Chapter 20
ВЪЗРАСТОВО ОГРАНИЧЕНИЕ! 16+ ⚠🚩🔴
Сейрин
------
След дъгата нямах сили за нищо. Чувствах се изцедена и разкрита. Благодарих на Камир за подкрепата и реших да мисля над думите му в стаята си. Връхлетях като ураган и заключих вратата,скривайки се зад леглото. Дори там се чувствах на открито. Сякаш всеки можеше да види душата ми и липсата на знание относно чувствата. Аз бях емиционална развалина. Винаги съм била такава,просто не го бях показвала. Очевидно Кам бе успял да отпусне дебелата нишка и да я разплете,защото единствено пред него бях плакала.
Тъмните нощи,прекарани в гората на Божествения град бяха моето усамотение,където незабелязано размишлявах и рушах,плачех и крещях. Бях себе си. А сега се бях открила. Бях си признала,че искам да го докосна. Аз,която никога преди не бях докосвала някого без да имам за цел смъртта му.
Издишах продължително и опрях тила си в стената,докато сълзите отново се спускаха по лицето ми. Опитах се да спра да дишам. Исках да спра да съществувам. Да си забраня да се мъча и да преча на околните. Но после се сетих как Кам ми бе предложил енергията си. Как ме бе целунал в необятието на Космоса. Как ме бе изпил с очи докато излизах от стаичката в центъра,крадейки дрехите на продавачката. Прегръдката му преди малко.
-Богове... - пришепнах и свих ръка в юмрук.
Извъртях се светкавично,разбих материята на атмосферата и ратроших на парчета леглото. Измъчен вопъл на минимална,безполезна болка се откъсна от устните ми и аз се свих на кълбо,хълцайки до поредната разруха,която бях причинила.
------
Камир
-----
Минавах през коридора държейки поднос с храна предназначен за Сейрин,когато чух силен тътен и чупене на предмет. Беше нещо тежко,защото падна звучно на пода,раздирайки го. Това,което ме разтревожи бе,че звука идваше от нейната стая. Забързах напред и едва не изкъртих вратата от пантите,готов за най-лошото. Дори помислих,че някой я нападаше.
Грешах. Малкото й тяло се бе свило до съсипаното легло,а от очите й течаха две преплитащи се реки. Красивите й устни бяха силно прехапани за да спрът стенанията преидизвикани от тъга,която дори слепец би могъл да забележи.
С няколко големи крачки захвърлих таблата на нощното шкафче и я обгърнах с ръце,повдигайки я да седне в скута ми и позволявайки й да зарови лице в гърдите ми.
-Няма....няма ли да ...питаш....какво ми има? -през хълцанията тихо изхлипа,несъзнателно привличайки вниманието ми към червените си устни.
Наредих на тялото си да се охлади и прокарах длан по гръбнака й,спирайки се в началото на врата й,където започваше косата. Внимателно прокарах пръсти по меката й кожа,правейки нежни движения ,целящи да я успокоят и отпуснат.
Носа ми потриваше челото й,докато малките й нокти си играеха с края на тениската ми. След доста време,през което никой от двама ни не бе помръднал и милиметър,тя най-накрая подсмръкна последно и изтри с опакото на ръката си останалите мокри пътечки по лицето си.
-Как си? -усмихнах се леко,въпреки че очите ми я гледаха изключително напрегнато.
- По-добре,благодаря ти! -плахо отвърна на усмивката ми и направи най-дръзкото нещо,което я бях виждал да прави до сега.
Студените й длани обхванаха бузите ми и палците й погалиха скулите ми,след което тя бявно се насочи към лицето ми. Красивата извивка на устните й ме прати в друга вселена,паралелна на тази. Място,където трябваше да се боготвори всеки сантиметър от жената. Мястото,където исках Ри да се почувства свободна и лека като перце,да забрави за това коя бе и да диша тежко,забравяйки собатвеното си име от силния екстаз.
Дланите ми се спуснаха по корема й,стигайки края на памучната тениска,след което се пъхнаха бавно по голата й кожа. Брюнетката изсъска от допира и устните й силно захапаха моите,причинявайки ми сладка болка,която само подсили жаждата ми за нея.
Мъчително бавно провлачих длани под тениската й,докато накрая не докоснах част от прелестините й гърди.
-Красива си! - издишах думите,облизвайки с върха на езика си горната й устна.
Направих мокра пътечка от целувки по бузата й. Достигнах ухото й и го улових между зъбите си,еротично гризвайки меката му част. Тънкия й стон,неуспешно удържан,бе най-добрия отговор,който можеше да ми даде. Засмях се локо и я притиснах към себе си,докато с шепи обхванах гърдите й.
-Девствена си,знам. Не се срамувай! Красива си Сейрин,повече от всяка жена и богиня,която съм виждал някога. -обясних и й дадох достъпа,който искаше,позволявайки й да спелете език с моя.
Премрежения й поглед и ахването от изненада,които предизвиках при стисването на гърдите й събуди животинската ми страна.
"Сейрин трябва да бъде боготворена,не да се страхува от чувствата си!"-изкрещях наум.
-Няма да отнема девствеността ти на пода! -категорично отказах изобщо да го поставя като варинат и я повдигнах,а тя обви крака около кртъста ми. -Вземи подноса. -посочих й с брадичка и целунах носа й,който беше червен като залеза.
Изритах вратата с крак и нахлух в съседната стая,която беше моя. Завъртях ни и я притиснах срещу вратата,а ръката й,държаща металния поднос с храня поставих на моето нощно шкафче.
