Сейрин
-----

-Сейрин.-отвърнах на високия и мускулест бог.

Не го познавах,което автоматично значеше,че беше на нещо ново.

-Нериус е бог на забавлението.-осведоми ме Кам,а черните очи на високия брюнет,ме огеледаха изцяло.

Нямаше нищо еротично в погледа му. Повече бе преценявяне като стока,отколкото като жена. Смутена,загризах езика си и скръстих ръце пред себе си. Камир направи крачка към мен и топлината на тялото му малко ме накара да се отпусна. Корема ми изкъркори и Балтейн ме дръпна към голямата дървена маса,на която ги бяхме заварили да се целуват.

Вречеият й ни последва и четиримата заехме местата си.

-Ние също не сме яли още.-каза равно белокосата красавица и се усмихна широко.

Имаше леки трапчинки,подобни на тези на брат си. Маниерите й на маса бяха доста впечатляващи. Докато ми обясняваше как се е озовала на Земята ,тя успя да борави безпогрешно с всяка една от приборите,без дори да ги погледне. Нериус беше по-мълчалив и затворен,но също беше невероятен.

И двамата бяха страхотни богове.

Едно красиво и уютно,динамично и изпълнено със страст семейство.

-Добре ли си?-прошеона Кам в ухото ми.

Този път не подскочих.

-Напълно!-казах с прекалено пресилена усмивка на лице и забодох вилицата в месото.

Апетита ми си отиде,заедно с топлината отпреди малко. Не че бяха лошо настроени към Смърт в къщата си,просто бяха прекалено магнетични и спокойни. Отпуснати.

-Сейрин,правилно ли го изговарям? Изглеждаш ми замислена. Един бог,носещ името Смърт би трябвало да е по-ентусиазуран и войнствен,прав ли съм Балтейн?-обади се най-сетне Нериус,разчупвайки краткотрайната тишина.

Балтейн се задави с хапката си,но се потупа по гърдите и нормализира дишането си,отпивайки продъшжителна глътка вода. Обърна се към вречения си и объркано,но и доста подозрително каза:

-Какво имаш предвид?

Масивния мъж се изправи,намествайки стола обратно на мястото му,щом напусна масата. След това си взе една ябълка и подхвърляйки я в ръцете си,се приближи до вратата.

-Искам да направим един спаринг. -простичко отвърна.

-Какво е спаринг?-попитах и се наведох заинтригувано напред в стола си.

Камир махна с ръка и отчупи голямо парче хляб,което намаза с маргарин и поръси с магданоз. Исумтях погусено и навирих нос.

Кам насочи кафявите си ириси към мен и отхапвайки,обясни:

-Спаринга е битка. Нер иска да се изправиш срещу него в двибой. Няма цел,просто докато единия от двамата не се предаде. Не се убиват играчи и е само за тренировъчна и усъвършенстваща цел.

Когато приключи,понечи да отпие дълго и спокойно от сока си. Не успя дори да преглътне, защото бутнах стола назад и изхвърчах към вратата. Чашата падна на бялата покривка и червения сок се разля навсякъде,а Камир се олюля в стола и почти падна по гръб.

-Приемам!-запъхтяно казах.

-Нериус,те дори не успяха да се наядът! Остави ги! -възрази Балтейн,очевидно недоволна от развитието на случващото се.

-Сериозно?-усмихна се за първи път високия бог на забавлението,игнорирайки вречената си.- След теб!-отвори вратата и ми даде да мина първа.

Пристъпих навън и се замислих за момент.

-Чакай! Няма да тренирам вътре. Ако имаш някъде голям двор или нещо подобно...-опитах се да изразя мисълта си.

Война се завъртя половинчато и очите му светнаха.

-Разбира се. Още по-добре. -кимна и пое по друг коридор,извеждайки ни насред огромен двор с фонтан и караж.

Мястото беше широко и перфектно за битка. Усмихнах се,съзарцавайки синьото обширно небе на земляните. Бели облаци се вихтеха като късчета пухкав хляб и ти даваха усещане за свобода и величественост. Вдишах дълбоко и закачих с нокът белзниците,за да привлека вниманието на Камир.

-Освободи ме! -казах интусиазирана.

Адреналина беше зпаочнал да препуска из вените ми. Не бях водила битка от много време. Истинска,размазваща битка.

-В никакъв случай! И веднага се откажи от това,в което се забъркваш. Нериус е ужасно добър.-просъска в ухото ми.

Обидена от вярата му в мен и недоверието в способностите ми,тръшнах веригата и тя издрънча,удряйки се в стоманения перваз на стълбите,по които слизахме в момента.

-Ще върнеш думите си назад,обещавам ти!-просъсках в отговор,гледайко го с присвити очи.

Камир продължи да слиза надолу,но не откъсваше очи от мен. Усещах погледа му да прогаря черепа ми с настоятелния си взор.

-Нямах това предвид!-сопна се,но вече бяхме пристигнали.

Нериус прецени мястото и пространството,след което се завъртя на пета и ни погледна изчакващо.

-Ще се бия с опашка.-казах през зъби.

