Виждайки я да помръдва се изправих от креслото в близост до леглото и се надвесих над тялото ѝ. Реших да изчакам да отвори очи. Затова си направих място на средно голямото легло и легнах до нея, скръствайки ръце зад главата си, и затваряйки очи.

Леглото започна да помръдва и реших, че спящата красавица е вече будна. Знаех, че ще опита да направи нещо, исках да видя какво, затова я оставих да действа.

Усетих лека тежест върху гърдите си и студени ръце около гърлото си.

Засмях се на опита ѝ да направи каквото и да е.

- Ще те убия ако не ми кажеш какво правя тук! И защо съм тук, по дяволите? - изръмжа ядно тя, а гласът ѝ се разнесе в помещението.

Засмях се дори по-силно и отворих очи.

Чифт зелени се бяха втренчили в мен, бяха объркани очи. Загледах се в нея. Чудя се кога ли ще забележи... Беше ме обкрачила застанала над мен и взираща се. Беше секси, като изключим дрехите, с които беше преди да я преоблека и бледото лице, което Стив беше почистил.

Забелязала, че не е в своите дрехи. Момичешкият ѝ писък огласи стаята.

- Мръсен изрод, преоблякъл си ме! - вече осъзнала случилото се, изрева в лицето ми. Отдръпна ръцете си от врата ми. Лош ход, миличка.

Стисна ръце в юмруци.

Вече знам какво ще се опита да направи. С почти никакво усилие я махнах от себе си, събаряйки я встрани. Хванах ръцете ѝ с едната си ръка, затискайки краката ѝ с другата. Започна да протестира, но щом видя, че няма да я освободя от хватката си спря и се загледа съсредоточено в една точка нагоре към белия таван. Изглеждаше слаба, може би действието на какъвто и наркотик да бяха ѝ инжектирали, все още да не се бе изпарило напълно.

- Ще ме изнасилиш или вече си? Но не усещам друга болка... - попита изведнъж и призна част от мислите си. Не звучеше като въпрос, а по скоро сякаш това намислях да направя.

Буца заседна в гърлото ми, но успях да я преглътна и да проговоря.

- Не - ледената нотка се усети в тона ми. Такава, че дори мен самия уплаши.

- Тогава? Защо съм тук? Какво ще правиш с мен? - покорно обърна глава към мен и се загледа в студените ми очи.

- Спасих те, трябва да си ми благодарна! - изплюх в отговор.

Това не беше отговора на нейните въпроси, бях напълно наясно с това.

Бунтовете се подновиха. Затегнат хватката си над ръцете и краката ѝ, за да съм по-сигурен, че няма да може да избяга, или да ме удари. Момичето спря да се движи и отново погледна тавана.

- Пусни ме! - изкрещя тя, секунди след като спря бунтовете си.

Кой да предположи, че безобидното коте ще изреве като лъвица?

- Не и докато не престанеш с това жалко подобие на бунт! Така ли са те възпитавали родителите ти? - иронизирах я, смеейки се вътрешно. Едва ли баща ѝ я е учил как да се държи в присъствието на наемен убиец.

- Ще правя каквото си поискам! Теб не те бърка. Не намесвай родителите ми! - поклати глава с нескрит гняв в тона си.

Ако не бях над нея бих казал, че нямаше да видя това, което изплува за няколко мига в очите ѝ.

Тъга.

Ярост.

Болка.

Дори една сълза, която беше готова да потече по бузите ѝ. Но после всичко като че изчезна и тя затвори очи. Вдиша и издиша няколко пъти и после пак отвори очи.

- Добре! - покорно прошепна, гледайки в тавана. Подсмихнах се вътрешно. Нямаше да я оставя така лесно.

- Какво? - попитах и се наведох леко към нея все едно не бях чул първия път. Просто исках да го повтори. Харесваше ми да слушам победения ѝ глас. Звучеше наистина прекрасно.

- Казах добре! - повтори раздразнена и добави: - Няма да се бунтувам - въздъхна победено и се отпусна.

Освободих ръцете ѝ, а тя стоеше неподвижно. Легнах обратно на леглото в същата позиция.

- Какво ще правиш с мен? - повтори един от предишните си въпроси, очаквайки да ѝ отговоря.

Нямах отговор.

Не знаех какво точно да и кажа, затова се замислих. Какво трябваше да кажа на момиче, което беше дрогирано и бях прибрал от улицата след като беше убила някакво момче?

- Първо изпий сока на шкафчето и след това ще говорим! - наредих ѝ, придържайки се към студения си тон. Макар пред очите ми още да бяха жалките ѝ опити за нападение и бягство.

