-----
Камир
-----

Омразата към самата нея ясно пролича в сивите очи на Сейрин когато изблъска настрани ръката ми. Но там видях и страх,примесен с угризение и голяма доза желание. Тя се бе страхувала да ме допусне от страх да не ме нарани - ето какво я бе спирало да направи първата стъпка или да ми отвърне.

Примижах и тръснах глава,отмествайки погледа си към стенещия Нериус. Междувременно беше извадил къса метал от крака си и беше започнал да се възтановява.

-Добре ли си ? -попита го Сейрин и протисна ръце зад гърба си,оглеждайки го без да го доближава,макар очевидно да желаеше да помогне и да се мразеше,задето му го бе причила.

Чак повреме на тази битка бях осъзнал какво значеше да си бога на смъртта. Тя наистина можеше да отнема живота какакто от богове,така и неживи предмети. Измунително бе как само с докосване отне силата на колоната,превръщайки я в едва крепяща се каменна пръчка. Нериус винаги бе бил страхотен боец,но току що бях видял как моята слаба Сейрин го бе надвила. Отне й няколко минути,а на него век живот. Или повече,в зависимост от това колко енергия бе абсорбирала. Тя беше опасна,но това не променяше по никакъв начин мнението ми относно същността й. Тя беше Смърт защото това й беше предначертано,но беше и Сейрин,изковала собствения си характер през вековете.

-Да... - изплю през стисната от болка челюст ледения бог събрат на баща ми.- А ти? Питам те сериозно. Какво е чувството да погълнеш божествена сила?

Въпроса му беше зададен с завидно любопитсво. Нещо,което вречения на близначката ми потчи никога не показваше и не си позволяваше да почувства. Сейрин замръзна,шокирана от реакцията на високия брюнет.

-Силно. Като ураган. Има цвят на черен мрак,но е студено като лед. Просмуква се в кръвта ми. Това чувстваш ти ,когато силата ти се завихри,нали? При всяка сила е различно. Когато обсорбирам енргия от огнена богиня усещам помитаща лава,която е способна да изпържи мозъка ми,макар да знам,че не е възможно.

Нериус кимна,плюейки кръв сред тревата,преди да размрази целия двор и да се подсмихне на една страна.

-Това беше върховно! - каза сериозно и повдигна глава към кафявокосата богиня до себе си.

Рин, както й бе дала название Балти, отсъпи стъписано назад и зяпна за момент.

-Можех да те убия! - напомни му,стискайки длани зад гърба си.

Пръстите й бяха побелели от натиска и насилието което сама си причиняваше.

-Но не го направи,макар да беше в Шират. Ти не може да убиваш без да го желаеш Сейрн,не разбираш ли? - посочи Нер.

Смръщих вежди замислено. Брюнетката пред мен поклати ожесточено глава и започна да прустъпва назад.

-Но...-започна да пелтечи.

-Няма "но". В свитъка ти си посочена като богиня на живота и смърта. Вероятно дори можеш да връщаш мъртвите от живот,кой знае какъв неоткрит потенциал имаш! -възкликна поразен ледения войн и махна с ръка. -Утре,преди да стане време да тръгвате за Африка,ще повторим битката от днес. Обещавам да се подготвя подобаващо! Сега Кам вземи ключовете от джоба на якето ми в джипа и покажи на нашата богиня какво е адреналин. -исумта и се улови за фонтана,за да се изправи.

Посегнах да му помогна,но бях звучно наруган,след което той се прибра вътре в имението,оставайки ме сам със Сейрин в задния двор.

- Виждаш ли,той е корав задник! Нищо му няма. -ухилих се и подскочих към големия джип.

-Чакай,как така "какво е адреналин"? Трябва да абсорбирам нещо голямо скоро,иначе може да съсипя колата. -каза ужасена.

Прехапах устни и изненадващо я улових през кръста,заобиколих автомобила и я настаних на пътническата седалка до шофьора.

-Взимай колкото си искаш,имам в изобилие! -засмях се и забих устни в нейните,вкусвайки я отново.

Главата ми се замая от сладкия й вкус,когато ми даде достъп. Езика ми нахлу в устата й,започващ нежното си пътешествие с изследователска цел. Ръката ми се спусна към дупето й и притиснах скованото й тяло към своето. Мекотата на извивките й беше пълна противоположност на моето твърдо и неудобно - точно както я исках. Леко наклоних глава настрани,правейки проникването по-страстно и дълбоко.

Мъркане и стенание се смесиха в едно,излизайки на вибрации от гърлото й. Поех звука, поглъщайки го жадно. Със свободната си ръка опипах седалката,докато не намерих ръчката за регулиране на наклона. Спуснах облегалката назад,плъзгайки тялото й навътре.

