Малко след като Дявола излезе оставих Дрю сам в залата. Точно в момента не ми се спореше бях изморена, а Дрю? Той задава твърде много въпроси.

- ... ще се събираме, но Кейла не бива да разбира. - чух глас, който ми звучеше като онзи умния. Не знам кое точно му беше истинското име.

- Добре, ще кажа на останалите. - мисля, че това беше Дан.

За какво ще се събират и защо аз не трябва да знам? Ще питам Дан, той ще знае. Като по поръчка той тръгна точно към залата. Видя ме в коридора и разшири очи изненадано.

- За какво ще се събирате? - питах го направо и скръстих ръце. Той преглътна, сякаш от притеснение.

- Няма нищо такова, Кейла. - опита се да ме убеди в обратното. Колкото и убедителен да изглеждаше изражението му от преди малко ми говореше обратното.

- Знам, че има нещо. - настоях аз и се приближих до него. Вдигнах глава, за да мога да го гледам в очите. Той изведнъж стана сериозен.

- За твое добро не рови по този въпрос. - посъветва ме той, а аз му хвърлих злобен поглед.

- О, значи вече има такова нещо? - повиших тон и се отдръпнах от него.

- Кейла... - започна той с леко колебание в тона си. Хвана ръката ми, за да ме задържи при себе си.

- Даниел, пусни... - изнервих се аз и опитах да издърпам ръката си. Той ме дръпна и ме притисна към тялото си. Наведе глава към мен и целуна устните ми. За момент се изненадах, зачудих се какво толкова ще стане ако му отвърна и после се ядосах отново. Откъснах се от хватката му и залепих шамар за бузата му.

- Стой настрана от мен! - предупредих строго Дан и го подминах в коридора.

Продължих да ходя, меко казано бясна. Изведнъж се спънах в бог знае какво. Щях да падна на земята, ако не ме бяха хванали. Имам чувството, че всички свикнаха да ме защитават от пода или всичко в тренировъчните зали. Стабилизирах се и погледнах към човека, който ме бе хванал.

Лудият не атентатор - Къртача или Кърт, съкратената версия.

- Ще ни оставиш ли за малко? - обърна се той към човека, с когото говореше.

- Внимавай какви ги вършиш, защото аз няма да те събирам от улицата. - тихият и безгрижен Призрак отиде в обратната посока, оставяйки ме сама с Кърт. Ако и този ме целуне ще му взривя достойнството!

- Кърт махни се от мен! - започнах да се бунтувам аз, а той като че ли се изненада.

Какво пък сега?

- От къде ми знаеш името? - ококори очи срещу мен и отпусна хватката си.

- Ама ти се казваш Кърт? - изненадах се аз. Просто си съкращавах прякора му.

- Да. - потвърди той и вече пусна ръцете ми.

- Е то баси и псевдонима Къртач, Кърт. Близки са до ума. - сопнах се аз явно все още изнервена от случилото се с Дан. Точно в момента искам да се срещна с Фейт или Дрю, колко и да ме дразни той напоследък.

Подминах и Кърт.

Сега къде да намеря Макфлай? Сигурно е все още в залата. Върнах се обратно по коридора. Отваряйки вратата пред мен бе застанал Дан. Смръщих се и минах покрай него. Нямам повече нерви за хабене.

Слава бого, Дрю все още бе в залата. Веднага отидох при него.

- За какво ще е това събиране?! - развиках се вече напълно разярена. Дрю леко подскочи, но не показа страх.

- Кейлс, не мога да ти кажа, не ме питай. Щом не знаеш, не трябва да знаеш. - ама и той е един добър със словореда. Изръмжах недоволно и скръстих ръце. - Разбери, че не ние сме хората, с които да говориш. Ако някой друг ти каже, ще е по-зле... - кафявите очи на Дрю бяха напълно сериозни. Започнах да губя твърдостта си. Може би е прав. - А и дори ние не знаем за какво става дума. - засмя се неловко той, а аз не казвах нищо. Умът ми бе зает да обмисля различни варианти. - Виждала ли си Морган? - изведнъж ме попита Дрю и се обърнах към него.

- Не сте скарани, нали? - леко повдигнах вежди и се успокоих, когато поклати глава отрицателно.

- Не, просто не съм го виждал цял ден. - обясни ми той, гледайки към вратата сякаш всеки момент щеше да влезе обектът на разговора.

- В такъв случай очаквай дива нощ. - пошегувах се аз и спокойно се засмях.

