Сейрин
-------

-Богове,най-после твърда земя!-простенах и подскочих на място,без значение,че привлякох погледите на няколко души.

Камир се намръщи и зяпна,след което поклати глава и бурно се разсмя. Ударих го по рамото. Силно.

Но негодника продължи да се смее и да върви нанякъде. Мразех,когато трябваше да следвам някого като камиш на каишка,ала закрачих след високия брюнет.

-Ти трябва да си Тед! -каза с лека усмивка на лице и се здрависа с висок мъж,щом преминахме портала.

Въпросния Тед беше белокос красавец,на близо петдесет,ако не грешах. Загадъчното му лице излъчваше знание и добро чувство за хумор,заради което и сигурно бяха приятели с Камир.

"Иначе кой би изтърпял този досадник?"-промърморих безмълвно и потрих чело.

Преместих косата си зад ушите,защото беше дълга и ми пречеше да гледам. Обстановката бе нова за мен и заставах нащрек при най-малкия признак на раздвиждване.

-А ти трябвя да си Камир. Приятно ми е! -подаде ръката си непизнатия и когато водния бог се здрависа с него,прехвърли цялото си внимание на мен.- Смърт? Кой идиот би кръстил така тази древногръцка богиня на изкушението?-ахна възмутено и ми се нахвърли,задушавайки ме в мечешка прегръдка.

Сковах се и останах мъртвешки неподвижна. Това беше първата прегръдка,която получавах изобщо. С Камир човек не знаеше какво да очаква.

Първата ми целувка,първото ми пътуване със самолет и първата ми прегръдка се бяха случили само за два дни!

А като се сетех,че преди това бях прекарала пет века в подземието на двореца,направо ми идеше да счупя нещо.

За моя изненада,прегръдката с Тед се оказа приятно преживяване. Да почувстваш топлота и подкрепа,било то и от непознат,си беше нещо .

-Тед,стига вече!-изръмжа Кам и отдръпна човека от мен.-Не беше ли женен?-подсмихна се.

-Да,дори имам дете. Камир,вие заедно ли сте? Съжалявам,ако съм те накарал да ревнуваш,но просто не изглеждате като двойка. Освен тези белзници. -отбеляза и хилейки се,дръпна веригата.

Дръпването обаче не беше така леко,както може би Тед си бе мислил,защото с Кам се блъснахме един в друг и извикахме от болка.

-Наистина съжалявам! Не знаех,че има защитен механизъм! Проклети божествени джаджи...-замърмори.

Премигах болезнено и простенах,разтривайки рамото си.

-С какво те хранят?-възкликнах към Камир,когато вече се бе изправил обратно на крака.

-Проблема не е в мен,ти си тази,която трябва да се храни повече!-възрази и изтупа панталона си от мръсотията.

Тед стоеше и ни гледаше смълчан. Можех да видя проклетите колела на мозъка му,да си правят заключения,без да знаят какво всъщност се случваше.

-Да тръгваме!-изръмжах засрамено и в мига,в който Тед ми посочи дълга черна машина,се насочих бързо към нея.

За съжаление,след мен се влачеше и Камир.

"Мамка му и белезниците ти Хром!"

-----
Камир
-----

-Насам!-посочи поредния коридор Тед и двамата със Сейрин се повлякохме омърлушено и уморено подире му.

-Гладна ли си?-прошепнах в косата й,а тя подскочи -Извинявай.-усмихнах се извинително,макар да се забавлявах на реакцията й към мен.

-Като вълк! -каза,карайки ме да се засмея.

Повдигнах вежди и гледайки гърба на Тед Барнс,продължих да вървя по дългия и екстревагантен коридор. Наведох се отново към кафявокосата сивоочка и казах по-силно,за да ме чуеше Нериус,ако беше наблизо:

-Значи някои хора трябвя да се научат как да приемат гости.

Сейрин ми хвърли объркан поглед,но се отказа да го премисля и отново върна погледа си напред. След около минута се озовахме пред врата,като всяка друга,но с тази разлика,че зад тази ни чакаха сестра ми и вречения й.