-Грешно е Камир! -измърмори с дрезгав и натежал от възбуда глас,прекъсвайки целувката и без предупреждение ме избута назад. -Аз съм Смърт! Нарочно ли го правиш? Съжаляваш ли ме или си правиш експеримент? Не те разбирам. Първия път когато ме целуна помислих,че го правиш за да не усетя преминаването през пластовете на атмосферата,разделящи тази планета от Божестедния град. Втория път забравих как да мисля и забутах спимена далеч в съзнанието си,но това е третия път в който го правиш. Ако искаш да си играеш със смъртта,ще ме принудиш да променя държанието си спрямо всички ви. Тествате ли ме? Някаква шега между тримави ли е? Сигурно Андрасте е изкъртила вратите в целия дворец от поведението ти...-

Не успя да довърши защото я целунах отново. Когато притвори очи и успях да затисна ръцете й в своята,стискайки китките й пред гърдите си,казах:

-Ако ще и града да изпепели,не ми пука! Единствената причина да не съм се отдал на желанието и напрежението,което се образува в мен всеки път който те видя е защото ме е страх да не ме отхвърлиш. Ничие мнение не може да ми повлияе. Аз съм Камир, Сейрин! Погледни ме внимателно,защото аз съм себе си и не ме интересува какво мислят другите. Пет пари не давам дали майка ми има лошо мнение за теб! Майка ми сигурно мрази половината Галактика ,това не значи,че и аз съм устроен по същия начин. Балтейн е динамичната,спокойната,искрена и отпуснатата. Майка ми е като хрътка,която защитава собствените си цели,а баща ми винаги може да ти помогне,стига да си заслужава да живееш. Те са войни,които чувстват това,което ги води. Мен не ме води нищо Ри! Аз не живея за следващия ден,година,шибан век! Не показвам емоция,защото не я чувствам. Нериус има такава,но аз не изпитвам чувства заради всичко,което се случва. А ти ми влияеш и аз чувствам помитащи вълни от страст,еротика и любов,каквито никога преди не съм усещал. Как трябва да си обясня това? - тихо попитах.

Сивите й ириси бяха затворени,а ноздрите й потрепваха леко. Помислих,че спеше и повдигнах веджи от очудване,но когато тя рязко вдигна клепачи,забивайки очи в мен,сякаш нищо друго нямаше значение. За момент изглеждахме като Нериус и Балтейн,взираши се един в друг повреме на филма снощи.

Преди тя да заплаче.

От буреносните й очи се посипаха на талази тежки и едри капки,блестящи като малки амброзиеви листа. Бузите й бяха зачервени. Гърдите й забързаха повдигането и спускането си и тя се разтресе малко по-силно. Този път не страха бе причината. Всичките години се изляха,падащи под фрмата на капки по краката й. Тъмната материя на дънките се намокри,а миглите й станаха тежки и влажни,напоени със съзли.

-Не разбирам! - прошепна и устната й се изви навътре,силно захапвайки я със зъби.

Ръцете ми увиснаха до тялото ми,неспособен да кажа каквото и да било от внезапната промяна в настроението й. Богове,за първи път ставах свидетел някой да плаче. Зениците ми се смалиха и накаря загубих целия свят от поглед,поемайки я в обятията си.

- Кам,не разбирам какво чувствам! Никога не ми е било обяснявано какво е да чувстваш,защото никога не ми се е налагало. И аз не знам как да си го обясня,но чувствам същото. Страх ме е да те доближа,но аз също искам да те докосна,кълна се! Просто не изкам да умреш в ръцете ми или да се изложа като пълна глупачка,а ти да ме отхръвлиш. -проплака.

Засмях се гърлено,стискайки я в ръцете си. Усетих първите капки дъжд,още преди да е заваляло. Около нас земята стана по-тъмна и скоро всичко се намокри от дъжда. Сейрин хлипаше тихо срещу рамото ми,потривайки нос в врата ми,а аз галех гърба й,докато тя оплакваше мъките си и най-накря излизавеше насъбралата се ,трупана верятно векове наред емоция.

-Не знам коя ми е вречена и не искам да разбирам. Важно е само да те накарам да размислиш и да ми позволиш да дойда с теб в Африка. -вдишах от естествения й аромат,покрит с този на времето.

Знаех,че аз бях предизвикал промяната му.

Когато Сейрин кимна и подсмръкна се засмяях отново и щастливо ни завъртях,точно навреме за появяването на дъгата. В този миг и двамата имахме нещо,което липсваше на другия и ако моето беше тя,тогава щях да опитам да я задържа на всяка цена.

----
Vote🌟__Comment#__Share.

Sant Anel: Дори аз съм изненадана от развитието! Заклевам се,когато започнах да пиша главата имах намерение да поеме в съвсем различна посока. Нямам сили за новата глава на "Between two worlds",приемете моите извинения,но това беше твърде изцеждаща ме емоционално глава. Думите сами поеха по своята посока и ето какво излезе.