След като си изкарах яда на момичето, излязох и се качих в черния мустанг. Завъртях ключа и двигателя изръмжа. Натиснах газта и звяра потегли с висока скорост.

Защо просто не можех да забравя тази случка, по дяволите?!

Ударих волана и се съсредоточих върху пътя.

Трябваше да стигна до дома на Клеър.

Трябваше да се разсея, за да не гръмна всеки, когото видят очите ми.

Спирайки пред дома ѝ почуках на вратата.

Отвори гол непознат мъж.

Изненада?

Не е в случая на Клеър.

Точно когато ми трябва сама, тя е с клиент.

Идеално!

Просто няма как да стане по-добре.

- Кой си ти и какво правиш тук? - гневно ме изгледа. Бих казал, че този е отрепка, която заслужава да бъде убита и щях да го направя ако Клеър не се бе появила само по халат.

- Кажи, Дявол? - чувайки името ми мъжа пред мен отстъпи няколко крачки като подплашен заек.

Мъж друг път, страхливец по му подхожда.

- Виждам, че си заета - кимнах в посока страхливеца и се постарах той да не чуе следващото ми изречение. - Погрижи се, като свършиш с него... да го, знаеш... - започнах да мърморя на Клеър, а тя се намръщи някак натъжена. - Разбра кой съм, видя лицето ми. Ако се наложи аз да го приключа въобще няма да е бързо! - предупредих жената по халата, а тя не промени изражението си.

- Жалко... - въздъхна разочарована, че ще трябва да отнеме живота на текущата си играчка.

- Той е жалък и страхлив, Клеър! - студено отвърнах и се обърнах, тамън да си ходя, но тя ме спря.

- Защо дойде, Дявол? - попита ме с видимо объркване. Не я виня. Не бях идвал при нея от прекалено дълго време, а последния път я зарязах със заплаха.

- Няма значение, мисля, че трябва да се погрижиш за заека преди да е избягал от клетката! - кимнах и се качих в колата си необезпокояван.

Смяната на мнението ми се дължеше на факта, че току-що бях казал на онова момиче, че може да си ходи.

Грешка!

Не исках да си ходи и го осъзнах чак, когато онзи гол боклук отвори вратата. Бях дошъл за едно, отивам си заради друго. Трябваше бързо да се прибера и да проверя дали е там където я оставих.

Спирайки в подземния гараж изскочих от колата и тръгнах към асансьора, който води до дома ми. Натиснах бутона и зачаках. Вратите се отвориха и с бърза крачка тръгнах из къщата.

- Тук ли си? - гръмогласно викнах. - Само да си си отишла си мъртва!- последно казах преди да започна с претърсването на всички стаи.

Влязох дори в банята и тоалетната, но не я намерих.

Малката я няма!

Да му се не види!

Чувствах гняв, който се дължеше на липсата на тази никаквица. Явно смята, че може да си ходи когато пожелае!

Трябва да я намеря!

Ще я намеря!

Ще види тя кой къде ще ходи без мое съгласие.

Взех пистолета и ножа си и ги затъкнах в колана. За всеки случай, може да ми потрябва оръжие, а явно преди това не си бях взел. В колата винаги имах, но аз винаги трябва да съм подготвен, ако ми потрябва на секундата, а колата може да е далеч. Слязох пак до подземния гараж и тръгнах с колата си.

Няма пари, телефон и кола, би трябвало да е лесно намирането ѝ.

Така си мислех.

Оказа се, че не е. Обиколих целия квартал и не я открих. За около половин час обиколих всички квартали, и излизайки извън града, на няколко километра по навътре по черния път, в страни от пътя мисля, че засякох две сенки.

Трябва да проверя.

Излязох от колата и тръгнах натам. Докато гледах към двете сенки забелязах две неща: първото е, че изглежда са жени и второто, че телосложението на едната беше подобно на онова момиче. По-едрата издебна слабата фигура (която предполагах е това, което търся) и я заклещи през рамената. Едрата извади нещо изглеждащо като нож и го постави на врата на слабата, която започна някакво подобие на бунт. Изглежда беше безуспешно. Първо пробва да се измъкне от хватката със заден ритник, удар с глава, замах с лакът, но дори да притежаваше добра техника не изглеждаше на себе си. Особено лошо беше, че се биеше с по-силен противник държащ нож. Явно нещо се случи, защото слабата падна на земята, едрата застана над нея и я хвана за косата. Бих казал, че това е толкова смешно и бих предпочел да гледам, но това, което чух да казва жената и писъка преди това, потвърдиха мислите ми.

- Внимавай чие гадже убиваш, мила - процеди гневно тя. Да, определено е невъзможно наскоро да е убиван друг хубавец освен онзи, който малката заличи.

Ядосах се, че някой опитва и заплашва да убие моя трофей.

Никой не пипа моите притежания!

А камо ли да заплашва... бързо съкратих разстоянието и дръпнах за косата тази, която дръзна да приближи с нож моето нещо и да влезе на моя територия. С едно движение, че и даже с нейната собствена ръка ѝ прерязах сънната артерия и цялото гърло. Текна обилно количество алена кръв.

Сигурен бях, че изглеждам като луд с усмивката и очите, които изглеждаха зловещо всеки път, когато убивам някой. Казвали са ми го толкова пъти, че ще ми трябват месеци, за да ги преброя.

Захвърлих тялото ѝ и се уверих, че по мен няма нищо от тази.

Вдигнах главата си и погледнах право към трофея, който в момента явно е в безсъзнание.

Отново.

За няма и два дена, за втори път го прави.

Забърква се в проблеми.

Следващия път може и да е фатален за нея, като я гледам.

Вдигнах я на ръце и я пренесох в колата. Качих се и аз и тръгнах с мръсна газ. Трябваше възможно най-скоро да я прибера! През времето, в което шофирах, звъннах на Стив и отново му казах да дойде. Часът бе към четири ясно, защо чух изпръхтяване по телефона, скоро ще започне да се съмва.

Натиснах още педала на газта подкарах по-бързо колата си.

След като стигнах до дома си въздъхнах и паркирах колата, взех я отново в ръце. Тя изглеждаше толкова крехка и чуплива. Както и първия път. Побързах и я вкарах в къщата, сложих я да легне на същото легло в същата стая и разгледах щетите, които са ѝ направени. Не беше сериозно, не беше и дълбоко порязването, можех да се справя с това, но предпочетох да го оставя за Стив и без това беше пристигнал. Седеше в стаята, когато връхлетях вътре, явно се е досетил, че ще я доведа тук.

Гледаше ме странно няколко секунди и после се обърна към нея.

- Погрижи се за нея докато събирам всички от Mortal. Дай и някакво приспивателно. Няма нужда да ме ядосва като ни прекъсне, докато вършим работа!

- Разбрано! - Стив кимна с глава и се зае с раната на момичето.