Сейрин
-------

След като изядох храната,която намерих на нощното си шкафче,обух обувките до вратата с бележка на сърчица от близначката на на Кам и излязох навън. Климатици охлаждаха коридорите,повявайки прохладен въздух откъм пода. Добре,че не носех роклята,коато открих в шкафа, защото сега щях да се изложа пред костюмираната охрана из цялото имение.

Оглеждах внимателно всяко желязно цвете,спускащо се от таваните. Прелестните цветя,пресъздадени ръчно привлякоха цялото ми внимание и преди да се усетя пристъпвах към задния двор,слизайки по стълбите. Черните панталони, които бях обула за битката си с Нериус бяха много удобни,но ако ги скъсах щях да се извиня няколкократно на Балтейн. Никъде не виждах грациозните й подскоци и не забелязвах белите й коси. Покрай нея се чувствах по-обикновена,по-отпусната. А сега я намаше.

Вдишах и издишах щом зърнах Камир и Нериус да говорят за нещо,потънали в разговора си до една голяма кутия с колела.

-Каква е тази машина? -посочих към нещото,прекъсвайки разговора им.

Кам се оттласна от страната на машината и погали лъскавата й повърхност.

-Това е джип. Ако спечелиш Нериус ще ми даде да те разведа с него. Стига ти да искаш,разбира се! - усмихна се леко,почесвайки се зад врата.

Силните му бицепси опънаха тениската и я накараха да се вдигне,откривайки корема му. Отместих поглед преди да беше видял как пусках лиги и изучих внимателно опонента си. Нериус беше облечен само с долнище на анцуг,което можеше автоматично да прати всяка жена в несвяст от предлагащата се гледка. За огромна изненада,аз не изпитах нужда да прокарам пръсти по изпъкналите му мускули така,както по тези на водния бог.

-Готова ли си? -попита черноокия леден.

-Разбира се! - подсмихнах се и пристегнах опашката си.

Най-накаря имах свобода от тежката си коса.

-Размажи го! -каза Кам само с устни и ми намигна,скръствайки ръце на гърдите си.

Успокоих дишането си и дадох знак за начало. Нериус се усмихна малко сковано и заби ръка в земята,призовавайки силата си. Изтрелях се във въздуха,прескачайки между ледените късове. Снощи не бях спала. Нито когато Кам влезе в спалнята ми,нито в подземието,мъртва за света.

Винаги се бях подготвяла за ден,в който отново ще използвам уменията си. Миналия път не бях показала нищо,но този път щях да го разбия. Буквално.

Улових едно ледено копие,насочено към гръдния ми кош. Стиснах леда в шепата си,превръщайки го във леден прах,който запратих в лицето на Нер. Той го отбягна,прикривайки очите си с ръка.

-Грешка! -отбелязах на глас,спускайки се странично и забивайки юмрука си в слънчевия му сплит.

Кам вдигна лице изненадано,но аз не му обърнах внимание. Плъзнах се между бедрата на ледения бивш войн,изритвайки го в петите,което доведе до падането му. Нериус обаче беше жилав противник,защото се набра на ръце и отскочи обратно,щракайки с пръсти. Ледени ками се насочиха към мен откъм небето,но успях да се изблъскам от земята,изритвайки ги с крак към двора. Фонтана се заледи и спря счупването на статуите.

Нериус посегна към прасеца ми и аз реагирах твърде късно,което му даде времето да ме издтегли към себе си,залеждайки крайниците ми.

-Нериус,ще я убиеш! -извика Кам и се пресегна към мен,счупвайки леда с водна вълна.

-Не се намесвай повече,в името на боговете! -предупредих го.

Изръмжах и вдишвайки дълбоко разкъсах материята на металния парапет,превръщайки го в острие,с което забих крака на Нериус в асфалта. Следващата ми атака го изненада,но това не примени нищо,понеже бях твърде бърза,а той се взираше в застопорения си крак.

-Това не е честно! -извика.

Засмях се и повдигнах вежди,завъртайки се в кръг,за да набера нужната ми инерция,с която да го изблъскам към стената. Шират избра точния момент,за да абсорбирам енергията от огромна кола,служеша за сенник. Камъка се напука и простена,а няколко парчета се отчупиха,силно накланяйки се настрани.

