ВЪЗРАСТОВО ОГРАНИЧЕНИЕ! (16+) ⚠

Камир
------

-Няма да спиш на пода в твоята стая! -твърдо заявих и я притиснах по-силно към себе си.

Изпотените ни тела сякаш бяха едно цяло и биено на нейното сърце се бе изравнило заедно с моето.

-Добре. -тихо прие и сгуши лице във врата ми,унасяйки се.

Целунах я нежно по челото и вдишах от уханието на рози. Вече знаех коя е любимата ми миризма.

------
Сейрин
------

-Кам,трябва да тръгваме за самолета! -ръчнах сексапилния воден бог,който спеше дълбоко цял следобяд.

Кафявите му очи бавно се показаха изпод спуснатите му клепачи и той сънено ми се усмихна. Сутрешната му,всъщност следобедна радост,бързо беше изместена от дълбоко мръщене и объркване.

-Защо си с дрехи и не си в леглото ? -попита вече разсънен и гневно се изправи.

Ядосан ли беше?

-Не исках да те будя и станах за закуска,след което проведох още един дуел с Нериус. Отново победих,но той ми го върна с подигравки. Каза,че няма да ти се размине,задетето сме ги събудили със сестра ти. Сърдиш ли ми се ? -виновно сведох поглед към пръста му,който си играеше с ръката ми.

Брата на Балтейн се изправи светкавично в леглото и ме издърпа под себе си,притискайки ме с тежеста си. Мокри целувки пропълзяха по челюста ми и врата ми,спускащи се към гърдите ми.

-Кам,ще изпуснем полета! -дишането ми бе започнало да се учестява и накъсва.

Устата му спря над първото копче на ризата ми и той вдигна глава,преди да ме целуне бавно и да ме погълне изцяло. Когато се отдръпна усещах липсата на сочните му уста като липса на собствената си душа.

-Хубаво! -промърмори и нарочно потри нос в бузата ми,докато ставаше.

Изръмжах ядосано и му подадох купчината с дрехи,които му бях подбрала от гардероба.

-Това не е в мой стил. -възнегодува,свъсвайки вежди.

Повдигнах рамене и той въздъхна дълбоко,като все пак прие. Черните тесни дънки,пасващи перфектно на мускулестите му крака доведоха до силно слюноотделяне от моя страна. Особено начина,по който обръщаха задника му. Докато минавах до него за да изляза и да донеса поднос с храна не се стърпях и го  плеснах по стегнатия задник.

Богове,беше толкова приятно!

-Ти да не би...

-Аха! -прекъснах го и му намигнах,излизайки от стаята.

------
Камир
------

Рин трепеше откакто самолета се бе издигнал над земята и вече осем часа не можеше да спре да се върти на седалката. Лакътя й премаза тестисите ми и прекарах половината от тези часове в оплакване на орехите си,докато лешникотрошачката до мен си изгриза ноктите от нервничене.

-Това какво е? -посочи с пръст през прозореца.

Извъртях очи и за по-сигурно поставих длан над топките си,преди да се наведа към нея и да видя какво ми сочеше.

-Това е град. Очевидно. -примърморих и побързах да се отдалеча отново,тъй като дръжката на седалката й приличаше на сплескана маса дунапрен и кожа,а ноктите й дълбаеха все по-дълбоко.

-Плаша се. Нали не искаш пенисът ми да преживее същото? -кимнах с брадичка към дланта й,стискаща дръжката.

-Млъкни! Не ми помагаш. -изсъска и пое дълбоко дъх.

Лицето й беше започнало да пребледнява,а устните й бяха загубили розовия си цвят. Наведох се и ги покрих със свойте,карайки я да забрави за това,че бяхме километри над твърда почва. Сейрин ми отвърна пламенно и ме притегли с ръце по-близо.

-Сега? -издишах думите на милиметри от устните й,след което прокарах пръст по тях и го стиснах леко.

Опианения й поглед не се отделяше от моите,но аз повдигнах брадичката й,за да привлека вниманието й към очите си.

-А сега? - ръката ми се вмъкна под ризата й и погали зърбото й,правекки го твърдо.

-Престани! В самолет сме,пълно е с хора.

Усмихнах се победоностно на изчервяването й и се върнах на мястото си,сякаш нищо не се бе случило. Остналите часове прекарахме в шеги и боричкане,които я накараха да изключи мисълта за полета,чак докато не пристигнахме.

-Събуди се поспаланке! -ухилих й се и я притеглих за целувка.

Може би беше стохилядната за полета и изглеждахме като двойка,но истина бе,че тя просто ми имаше доверие. При боговете връзката беше сложно нещо. Аз не бях нейният вречен и тя не ми се откриваше напълно. Дори така обаче аз изпитвах завидно удоволтсвие да имам най-забраненото късче от всички. А и късчето беше мистериозна сивоока богиня на смъртта,която в миналото е била асасин. Какво по-голямо предизвикателатво би могло да има?

-Това ли е Африка? -попита.

Огледах обстановката докато слизахме от самолета по стълбите и се отправяхме към портала. Да,това беше горещия континент,но не бяхме там,където трябваше да сме.

