Беше Дрю, който се изкашля, за да ни покаже, че не сме сами.

- Целуна ли те?! - изведнъж попита, а аз сбръчках вежди и му хвърлих остър поглед. - Мисля, че разруших момента... - измърмори той и излезе бързо. Значи с него се е сближила повече?

Веднага се обърнах към нея, а тя се беше изчервила и гледаше навсякъде, но не ѝ към мен.

- Какво знае? - развеселен я питах.

- Не знам за какво говориш... - излъга ме.

- Ако не от теб, от него ще науча. Но за твое добро е да е от теб! - смигнах ѝ. Очаквах да чуя този победен глас, който така обичах.

- Казах му за целувката... - смотолеви тя без да ме поглежда. Нямаше да я оставя с това. Имаше още да я дразня.

- Само? - направих се на изненадан и очаквах всеки момент да ми хвърли някой от сладко-страшните си погледи.

- Не, казах му, че съм се разревала като бебе. - саркастично ми отвърна мрънкайки. Завъртя главата си към мен намръщена. Изражението ѝ омекна, когато срещна погледа ми. Смело твърдя, че е от темата. Не я е страх от мен, или поне не като преди.

- Харесва ми сарказма ти, скъпа. - кимнах доволен, че започна леко да се отпуска и да се държи по-свободно. - Имаш ли сили за още или? - попитах я колебливо. Не бях сигурен дали се зачерви толкова заради тренировката, или Дрю.

- Трябва ми почивка. - промърмори.

В интерес на истината усещах забързания ѝ пулс от ръцете ѝ, които все още не бях пуснал.

Освободих я от хватката си, а през това време дочух нещо като "шшшшт" зад вратата.

- Дрю влез, знам, че си там! - подвикнах. Вратата се открехна и в стаята нахлу червенокосия. - И така, какво става?

- А? - огледа се той все едно не разбрал кой и какво го пита.

- Тия не на мен Дрю! - поклатих глава и присвих очи.

- Добре де. Какво искаш да знаеш?

- И ще му кажеш всичко? - опули се насреща му Кейла.

- Ти направи същото... - сви устни той.

- Ти не трябваше да питаш "Целуна ли те!?" - изимитира го тя и го изгледа сърдито.

- Стига дее. - червенокосия започна да драматизира.

Театъра е пред мен, бих погледал още малко как си разменят реплики, но стомаха ми напомни, че днес не съм ял много.

Оставих ги да се карат на тема "Защо трябва той да знае всичко" и слязох долу. Сложих ориз да се вари и отидох при Марк, на дивана в хола.

- Защо не знам, че е ходила на балет? - изведнъж заговорих, изненадвайки и двама ни. - Забрави, че съм питал това. - замърморих си аз, отклонявайки погледа си.

- Защото явно не си прочел всичко... - измрънка ми.

- Значи го пише?

- Разбира се! Кога ще научат и другите за знаеш кое... - прошепна, все едно тя може да ни подслуша, което не е изключено, разбира се.

- Скоро ще ви повикам и ще кажа на всички! - обявих му най-безцеремонно.

- Добре. - кимна и се загледа в екрана на плазмата на която гледаше някакъв научно популярен филм. - Виж ги, какви глупости само. - изнегодува той.

Хвърлих едно око на това, което гледаше и се заслушах. Беше нещо свързано с Мрежата.

- Защо въобще ги гледаш тези неща?

- Защото ми е интересно колко тъпи могат да бъдат някои известни "професори" на тази тема. Човече те дори не знаят какво е да се забъркаш там. Какво е да видиш смърт, да поръчваш или нещо друго. Това са просто сухи факти, които са научили от някое дрънкало, което са хванали и са изкопчили бърза информация. - започна да се дразни Марк, което бе разбираемо. И аз бих се изнервил, ако ми пукаше за тези сухари и ако си нямах работа.

- Все още не мога да те разбера, щом за теб това са просто някакви сухари и празни приказки, защо си губиш времето с тях? - все още продължавах да негодувам.

- Просто няма какво да правя и ми стана скучно, а тия са просто комици, които ме забавляват с тяхната "голяма" и открадната информация. - отново замърмори той.

- Аз отивам да си наглеждам храната. - казах бързо и го оставих с неговото "интересно" занимание.

И се оказа, че в кухнята не бях сам. Фейт и Кърт се гледаха и като ме забелязаха обърнаха вниманието си към мен.

Нещо ставаше.

- О, хей, трябва да ти кажа нещо. - развеселено Фейт подхвърли.

- Да? - погледнах я без особен интерес.

Какво ли иска сега?

- Наглеждай Кейла какво пипа! - уведоми ме тя, намеквайки случката с автоматичния нож. Бях готов да ѝ кажа, че въпреки бинта има силно кроше.

- Какво е станало? - Кърт се зачуди, като най-малко информирания по темата.

- Да кажем, че ръката ѝ е леко бинтована ... - изпуфтях, поглеждайки го за секунда.

- О. - шумно издиша Кърт. - Отново? - попита след секунда. Явно не я е виждал вчера.

Кимнах му в отговор.

- Има някакви умения, даже според мен е доста добра и ще стане по-добра от повечето. - вметна Фейт с някаква форма на въудошевление в гласа си. Не ми казваше нещо ново. Вече бях наясно за възможностите на Кейла.

Аз спрях да я слушам и проверих ориза си, който вече се бе сварил и просто спрях котлона на печката и махнах съда от там. Заех се да си приготвя сос, който щях да добавя. Бях съгласен с Фейт, има някакви качества, които притежава и ще стане доста добра.

- Какво мислиш? - прекъсна работата ми Кърт.

- Нищо. - изстрелях бързо. Нямаше какво да мисля, нещата бяха ясни, след като е при мен.

- Мислиш ли, че е добра? - продължи да ме пита той. Ако не го познавах щях да реша, че е твърде заинтересован.

- Да, учи се, когато спре да мисли прекалено много ще стане наистина добра. - вметнах небрежно аз.

- Ясно. Успех с това и ако искаш аз мога да я науча на нещо? - предложи той сякаш беше нещо съвсем обикновено. Кейла да влезе в помещението с всякакви взривоопасни предмети и Кърт?

- И да вземе да остане без някой крайник, Кърт мисли трезво. - скара му се Фейт с явна ярост и някаква загриженост. Кърт се засмя, не усещайки сериозността на ситуацията.

- Кърт, Фейт е права! - обърнах се към него сериозно и той спря смеха си. - Нямате ли задачи? - остро подхвърлих, като погледнах и двамата. Кърт изпуфтя и се изправи от мястото си, а Фейт го последва. Двамата се изнизаха през вратата, оставяйки ме да си помисля и да се нахраня. Направих набързо соса, който щях да използвам. Сипах си ориз и го залях със сос. Спокойствието е нещо ценно особено ако се захванеш с Макейла. Това момиче е твърде непохватно понякога. Обаче ѝ личи кога е нарочно и кога не.

Има поне малка разлика.

Чудя се до къде ли са стигнали с разговора си с Дрю?

Не знам дали да му благодаря, че влезе или да го сритам заради това.

Не, беше точно на време.

Трябва да се стегна повече, много съм се отпуснал!