Камир
-----------

Вече три часа чакаме Релай да  се  върне. След като посетихме Велас и й оставихме малкия Мелей,той се преоблече и заедно тримата се върнахме в двореца. Нямаше никой и той просто избута с лед трона,преминавайки безпроблемно през времевата дупка.

Такава можеха да правят всички огнени,но ледените богове явно не. Не че баща ми имаше намерения да напуска Божествения град,освен ако любимия му ,червенокос демон, не отидеше там. А майка ми не искаше да се сблъсква с човеци,така че,всичко беше ясно.

-Боли ме кракът.-тихо простена Сейрин,намествайки се на пода.

Издърпах я към себе си за китката и поставих главата й на бедрата си. Тялото й се скова и дъха й секна. Отместих уплашено ръце.

-Нали не ти направих нещо? Силата на водата има малко отклонения и сестра ми уби два камиша. Можем...-потърсих правилната дума,но нямаше как другояче да го обясня.- ...да изсмучем водата от тялото,изсушавайки го.-признах и подпрях глава на мрамора.

Лицето й се вдигна към мен и сивите й очи ме пронизаха,изпълнени с емоция.

-Може да убиваш богове?-бавно попита,макар да ме бе разбрала ясно.

Стиснах клепачи и отворих едното си око за да я гледам,докато кимах.

-Да,мога.-казах.

Устните й се разделиха,оформяйки буквата "о" и  тя заскуба косата си.

-Тогава и ти си ...-започна,но изведнъж,насредата на изказването си,просто спря.

Отворих и другото си око,а интереса си проправи пътека до ума ми и завзе устата ми.

-Какво съм?-с лека нотка на въодушевление попитах.

Релай избра точно този момент за да се появи. Приземи се като гюле,забивайки се в стената.

Засмях се. Просто не успях да се спра.

Така се засмях,че когато Сейрин понечи да му помогне и Релай се стресна,едва реагирах.

-Няма да те нараня.-сухо реагира на реакцията му,но все пак не отдрупна ръката си. -Знам какво е да се блъснеш в стена.

Реших да разведря обстановката.

-Защо ти е било да се натискаш на горката стена?-попитах.

Сериозния поглед и каменното изражение на мистериозната красавица ме накара да млъкна.

-Майка ти ме хвърли.-отговори с хладен тон.

Мислех да кажа нещо,за да се извиня,но това не бях аз. Спрях,преди да бях оплескал още нещата.

-Мразя този телепорт!-исумтя Релай и потърка главата си. -Всеки път ме изхвъля по този начин.

-Защото си дебел. Дори портала го осъзнава.-заядох се ,издърпайки го на крака за дрехите.

Сивооката богиня ме погледна рязко,но не каза нищо. Откакто чернокосия вречен на Велас бе дошъл,не бе казала почти нищо и емоцията се бе оттекла от нея като скрита под маска.

-Имате превоз,само трябва да стигнете до него. Това са билети за самолета,доколкото видях,можеш да се насочиш повреме на падането натам.-натърти на последната дума и изстена от болка в главата.

Мрамора беше дебела писта за приземяване. Особено,когато си се изтрелял като тапа на шампанско с главата напред.

-Ще ти мине. Да тръгваме.-подръпнах веригата и белезниците я задърпаха към мен. -Хайде да отиваме на ексурзия!-измърморих. 

Ако не бяха всичките глупави суеверия на богините,сега да не ни се налагаше това пътуване.

-Камир,вие ще сте само временно в Файв Гънс.-обади се омърлушено Релай зад нас.

Игнорирах го и застанах до портала,обръщайки се с гръб към него и лице към Сейрин. Сивите й зеници се увеличиха лекичко и аз хванах дланта й. Беше студена.

"Какво значи това?"

-Готов?-попита ме.

Усмихнах се и се наведох към нея,за да изравня очите ни на едно ниво.

-Когато и ти си готова.-съобщих.

