Стигнахме до масата и ти да видиш кой се намести до мен. Нещо ми подсказва, че тази вечеря щеше да се превърне в наказание.

Бях права, между другото. Дявола ме дразнеше с глупави въпроси през цялото време, но само това. Или поне така се надявах. Когато приключихме с храната майка взе празните чинии и тръгна с тях към мивката. През това време усетих ръката на Дявола върху коляното си. Дланта му се плъзна нагоре по крака ми, скривайки се под роклята. Ритнах крака си в масата. Това беше в повече.

- Какво има, мила? - майка се обърна към мен, зарязвайки чиниите.

- Лошо ли се удари? - Дявола попита с престорена загриженост. Ако майка ми не беше тук щях да му метна злобен поглед. Обаче, ръката му си остана на същото място.

- Няма нищо, добре съм - отговорих аз с червени бузи. Сложих ръце в скута си, така че да преча на Дявола в каквото и да е намислил. Майка ми кимна с усмивка и отново се обърна. Наведох леко глава. Дявола стисна бедрото ми и вдигнах поглед към него. Той с жестове ми показа, очите си, намеквайки за очния контакт.

- Е Деймън, мислиш ли, че си достатъчно добър за моята прекрасна и мила дъщеря? - попита го майка ми. Защо трябваше да му задава такива въпроси, от които аз да се засрамвам, а той да триумфира от радост под масата с ръката си върху бедрото ми?

- Не знам госпожо Лопез, мисля, че да, но дъщеря ви ще ви каже! - погали бедрото ми нежно и пак насочи ръката си нагоре, успях да го спра и щях да го изгледам лошо, но не можех да го направя тук.

- Не е зле - промърморих, а той силно стисна бедрото ми като че ме предупреди да си меря думите.

- Само толкова? - намеси се баба. - А секса как е? - и с този въпрос ме закопа. Погледнах Дявола, а той се забавляваше.

- Надявам се не сте го правили още!? - изгледа го гневно майка ми.

- О, ами не, рано ни е - промърморих, опитвайки да избягам от ситуацията. Исках да потъна в стола си от срам.

- Аделина остави младите да лудуват! - скара ѝ се баба.

- Майко какви ги говориш? - майка ми я погледна из под мигли.

- Те са млади Аделина, те трябва да се забавляват, докато имат прекрасни тела и да се радват на тях, докато могат! - обясни баба. Цялата ситуация беше толкова засрамваща, че се чудех дали да не се извиня и да отивам да спя.

- Добре, може би си права - лицето на майка ми омекна, но после добави. - Гледайте да не ставам баба на млади години, че ще има последствия! - посочи с показалеца си към Дявола и се обърна да доизмие чиниите.

- Мисля, че ми се доспа! - прозях се фалшиво, казах лека нощ, успях да махна ръката на Дявола от крака си, целунах ги и започнах да се изкачвам към стаята си.

Толкова е нахален.

Не мога да разбера какво иска да постигне. Казах му просто и ясно да бъде мил с тях, а не да се прави все едно сме двойка.

Това е ужасно!

Макар тялото му наистина да е изкусително и кожата гореща, очите студени, гласа властен. Той самия се държеше властно, все едно всички трябва да му се поклонят и да му целуват обувките. Ако не беше това, което е може би щях да си помисля, че е мой тип.

Но не, никога!

Тръшнах се на леглото по гръб и въздъхнах отегчено.

Защо трябва да е толкова гаден?

По-важния въпрос е: защо го оставих долу с баба и майка, които може вече да му показват някой албум или да му разказват някоя случка. Не, дори и така да е, за нищо на света няма да сляза долу!

Трябва да престана да мисля за този индивид!

Огледах стаята си. Стаята, която ми беше дадена след като заедно с мама се преместихме от големия град Мексико, в малкия Малиналко. Беше ми трудно. Помня как разбрах за смъртта на баща си. Честно казано, само няколко сълзи пролях по него. А майка ми пък нито една.

Наместих се в леглото си и поставих главата си върху меката възглавница. Може би беше време да спра да мисля и да поспя. Имах нужда от това! Вратата се отвори и чух приближаващи се стъпки. Веднага затворих очи и се принудих да дишам спокойно, все едно спя. Надявам се, номера да мине. Да ме остави намира и да не се налага да правим драми пред баба и майка.

Леглото от другата страна хлътна и се раздвижи. Усетих дъха му във врата си.

- Знам, че не спиш - чух гласа му зад главата си. Реших да продължа с играта, може би щеше да ме остави. - Няма да ти се размине веднъж щом се върнем - прошепна заплашително той и дръпна завивката над нас. Усетих как отпуска ръката си върху мен.

Щях да махна ръката му, но предпочетох да не издавам нито звук и да не помръдвам мускул. Тялото му излъчваше приятна топлина, която ми подейства като приспивателно. Не, мога да го кажа на глас, но поне мога на ум. В този момент ми беше истински приятно, че е до мен.

Странно, че точно аз го казвам.