-Аз ще се прибирам,но ако ви омръзне да слушате тези изроди,наберете пет и три последователно и линията моментални ще се прехвърли към дома ми,или работата,ако съм там. Където и да е,стига да нося това с мен.-посочи мобилния си и напъхвайки го обратно във вътрешния джоб на сивото си сако,ни плмаха за довиждане.

Сейрин се пресегна и избърбори забързано:

-Благодаря!

Аз и Тед останахме безмълвни за секунда. Явно и двамата усешахме,че този миг бе важен за нея. Тезата ми беше доказана със затваряне на очите й последвано дълбоко вдишване.

После тънките й пръсти се отскубнаха от ръката на шефа на Файв Гънс Индъстрийс и Тед се усмихна,преди да ни остави сами окончателно.

-Да влизаме?-подканих я.

-Добре.-отвърна тихо и когато натиснах бравата,тя избута дървената врата.

Заедно прекрачихме прага на една от най-големите кухни,които съществуваха изобщо. А в средата на масивното помещение,награбили се като че беше края на света,сестра ми и Нериус се целуваха до безпаметност.

Прокашлях се и зареях поглед през прозореца,като не пропуснах да отбележа,че Сейрин беше червена като потника,който носеше.

-Братче!-изписка Балти и изхвърли Нер от себе си,запращайки го към пода в момента,в който ни видя.

С две големи крачки се озова на врата ми,а плесника й сгря бузата ми.

-Това за какво беше?-попитах недоумяващо,докато разтривах мястото.

-Защото закъсня и още не си ми представил приятелката си!-каза намръщено,сякаш това беше най-очевидния отговор на света и аз бях малоумен.

Простенах глухо и я върнах на земята. Магарешкия инат,който за жалост ми беше близначка,издърпа веригата на белезниците и се нахвърли върху Сейрин.

-Целували ли сте се? Спахте ли заедно? Не,първо искам да разбера как сте се открили. На какво си богиня?-заля я с цяла лавина от въпроси,а Сейрин изглеждаше готова да се обеси.

Всичко обаче приключи,когато сестра ми зададе последния си въпрос. Сивооката богиня на смърта се напрегна и изопна грънак като струна,сериозно заявявайки:

-Аз съм Сейрин и съм богиня на смъртта. Може да ми казваш и Смърт.

И всичко това сякаш не бе достатъчно,но и взе,че протегна дланта си към белокосата ми близначка.

-Какво красиво име! Но защо Смърт? Едва ли е толкова лошо. Аз съм водна богиня и повярвай ми,Сейрин,смъртоностна съм.-сухо отвърна Балти.

Нериус се завлече към нас. Изглеждаше сякаш намества рамото си.

-Балтейн,не плаши гостите ни. Какви маниери на домакиня са това?-скастри вречената си.

Близначката ми се завъртя изненадващо и го запрати към дивана с водно гюле. После,сякаш нищо не се бе случило и половината стая не беше подгизнала във вода,се завъртя към Сейрин и понеже бе по-ниска от нея,постави ръката си на раменете й.

-Камир не ти е казал коя съм,нали? Нито онзи задник на пода,бас ловя. Но той не е важен,остави го да лежи там.-тук Балтейн спря и се провикна: "Защото някой хора се нуждаят от фитнес и да спрат със залежаването!",след което добави със същия заинтригуван тон към Сейрин:

-Аз съм Балтейн,близначката му. Добре дошла на Земята,знам как се чувстваш,но повярвай ми,красиво е. -потри рамото й.

Сивите очи на Сейрин бяха изцъклени,а тя самата беше потънала в единственото си сетиво-слуха-все едно Балтейн й поверяваше документ на НАСА.

-Аз съм Нериус,нейния вречен.-закуцука насам за втори път Нериус,като не пропусна да добави към жена си: Мил съм скъпа!

-----
Vote🌟__Cooment#__Share.

Sant Anel: Тази глава ми изцеди силите,понеже прекъсвах повреме на писането й поне сто пъти. Дано се е получило! 🙈🙊🙏✊✊✌