- Кейла! - Дрю писна и се обърна на другата страна.

- Какво му говориш, Макейла? - изведнъж чух познат глас.

Обърнах се бързо и видях приближаващият Морган.

- Говоря му за дивите ви вечери. - подсмихнах се и се изнизах от разговора, за да ги оставя да си поговорят.

Изминалият месец бе най, ам... "ползотворен" за тях двамата.

Тази къща ме напряга.

Искам да изляза поне за малко. Обаче не мога просто така да тръгна, пак ще си докарам неприятности. Огледах се наоколо за Дявола. Намерих го в кухнята, гледащ в една точка.

- Искам да изляза за малко. - заявих му директно, а той ме изгледа строго.

- Не и сама. Ще викна Дан да те придружи! - отговори ми строго той и се стрелна към вратата.

- Предпочитам Кралицата. - промърморих си, като не бях сигурна дали ме е чул. Останах така в кухнята, опрях се в кухненския плот.

- Ще излезеш с Кралицата. - заяви Дявола, влизайки в помещението. Гледаше ме сякаш очакваше да кажа нещо.

- Какво? - сопнах му се, без да ми пука каква ще е реакцията му. Едва се сдържах да направя някакъв коментар за тренировката и колко точно се бе приближил. Не крия факта, че предпочитах Дрю да се бе появил една две минути по-късно.

- Чака те. - вметна смутено Дявола, обръщайки леко глава. Влезе навътре в стаята и аз се възползвах от отвореното пространство към вратата. Видях Кралицата пред вратата в цялата си разголеност. Безмълвно отвори вратата и тръгна по пътеката. Незнайно защо ми бе интересно какъв е нейният метод за убийство. Едва ли сексапилът ѝ върши цялата работа.

- Е откъде ти е прякора? Кой ти го измисли? Защо те наричат Кралица? - започнах аз с въпросите си. Винаги в твърде голяма доза.

- Защото съм кралица, личи си. - изсумтя.

- Ясно. - промърморих леко раздразнена, че не получавам отговори на любопитството си. - Какъв е твоя метод за убиване? - пробвах да и задам друг въпрос, защото цялата ситуация започва да ми е леко дразнеща.

- Такъв, че винаги успявам да остана чиста и красива! - ухили се насреща ми все едно това е нещо много важно. Явно за нея е такова де.

- Как се забърка в бандата или групата или каквото е това? - продължих да задавам въпроси, защото този разговор вървеше на никъде без тях.

- Дан, или който беше, ме вкара в бизнеса, обучи ме и това е. Банда е. - спокойно отвърна с все същата напереност.

- От колко време си вътре в бизнеса? - полюбопитствах аз. До някаква степен ми е интересно за какво време се отпуска един човек покрай убийци.

- Много. - просто ми отговори тя.

- От къде си? Не изглеждаш като мексиканка! - отбелязах аз оглеждайки я. Не мисля, че имаше проблем с подобни действия.

- Това ще го приема като комплимент. - закикоти се тя. И ето отново.

Вече се изнервям.

- Защо винаги излизаш от темата или напълно не ми отговаряш! - раздразнена почти изкрещях, спрях на място, а тя продължи да ходи напред, докато не се усети, че аз не съм до или след нея.

- Защото аз решавам на кое и как да отговоря! Защото аз съм Кралицата! - сопна ми се и ме посочи с орловия си маникюр. - Дявола ми каза, че не говориш толкова много... - отекчено въздъхна.

- Драматична пача. - прошепнах, но явно тя ме чу, защото изражението ѝ се промени веднагически

- Как ме нарече? - изпищя.

- Никак! - изпънах гърба си, готова да се защитя ако се наложи.

- Ти малка кучко, как ме нарече?! - започна да се приближава бавно, а аз тъй си седях на едно място и не мърдах. Като статуя, която ей сега може да разбият. Но аз нямаше да се откажа.

- Че не си кралица, а просто поредната драматична кучка! - върнах ѝ.

- Ти малка ... - изръмжа и тропна с крак като някоя тийнейджърка.

- Мамка му. - прошепнах, след като тя се затича към мен, а аз все още стоях на едно място.

И както имаше разстояние от над десетина крачки, вече нямаше и две. Тя замахна, а аз избегнах удар в лицето. В следващия момент бях издърпана и паднах по задник. Погледнах към спасителя си.

- Какво правиш тук? - крещеше тя на Призрака.

