се бях загубила в спомените му,споделяйки душата му?

-Земята до Рин!

-Да? -тръснах глава и бутнах настрани ръката му,правейки се,че не го бях чула.

Интимността на близоста с сексапилен бог като Камир, изцяло гол и извисяващ се над теб,демонстрирайки очевидно мъжко првъзходство беше много смущаващо и възбуждащо едновременно.

Уви,никога нямаше да си го призная.

-Не отговори на въпроса. -посочи.

Започнах да си тананикам някаква песен,която бях чула в самолета и потупах голите му гърди,изрисувани с червена боя.

-Имаш да даваш обяснения на племето относно магьосничеството,което владеем и да си намериш нови дрехи. -отдръпнах се и потърсих Кики в тълпата.

Когато тръгнах в негова посока,открила го да помага за свестяването на някаква възрастна жена,която сигурно бе припаднала при вида на голя Кам,същия този прелъстителен бог ме спря,улавяйки ме за ръката.

Извъртя ме внимателно към себе си и притисна устни към мойте,сякаш варварски и животиснки ме белязваше като своя. Целувката траеше сякаш цяла вечност и когато приключи погледа му беше течно капучино.

-Не ми изневерявай с младоците от племето! -ухили се и ме пусна,пляскайки ме по задника.

Добре,че жените на този народ се обличаха с роби до коленете,защото единствено този плат стоеше между ръката му и кожата ми.

-А ти покрий този греховен задник най-сетне! -изръмжах и му върнах жеста,карайки го да избухне в смях.

-----
Vote🌟__Comment#__Share.

Sant Anel: Извинявам се за късния ъпдейт! Дано главата ви е харесала,защото тези двамата са любимата ми двойка. 😁😄🙌🙆🙇

Санти ви праща кучешки целувки и мечешки прегръдки! ❤❤❤