Улових една ягода и я потопих в шоколада,поднасяйки я към устата си. Очите й страстно следяха всяко мое движение,без дори да го осъзнаваше. По дяволите,обожавах я!
-Вземи си я! -смигнах й и поех края на плода,подканвайки я да отхапе,като потрих шоколадовия край с език.
Тя изскимтя като ранено кученце и посегна към лицето ми,придърпвайки ме към себе си,за да си вземе ягодата. Засмях се ниско и гърлено,но смеха ми премина в еротично ръмжене щом устните ни отново поеха напоения си със страст танц.
Твърдите й зърна се притиснаха в корема ми,изисквайки внимание. Поставих длан зад врата й и закрачих към леглото,поставяйки я да легне,без да прекъсвам контакта между телата ни.
-Можеш да кажеш "не" по всяко време. Не се срамувай да ми кажеш какво ти доставя наслада и какво не,чуваш ли? -погледнах я право в очите,напълно сериозен.
Тя кимна и прехапа устна,прудърпвайки ме за ризата към себе си. Измърморих една благодарност към боговете и ръцете ми започнаха потриването си в тялото й. Щях да погаля всяко местенце,след което да го обсипя с целувки. Настаних се по-удобно между бедрата й,потривайки възбудата си срещу сърцевината й. Дълбоко ръмжене и от двама ни оглуши стаята.
-Ако спреш ще те убия ! -заплаши ме изненадващо.
Усмихнах се широко,миг преди да нападна кожата на врата й. Сладкия й вкус,примесен с дъждовните капки,ме направи твърд като камък. Богове,едва се одържах! Да имаш такава богиня беше истинско изпитание на сетивата.
Прокарах език по вената й,превръщайки тялото й в желе в обятията си. Колкото по-готова бе за мен,толкова по-лесно щеше да е за нея. Исках първия й път да е незабравим. Самата мисъл,че аз щях да отнема невинноста й ме плашеше,но и ме привличаше като афродизиак.
-Така... - пришепнах и дъхнах срещу смучката,която й бях направил,насочвайки се към следващата си цел.
Настръхналите й зърна и кожа ме тласнаха към това да разкъсам тениската й без никакво колебание, поемайки в устата си една от твърдите пъпки.
Диво мъркане се образива в гърлото на Ри,но тя го заглуши във възглавницата,изивайки лице и тяло под мен. Дланите ми държаха здраво застопорен ханша и за леглото,тъй като постоянното й извиване и усукване ми пречеше да проуча извивките й както исках. Млечното й зърно се оказа невероятна изследователска зона за устните и зъбите ми и не го оставих на мира докато не реших,че бе време да обърна вснимание на другото.
Сейрин изкрещя срещу възглавницата и ноктите й направиха дълбоки резки във врата ми. Устата й се притискаше срещу мекият ,пухен пълнеж и възпираше виковете й,докато дразнех розовите възвишения на гърдите й. Женствеността която тази богиня излъчваше,беше като фар в бурно море:все едно тя пееше,чиста сирена и изкусителка за неверниците,а аз бях заблуден моряк,дръзнал да си опита късмета.
-Богове ... - простена и ръката й подскочи,притискайки се към рамото ми.
Откъснах се от сладките й зърна и се заех да правя смучки по посака на пъпа й,белязвайки я като своя. Исках след време да погледнеше към тялото си и да видеше любовните ухапвания,осъзнавайки,че аз бях отнел най-свидното й и то с с голямо удоволствие.
Най-силното удоволствие,което някога бях имал честта да докосна,защото моята сирена ми се отдаваше.
Медените й пръсти се заплетоха в косата ми,притеглящи ме към нея. Мъркания,стенания,викове и ахвания се изнизваха едно след друго измежду устните й,напояващи възглавницата със спомени,които щях да усещам всеки миг ,в който я докоснех.
Не исках да я пускам. Никога. Исках да я задържа до себе си през нощта,усещайки голото й тяло до своето и поглъщайки я с очи и устни,дори ако сънуваше кошмар. Особено,ако сънуваше кошмар. Усмихнах се при мисълта да я имам до себе си за вечерта и разкъсах дънките,които Балтейн й бе дала. Новата еластична материя се поддаде трудно,но накрая аз спечелих и потрих нос като животно в слабините й,гледайки я как се гърчи.
-Погледни ме!- заръчах и когато зениците й се насочиха към мен,стоящ над най-сърковеното й местенце,улових дланта й в своят,преплитайки оръстите ни. - Обещавам,да не те нараня Розичке! -казах и целунах пъпа й,свалайки със зъби парчето дантела.
Очите ми все така прогаряха нейните,гледайки я зорко и попивайки всяка нейна реакция. Сивите й очи сега бяха зелени,размити и разконцентрирани. Точно каквито исках да бъдат. Вътрешно се усмихнах като завоевател ,след което плъзнах език по най-интимната й кожа,поемайки божестения й нектар.
-----
Vote🌟___Comment#__Share.
Sant Anel: Безмълвна съм към красотата на думите,които използвате,за да изразите мнението си спрямо книгата. Знам,че звуча смешно,но вие правите деня ми по-цветен,пъстър и ведър. Благодаря ви за всеки коментар,всяка отделена минута към моите книги! Тази поредица е най-любимото ми нещо,по което да пиша и заради това ще ИМА ЧЕТВЪРТА книга. СЩе е след време,но обещавам,че ще има. Благодаря ви с цялото си сърце! 😍🙈😻❤
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top