-Това е град в нея. Практически сме там,но и не сме на точното място. -започнах да увъртам.

Тя се закова на място и опашка недоволни хора след нея започнаха да викат. Сейрин не им обърна никакво внимание и окото й леко трепна. Беше бясна.

-Ще летим отново? -челюста й беше стегната като менгеме.

Облизах устни от горещината и поставих ръка на рамото й.

-Бебче,ще се возим,но не със самолет. Разбитам,че беше незабравимо и искаш да повторим,но няма как. -подразних я. - Ще продълцим с джип. -информирах я.

Тя кимна и очите й възвърнаха топлотата си. Бяха като топена сплав,с ужасяващо висока температура. Сутрин бяха зелени и пъстри,а когато наближаваше оргазма й приличаха на студен метал. Когато бе бясна всичко това се сливаше в една упостошителна буря,където единственото,коехо можеш да направиш е да се молиш.

-Кой ще ни закара?

Изцъках с език и я забутах към изхода. Огромните врати на летището попречиха на яркото слънце да позлати нишките в косата й и въпреки това улових един кичур и го завъртях около пръста си.

-Нериус е уредил Кики да ни закара.

-Звучи като име на маймуна. - отбеляза Сейрин сумтейки,карайки ме да се разсмея.

Поклатих развеселено глава и след известно време,прекарано в неспирно вървене,я поставих на да седне на дебел клон от екзоточно дърво.

-Чакаме. -казах й и се настаних в ствола,облягайки се на раницата си.

-Кам... -започна с колеблив глас.

Вдигнах лице към нея и повдигнах вежди в очакване да чуя какво имаше да ми казва.

-Кам,виж! -изръмжа.

Смръщих лице в объркване и отворих устни да кажа нещо,но тогава тя ме изрита в гърдите и отби желязна стрела,която се насочваше към главата ми.

Нещо прежужа. Не знаех какво се бе случило,но атмосферата се сгъсти така силно,че сигурно с малко повече усилие щях да успея да зърна молекулите на въздуха. Ръцете й запращяха и тя изви като животно,хвърляйки се напред.

Озърнах се в търсене на заплахата,но не видях нищо. Когато фиксирах Рин,останах като закотвен за мястото си.

"По дяволите!" - ахнах безгласно.

Ловци опитваха да заловят стадо диви котки и сигурно бяха видяли част от косата на кафявокосата богиня,помисляхйки я за животно,което ги дебне,защото сега уплашено стъпваха назад и потпалваха джиповете си.

Богинята изръмжа като тигрица,когато единият от тях се завъртя в колата и застреля едно от животните. Краката й я изтреляха напред и тя препусна бясно из тревистия път,в шеметен бяг към автомобила.

-Рин,това е кола! Не можеш... -но гласът ми заглъхна,когато тя се улови за един клон и се изкачи на дървото,в преследване сред короните на всички разтения и дървета,преплетени в сложна система.

Когато се изравни с тяхното темпо скочи към джипа и изби челюста на шофьора,а колата загуби ориентация без ясна посока и направление.

-Сейрин,слез от там! - изкрещях и се затичах натам,призовавайки водата.

Богове,това ако не беше лош късмет! Сейрин изрита под лъжичката с коляно другия ловец точно кгато щеше да й посегне в гръб и той се улови за врата. Лакътя й го прати зад борда,запращайки го в пръста,където се влачеше поне минута. Призовах вода и образувах локви по пътя,за да забавя автомобила.

-Грешка! -отбеляза с ръмжене Рин и ме погледна ,прескачайки на задната седалка.

Колата се заби с предницата в калта,след което се извъртя настрани,а предните гуми не помръднаха,запращайки задната част в едно дърво. Сейрин скочи навреме и дори се опита да улови металните парапети,но ръката й се изплъзна и джипа се премаза.

От далеч се чу тигърски рев и тя утихна. Изглеждаше сякъш бе спряла да диша,но точно стотна по-късно се затича към жалния вой и не ми остави друг избор,освен да я съборя с вълна.

-Какво си мислише,че можеш да промениш? -изсъсках разярен ,докато крачех към мокрото й тяло,забито в калта. -Това е реалността,не разбираш ли? Така се случват нешата. Хората са на върха на хранителната верига. Не можеш да спреш смъртта на тигъра! Той е мъръв Сейрин,няма го. - тихо завърших и клекнах до нея.

-Не е! Не ми казвай дали нещо е мъртво или не,ясно? Престани да мислиш,че не разбирам от живота! -извика в лицето ми и се преобърна,а калта полепна по цялото й тяло,докато се изправяше. -Усещам го! Жива е.

Очите ми се стрелнаха към лицето й,после по посока на измъчения вой на дивата котка.

"Тя усеща смъртта." -глухо проехтя в съзнанието ми новината,а мозъка ми отказа да я възприеме.

" Сигурно дори може да връща мъртъвци,кой знае какъв скрит талант е!"-беше казал Нериус. "Тя е посочена като богиня на живота и смъртта." - гласяха думите му.

-----
Vote🌟__Comment#__Share.