И скочихме.
----------
Сейрин
----------

Космоса беше черна бездна,която все повече ме плашеше. От тук небето и целия Божествен град,заедно с огромния дворец,изглеждаха като една прашинка в необятната Вселена. Студа се пропиваше в костите ми и стиснах зъби. Въпреки всичко,не пуснах ръката на водния бог.

Кафявите му очи не ме бяха изпуснали от поглед дори за секунда. По едно време започна да пръдърпва веригата към себе си и когато бяхме достатъчно близо,се наведе напред.

Никога не бях целувала. Винаги съм била отхвърляна,гонена и отпращана. Отритваната от обществото и собстените си хора Смърт.

Смърт,това бях аз.

Но в този момент,докато падахме към синята сфера,съставена от вода и земя,всичко се разпадна. Света,който познавах се разби на парченца и Камир ги разпръсна из Космоса. Ръцете му ме притиснаха към топлите му гърди и заедно преминахме през разделящата обвивка на тази непозната за мен планета.

Меките му устни се впиха нежно в моите. Не знаех какво да направя,но той дори не възразяваше. Косата ми се вихреше като водопад от кафяви вълни,плискащи се около нас. Скоростта ни на падане се увеличи тройно и кожата ми започна да гори.

Исъсках,но устата му пое звука,обгърна го и го погълна. Меките възглавнички на сочните му,розови уста,се увиха като спасително въже около моите и нежно заиграха танц,в които най-сетне се включих. Горящата ми ръка се вдигна и се преплете в косата му,а другата се плъзна по врата му. Силното му тяло се обви около моето слабо.

Натиска се увеличи и аз простенах,но тогава Кам ни извъртя и се блъснахме в нещо мокро. Тонове вода ни заобиколиха от всички страни. Чак сега осъзнавах,че той ни бе приземил във водата и бе омекотил удара,поемайки го вместо мен.

Устата ми започна да се пълни с вода,далеч от неговата. Очите ми не фокусираха нищо сред непрогледен мрак.

Изкрещях,но се задавих и от устата ми не излезе нищо повече,от няколко малки балона,пълни с животоподдържащия човеците кислород.

Проследих ги с очи,докато вече не стана толкова тъмно,колкото и в подземието.

"Трябваше да се самоубия."-помислих си .

За момент дори реших,че това беше последното,което щях да съм си помислила. От тук нататък щяха да следват непрестанни събуждания,в които щях да виждам океана. Дъното и тъмния като в рог пустош.

Уви,нещо започа да ме издърпва нагоре.

"Белезниците."-напомних си .

Силните ръце на Камир ме уловиха за китката и ме затеглиха към повърхността.

Към светлината.

-Уплаши ме...никога не прави това повече....как можа да се предадеш...-достигаха до слуха ми откъслечни части от думите на водния бог.

Изплюх водата и поех жадно въздух,когато усетих силата му вътре в мен. Беше най-красивото нещо,което някога ми се беше случвало. Толкова могъщо и всепоглъщащо,така изящно и същевременно смъртоностно.

И неговия притежател ме бе целунал.

Усмихнах се немощно и почутвсвах пръстите му,избутващи косата от лицето ми. Меката им кожа бе в пълен контраст със суроворото му изражение,когато най-накаря отворих очи.

-Чуваш ли ме? Сейрин? -каза ,намръщено и угрижено свъсвайки вежди ме придърпа към себе си.

Името ми,излизащо от негова уста. По-пъстро и невероятно нещо не бях чувала. Дори песента на духовете не беше така привлекателна и унасяща.

-Повтори го! -промълвих и се закашлях.

Очите му потъмняха и Кам си отдъхна. Отпусна чело на рамото ми и се засмя леко. Сплетох пръсти в косата му,попивайки от топлината на тялото му.

-Сейрин. -прошепна срещу врата ми. -Колко имаш да ми обясняваш!

Без значение ,че бяхме сред километри вода и кожата ме болеше от триенето с атмосферата,издишах блажено.

Имах усешане,че този звук,тези шест букви,преплетени в едно име,щяха да станат любимата ми дума.

------
Vote🌟___COMMENT#__Share.