Chapter 15
Камир
------
-Какво искаш от нея?-сурово попита Нериус.
Изблъсках ръката му от рамото си и устоях на желанието да му счупя зъбите. Стиснах челюст и изплюх със злоба:
-Не ми пука какво е шибаното ви мнение за нея! Опасна или не ,аз я харесвам. И престани да се перчиш със силата си,защото си една проклета курва!
Прекалих. Но той го бе заслужил. Видях как Сейрин ме погледна изплашено. В онзи момент приличаше на загубено дете,което не може да открие пътя към дома. А тя нямаше дом. Тя винаги бе била загубеното дете.
-Това е минало! -възрази безизразно Нериус и прокара пръсти през косата си.
Скрежа във въздуха обаче ми показваше,че е бесен от думите ми. Изкривих лице в отвратена гримаса.
-Обичай Балтейн с цялото си ледено сърце,защото тя е единствеото хубаво нещо което ще имаш. -сухо отбелязах и блъскайки го назад,претичах по стълбите.
-Не исках да се става така Камир,заклевам се! -извика подире ми,но аз го игнорирах. -По дяволите,съжалявам Камир! -чух го да казва.
-Сейрин!-викнах отново.
Бях я видял да се скрива в първата стая по коридора. Не бях виждал някого,който да е изглеждал по-предаден.
-Отвори! -казах срещу вратата. -Хайде,не упортсвай и ме пусни да вляза. Какво се случи долу? Сейрин,аз трябвя да съм ти ядосан. Ти си тази,която премълчава. -измърморих накрая и се свлякох по вратата,опрял гръб в дървото.
Изненадващо опората зад мен се измести и аз полетях назад. Женска длан ме улови грубо за блузата и ме вмъкна вътре. Вратата се затръшна със страшен удар и тялото ми беше блъснато в стената.
Разяреното лице на Сейрин нахлу в полезрението ми,а сивоте й очи едва се виждаха. Гледаше ме убийствено и ръката й трепереше ,уловила плата на дрехата ми. Сложих моята върху нейната и усетих,че беше студена.
Погледнах я право в очите,след което обвих с ръка лицето й. Острата й,величествнеа брадичка бе неуверена и трепереше. Цялото й тяло се тресеше. Сивото на ирисите й беше като буреносно небе,а влагата в тях ми говореше повече от красноречиво.
-Съжалявам. - прошепнах,преди да се поддам на изкушението и да вкуся сладките й устни.
Сейрин ме привличаше. Поглъжащо,жадно и страстно. Исках я-сълзите й,гневните й погледи,ударите й,хапливите й коментари. Исках да се отпусне покрай мен,да разбие стената,с която възпираше всички да я познаят. Исках да ми позолява да я докосвам,без да се отдъпва плахо.
Дори сега се опита да ми се изплъзне,но бях по-бърз и улових дланта й,преди да ме избута в гърдите. Малката й длан,в сравнение с моята,беше нещо прекрасно. Чувствах я така близка,но и далечна едновременно.
Исках да впия устни в нейните,да я вкусвам и докосвам завинаги. Да изследвам всяко кътче,да докосна всяка падинка на съвършеното й тяло. Ала тя нямаше да ми позволи.
Захапах леко устната й,облизвайки върха на езика й със своя. Вдишах дълбоко и поех от аромата на рози. Смърта имаше земно ухание. Достъпна за всички и имвнно за това техния най-голям страх.
Притиснах студените й устни между своите и я целунах бавно,поглъщайки сладкия стон със задоволство,след което бавно се откъснах от меките й уста и издишах струйка въздух към ухапаното. Избутах нежно кичура коса,който беше паднал пред очите й,за да ме вижда кристално ясно,докато говорехме.
-Позволи ми да те опозная,моля те. Никога,никого,за нищо не моля Сейрин! Имай го в предвид. -казах меко.
Клепачите й се повдигнаха и тя въздъхна уморено. Малка бръчка се образува на челото й,но аз я изгладих с пръсти.
-Моля те. -повторих молбата си.
-Добре... -издиша тягосно и опря чело на гърдите ми. -Аз съм Смърт. -каза.
Прокарах език по устните си,за да попия вкуса й отново.
-Да,това вече ми е известно. -усмихнах се и ни извъртях така,че тя да стой на колене пред мен,а аз да я обгръщам с ръце. -Но има още. Знам го.
Косъмчетата по врата й настръхнаха и нокрите й се забиха в дланта й,докато тя се подготвяше да ми каже нещото, което още не ми бе споделила. Кафявата й коса се стелеше по гърба й,премесена с тъмно златисто. Бялата тениска,която й бях дал в лимузината,стигаше до средата на бедрата й.
-Аз мога да убивам Кам. Не чрез вода,лед или огън. Не съм огнена богиня,никога не съм била. Смърт не е от никой народ. Не притежавам никоя от тези сили. Моята способност...-гласът й се снижи до едва доловим шепот,преди да довърши: ...е да отнемам живота на всичко. Мога да контолирам безпроблемно Шират и да работя с пространствената материя,но съм Смърт и това не може да се промени. Аз съм бигинята на живота и смъртта. -каза и замлъкна,потънала в очакване за най-лошото.
В отговор само прокарах внимателно пръсти по гръбначния й стълб и разтрих бавно врата й. Сейрин се сепна и обърна глава,взирайки се шокирано в очите ми.
-Аз съм бог на свободата. -исумтях и се наместих на пода. -За това те пуснах. - признах. -Не мога да отнема ничия свобода. Всеки е способен да определя собствената си съдба сам. Когато изрече онези думи,се почувствах като завоевател. Не искам да те завземам скъпа,искам да те извоювам. -казах и гризнах закачливо ухото й.
-Камир,всичко наред ли е? -проехтя гласът на близначката ми от другата страна на дървената врата.
Поисках мнението на нежната роза в ръцете си,поглеждайки я питащо. Тя прочисти гърло и кимайки,отвърна на Балтейн:
-Да,всичко е наред!
Сестра ми се засмя и чух как цъка с език.
-Слава на боговете,че е! Нериус е истински кретен,не говори повече с него,ако пожелаеш Ери! Дойдох само да проверя как сте и да ви кажа,че стаите ви са на този етаж,но в другото крило-последните две. Изберете в коя кой от двама ви да отиде. Някой костюмиран мамут ще ви викне за вечеря иначе сте свободни да правите каквото си пожелаете. О,да не забравя: братче,има презервативи във всяка стая,само погледни в нощното шкафче. Чао гълъбчета! -пропя Балти и се отдалечи,а босите й крака подскачаха като заек по мраморния коридор.
Ударих тила си в стената. Вероятно бях червен като дамско червило.
"По дяволите Балтейн!"
---
Vote🌟__COMMENT#__Share.
Sant Anel: Познайте кой е тук? Да,Санти! Честита ви нова глава и честит Петък! Доколкото знам част от вас скоро завършват,честито и на тях. Главата удари десятката,най-сетне показвам Кам и Ри както трябва! 👊✋✌✊👌💝💗💝💗❤❤❤💪💪
Скоро ще започвам да пиша по две глави на ден и ще пускам нов проект. Дано сте готови,защото времето лети! 😅😄😁⌚💄🎂🎀🎁
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top