-Какво по дяволите... -чух Камир да мърмори,докато бях заета с това да разкъсам въздушната сфера,запращайки отломките към ледения войн.

-Мамиш! -изкрещя Нериус,но заледи част от пространството около себе си,отблъксвайки късовете.

-Сейрин,имаш много да ми и обясняваш! -извика отново Кам,скривайки се зад автомобила от рокошета на камъните.

Тъкмо се бях сетила,че човеците използваха това наименование за тези огромни машини.

"Млъквай."-направих му жест с пръст и устни,покатервайки се по счупената колона.

-Къде си мислиш ,че отиваш Сейрин?-засмя се Нер и махна с ръка,запращайки ледени ножове по мен,а другата му ръка докосна съвсем леко колоната,замразявайки я отвътре навън.

Щеше да я разбие ,карайки я да избухне.

"Мамка му!"-помислих си,отпускайки се назад без да му мисля.

Превъртях се докато падах,срещайки петата си с челюста му. Нериус изрева ядосано и ме хвана през кръста,тръшкайваки ме в твърдата земя. Черепа ми издрънача понеже беше заледил почвата. Тревата ръбеше,превърната в малки ледени таралежи.

Изсъсках от болка,но ударих ухилената му физиономия,счупвайки носа му. Красивото му лице се изкриви в моментен шок,който бързо превина в съсредоточение. Щеше да удари отляво.

Шират вдигна ръката ми,спирайки го насред атаката. Погледнах го извинително в очите,преди да се чуе звука от чупенето на кост.

Ръката му увисна безжизнено,а силата ми погълна част от божествената му аура,правейки възтановяването ужасно бавно.

-Съжалявам! -казах в мига,в който затиснах устата му.

Не знаех какво е да те докосне Смърт,но всеки път,когато го направех противника ми надаваше ужасяващ писък. Дори най-добрите асасини се страхуваха от докосването ми.

С Нериус не беше по-различно. За хиляден път съзрях как в очите на някого избухва болка,премесена с агонизиращото усещане на поетата от мен енергия.

-Съжалявам! -повторих и отдърпнах ръката си,а той падна върху ми,захапал устни за да не изкрещи.

-Сейрин,добре ли си? -изтича Камир,избутвайки тялото му от мен.

Идеше ми да се разсмея на трвевгата му за мен,но аз бях Смърт и току-що за пореден път видях колко унищожително беше докосването ми.

Останах да лежа на заледената трева,а тя да забива шиповете си в гърба ми,раздирайки кожата. Болката беше нищо. Малка,нищожна. Нуждаех се от толкова силна болка,каквато аз причинявах. Исках някой да ме превърне в каша,която не може да възвърне формата си.

Исках да ме разбият,както Кам беше казал преди малко.

-Хей,ти не си виновна! -успокоително промълви и докосна бузата ми.

Дадох си само секунда. Само една нищожна секунда,през която кожата му докосваше моята,след което едва не счупих и неговата ръка,изблъсквайки я далеч от себе си.

-Напротив! -възразих строго.

Нериус беше единствения, който беше оцелявал след сблъсък със Смърт. Дано завинаги запомнеше тази битка,защото можех без никакви усилия да го убия.

Едно мигване на окото-толкова ми беше нужно,за да разкъсам атмосферата,превръщайки тялото на един бог или предмет в суха обвивка. Колко малко време,а колко голямо поражение. Основата причината целия божествен народ да странеше от мен. Това,заради което никой не ме признаваше като свой роднина.

Единственото,което ме правеше нещо,освен вречена на някой бог,имаш нещастието да съм аз душата,с която да може единствено да се свърже.

" Какво съм аз без силата си?"-питах се всяка минута от вековете в затвора под двореца. - "Едно нищо и същевременно повече от всичко,което съм сега. От това,което не мога да бъда. "

Нормалност. Толкова много ли исках?

------

Vote🌟__COMMENT#____Share.

Sant Anel въпрос: Какво е мнението ви за Сейрин и нейното "проклятие" като Смърт? 👀