Тя погледна към шкафа срещу нея и видя чашата. С неохота я взе и изпи съдържанието, като преди това ме погледна съмнително и каза:

- Дано няма нищо! - въздъхна и изпи течността, без да задава глупави въпроси.

- Кажи ми за уличката от където те взех - поисках, загледан в тавана на стаята. Дори да разбера отговора на този въпрос едва ли ще мога да ѝ дам отговори на някои от нейните.

- Какво за нея?- попита ме спокойно момичето. Толкова лесно ли се нави да ми разкаже? Явно е разбрала, че няма изход.

- Защо беше там? Какво стана? Всичко! - обясних ѝ аз с все същия беземоционален тон. И все пак достатъчно настоятелен.

- Не мога - прошепна възмутено зеленооката.

Нищо не е осъзнала и щеше да продължи да се дърпа. Признавам, така ми е по-интересно.

- Защо? - обърнах главата си към нея и се втренчих в лицето ѝ. Изглеждаше някак... тъжно. Явно е болезнен спомен, но това нищо не променя. - Никой няма да разбере! - убедих я настоятелно. Това бе истина. Под моя покрив всяка дума си остава там където е била изречена.

- Не ми пука дали някой ще разбере!- изръмжа неспокойно тя, а очите ѝ се присвиха леко.

- Тогава ми кажи! - продължих да настоявам. Със сигурност е разбрала, че съм инат човек.

- Не. Лично е! - продължи да отказва, сякаш, за да ми покаже, че и тя може да упорства. Беше все така загледана в тавана, сякаш тъмната боя бе нейното спасение. От мен и света.

- Ще ме принудиш да направя нещо, което надали би ти харесало! Кажи ми... Просто ми кажи - предупредих я строго и, разбира се, продължих да настоявам.

Чух въздишката ѝ и знаех, че съм победил в този спор.

- Той ми беше приятел. Даже малко повече от приятел... - започна да ми разказва с видимо нежелание. Аз си останах с вътрешното задоволство от така сладкия ѝ победен тон.- И разбрах, че ме е лъгал през цялото време, и че ми е изневерявал с някаква богата лигла, която притежава много неща. Бях бясна, когато разбрах за това. Взех отрова, носих я с мен на всякъде от тогава. Днес реших да го направя. Предложих му да се позабавляваме, но преди това му дадох чаша пълна с алкохол и отрова, разбира се. Сипах и на себе си чаша с уиски, но без отровата - значи ето защо онова шише е било в джоба ѝ. Интересен начин за отмъщение, малко клиширан даже. Обаче ѝ признавам, хладнокръвното убийство е друго нещо! - Бях оставила чашата си за малко и отидох до тоалетна. Като се върнах видях, че той е изпил половината от чашата си, взех своята и я изпих на екс, вкуса на алкохола бе различен. Имаше нещо в чашата ми, но не беше отровата, нещо друго беше. Нещо като наркотик, но много по-слаб - интересно, това Стив не го спомена. - Не знаех какво, но определено ме бе хванало- започна да се мотае с приказки за нещото в чашата ѝ. Явно не е употребявала дрога до сега или беше, но просто тази не ѝ е била позната. Нищо чудно, че беше в такова състояние.

- Беше дрогирана- разясних ѝ, без да се обръщам към нея. Макар тя да знаеше, аз се почувствах длъжен да ѝ кажа.

- Негодник мръсен! - изпсува момичето до мен. Едва сдържах смеха си пред милата ѝ псувня. Явно е имала строг контрол относно лошите думички от родителите си. - След това ме заведе в съседната улица, където вече стана лошо. Той ме притисна до тъпата стена и започна да ме целува. Аз се ядосах и започнах да крещя. Казах му това, което знам. Той ме заплаши. Това ме изкара извън нерви. И взех първото нещо под ръка, което беше ножче, което носих в джоба си, за защита. Наръгах го и това е! - с лекота без тъга или нещо такова призна. Изрече го, сякаш е нейното ежедневие. Очевидно мъртвецът ѝ е безразличен. Можех да определя всичко това, като привлекателно.

Винаги съм харесвал опасните жени. Лесните и слаби са прекалено много, но за разлика от това опасните са много малко.

- Ще останеш тук, докато реша какво да правя с теб! Надявам се ти е удобно това легло, защото ще е хубаво да не го напускаш, освен ако не искаш да те завържа за него. Тоалетната е встрани от тази стая - предупредих и ѝ обясних набързо. Дано разбира от намеци. - Лека нощ! - казах на прага на вратата без да се обръщам.

- Ясно - кротко отвърна без да добавя нищо друго. Не беше нужно, бе разбрала. Може би и беше уморена за спорове.

Затворих стаята и тръгнах към своята. Влизайки започнах да събличам дрехите си. Легнах на голямото си легло, затваряйки очи. Заспах почти веднага.