Така казвахме на окованите или преследвачите,влачещи се по петите ни преди векове. Не знаех как го наричаха сега,но бях прекалено вглъбена в момента,за да се замислех.

-Няма значение,стига Камир да не се страхува да загуби.-подсмихна се леко и предизвикателсвто проблясна в черните му очи.

Дланите му се вдигнаха,подготвящи се за подходящата позиция при внезапна атака.

-Майната ти!-отвърна му Кам и старта беше сложен,когато водно въже се спусна към крака на Нериус.

Зъбите му пробляснаха и втора усмивка,която виждах от негова страна,беше в точно този миг. Бога на забавлението направи странично превъртане и замразявайки ръката си,разби въжето в земята.

Очите ми се разшириха и направих крачка назад. Бях напълно изключила,че като бог на ледения народ,Нериус беше чист леден. Камир беше едно. Макар че и пред него се бях поддала. Но това?

Това беше много недообмислен ход от моя страна.

Извиках,когато леден меч отряза косоата ми и преряза рамото,посичайки плътта.

Забавих се само секунда,преди да се сниша и да подкося краката на Кам. Той изохка и се изтласка мигновенно обратно,гледайки ме шокирано.

-Аз съм окован за теб,забрави ли? Един отбор сме,мамка му!-тросна ми се.

Обаче аз не успях да отговоря. Леден къс се насочваше към нас и аз дръпнах веригата,блъскайки ни точно под ръба. Парчето се заби в стената зад нас и счупи прозореца на задния вход.

-Няма ли да отвърнете?-долетя гласът на Нериус.

Стиснах зъби и скочих на крака,помагайки на Кам,който за втори път омекоти удара на моето тяло със своето.

-Спри!-изкрещях с цяло гърло.

Не разбрах какво стана. В единия момент се изправях,помагайки на Кам,а в следвашия ледени кижали летяха към мен. Съзрях Нериус да стой с липса на всякакъв интерес и без капка услилие да прави ледените оръжия,които запращаше с невъзможна скорост към нас.

-Казах да спреш!-извиках ядосано и улових крака на Шират,който спеше дълбоко в съзнанието ми,ненужен от пет века.

Негодника се разбуди,готов за живот. Забух нокти в кожата му и улових материята на въздуха,запращайки ножовете в небето.

Леда се разтопи на капки,които попадаха върху мен и Кам. Пуснах стъписано Шират,посрещайки шокираните погледи на двамата бога.

Кам държеше рамото си,понеже когато го изблъсках бе паднал на него,а Нериус се бе отдръпнал от стената и със заледени ръце,се приближаваше към нас.

-Освободи я Камир! Сейрин е опасна.-каза.

"Свърши се. Този път поне се забави. Получи поне малко топлота,каквато никога преди не бе познала."-поклати глава вътрешния ми глас. -"Браво Смърт!"

Стиснах челюст и спрях удара на заледеното острие на сантиметри от тялото на Кам. Или там,накъдето се целеше.

-Кам не е омърсен!-озъбих се и стиснах пръсти,спирайки кръвта да покапе по обувките на този кретен. -Нямам тази сила! -сухо казах,гледайки право в черните му очи.

Там видях адреналин и желание за битка. С мен. Имаше и подозрение относно думите ми и способностите ми,но всичко,което усещах и той излъчваше основно,бе нуждата му да ме победи. Както всички останали.

-Какво се случи?-попита Кам.

Погледнах към мястото,където се целеше устрието на бога на забавлението. Хвърлих му остър поглед.

-Дори със силата си нямаше да може да го отделиш от мен. Той ги постави,не аз. Докато Камир не каже,че ме освобождава,моята свободна е негова.

Белезниците изщракаха и паднаха между двама ни. Бързо. Моментално. Разко извъртях лице към Камир и сключих погледа си с неговия. Водния бог се покайваше,виждах го ясно като бял ден.

-Съжалявам,че отнех свободата ти.-каза.

Почувствах се лека. Далечна. Тези белезници бяха единственото,заради което започна всичко. Щях да избягам още в мига,в който се бях събудила с този ослепителен бог до себе си,но се оказах възпрепятствана. А сега ги исках обратно,изпитваща страх от това,което щеше да последва. Вече нищо не го задържаше с мен.

-Освобиждавам те.- издиша думите.

Хромовите белезници глухо се свиха около нищото,очакващи следващия да се окове с тях.

Със сигурност лицето ми беше израз на емоциите,които прелетяха през съзнанието ми,защото Камир се изненада и посегна към мен. Отбих пръстите му,преди да хвана Хромовите белезници.

-Мисля,че е крайно време да ме пратите където сте решили да ме пратите. - сурово казах и позволих на Шират да удвои силите ми.

Наведох се и разтроших на пепел железните белезници,запращайки прахта във въздуха. Обърнах се и закрачих към входа.

-Няма да докосвам никого,имате думата ми. -завърших,преди да се вмъкна в първата стая,която видях и да се срина вътре,далеч от уплашените очи на Кам.

Чух го да вика името ми,но после Нериус му каза нещо,защото не го чух повече.

Най-накрая Смърт отново беше сама.

------
Vote🌟__Comment#__Share.