- Рита не нападай Кейла, имаш ясна задача. Да я наглеждаш, а ти току-що се опита да я удариш. - клатеше глава той. Явно тя се казваше Рита, какво страхотно име. Трябва някой здравата да я срита!

- Какво правиш тук? - повтори тя и се опита да го одере с ноктите на ръката си. Той дори не се поколеба преди да отблъсне ръката ѝ. - Ау. - изпищя. - Счупи ми нокът! - възкликна и направи болезнена гримаса. Все едно наистина я е заболяло. Боже каква драматична кралица. Ето от къде ѝ е прякора. Просто се държи като нещо много голямо, каквото не е.

- Как може да е такава лигла! - добавих не на място и тя ме прониза с поглед.

- Ще я убия! - изпищя забравила за "контузията" си. Опита да избута Призрака и да се приближи до мен, но беше без успех.

- Рита, няма да ти позволя! - строго отсече и я заключи в някаква мечешка прегръдка. А тя само се мяташе и опитваше по всякакъв начин да го махне от себе си.

- Пусни ме тъпако, тя заслужава някой да ѝ покаже... - започна Рита опитвайки се да го удари с коляно между краката, но той успя да блокира всеки удар. А тя не успя да му нанесе никакви щети.

- Упокой се, иначе няма да те пусна! - ледено говореше той в близост до ухото ѝ.

- И тя ми била убиец... - мърморех ставайки и изтупвайки праха от дрехите си. Кралицата, тоест Рита, продължи да ме гледа с поглед казващ " Само да ме пусне, мъртва си ". А Призрака измърмори нещо.

- Артър искам да я убия! - ръмжеше. Явно Призрака си имаше име и днес беше деня да разбера и на двамата, идеално! Представлението започва да ми харесва.

- Дамите не ръмжат. - отбелязах, дразнейки я още повече.

- За бога Кейла вземи си затвори устата, по дяволите! - извика ми Призрака леко ядосан.

- Само ме пусни, Артър! Ще я убия! - продължи да ръмжи като малко чихуахуа. На мен ми стана даже леко забавно, защото изглеждаше доста безобидна.

- Изглеждаш като гневно чихуахуа! - не успях да се сдържа и го казах засмивайки се гръмогласно.

- Край! Ей сега ще си мъртва! - продължи бунта си в ръцете на горкия Артър, който трябваше да изтърпи всичкото това крещене от нейна страна.

- Млъкнете и двете! - извика изведнъж Артър стряскайки и двете.

- Ама ти си можел да се държиш като мъж ли? - излая му тя. - Пусни ме!

- Какво ви става и на двете, ако не престанете ще ви занеса в къщата и ще ви заключим! - предупреди ни момчето с кафява преливаща се в русо коса. - А повярвай Рита, Дявола никак няма да е доволен от всичко като разбере! А той ще разбере гарантирам ви! - като че ли тези думи успяха да укротят песа и тя замлъкна замръзвайки на място.

- Няма да го направиш!? - неубедително каза, а аз просто ги гледах.

- Кога съм скривал нещо от него? - отвърна Артър възвърнал студения си тон. Нещо в погледът ѝ ми подсказа, че не знае такъв случай.

- Добре, спокойна съм и няма да я убия, пусни ме! - послушно продума буйната мадама и се примоли на държащия я мъж.

- Нека се прибираме, защото при следващо такова представление ще бъдете наказани изключително жестоко. - заплаши ни и пусна така наречената Рита от хватката си. Мислех, че ще ме удари, докато ме подминаваше следвайки Артър, но тя не го направи. А аз стоях леко зашеметена от всичко, което току-що стана.

- Лол. - едва отворих уста.

- Хайде Макейла, не ме карай да те нося! - без да се обръща или поглежда подвикна Призрака, тоест Артър.

- Добре, добре, следвам те. - това беше последното нещо, което казах и просто ходех след тях. Артър най-отпред, Рита пред мен, а аз съм накрая на тази опашка. Интересна развръзка на нещата. Дори не очаквах господин потайна мистерия да се появи, а камоли да стане точно това, което стана. Е може би малко прекалих, когато казах някои неща насочени към Рита, но повечето просто напускаха устата ми без да усещам, разбирах чак, когато вече бяха вън от нея. Вече имам един враг в бандата, май това беше лоша идея. Дали щеше да ме убие наистина, дали щеше да може? Чудех се, но не знаех, защото имаше прекалено много "дали".