След като излязох минах покрай Марк и го питах как върви с търсенето на информация. Отново му напомних да прати Даниел при мен като се появи.

Кейла мина покрай мен, явно търсейки Стив.

Не каза нищо, нито направи нещо, сякаш ми беше сърдита.

Не обърнах особено внимание. Върнах се в залата.

Не знам колко време беше минало, но ръцете вече ме боляха. Това нямаше да ме спре да посрещна Дан. Заслужава си боя.

Скоро чух вратата да се отвара и веднага се обърнах натам.

Като стана дума за загазилия, ето го идва.

Веднага отидох при него, а той се усмихваше както винаги. Адреналинът ми скочи и забих юмрука си в челюстта му.

Дан се залюля и почти падна.

Последва коляно в стомаха, което щеше да го събори, ако нямаше стена зад него.

Стоварих юмрука си върху стената и застанах лице в лице с Дан.

- Чуй ме много добре. Искам да пазите това момиче, а не да го дрогирате. Сега мина добре, защото тя се натъкна на мен. Ако беше излязла аз щях да съм последното нещо, което щеше да видиш - развиках му се.

Не се стърпях.

Дори да са ме чули в цялата сграда не ме интересува.

Ударих го още един път.

Може би уцелих носа му, не знам.

Бях бесен.

Излязох от залата. Качих се в асансьора и слязох в подземния етаж.

Дори не знаех какво правя, просто исках да отида на някъде.

Качих се в колата си и потеглих.

Минах през града и се оглеждат наоколо.

Все още бях изнервен, дори скоростта не ме успокояваше.

На едно кръстовище набих спирачките и започнах да удрям волана.

Излязох от колата и ритнах гумата.

Извиках колкото глас имах и седнах на асфалта.

Дишах тежко, изнервях се от нищото.

Даниел е късметлия, че не изкарах това върху него.

Вплетох пръсти в косата си.

Издишах насъбралия се въздух в дробовете си сякаш ядът ми щеше да отмине.

Станах от асфалта и тръгнах пеша обратно към сградата ми.

Все още беше обяд и градът, както винаги бе по-пуст и от Сахара.

Някъде по пътя звъннах на Артър да прибере колата.

Не ми пукаше за колата. Мога да имам всяка кола, която си поискам. Обаче, характер като на Кейла не се намираше всеки ден. Не разбирах как се страхуваше от мен и в същото време имаше смелостта да ми отговаря и да ме подлудява. Ако не стигнех до лудницата с нея в дома си щеше да е цяло чудо.

Трябваше скоро да получа информация за нея.

Трябваше да я проуча по най-бързия начин, за да знам с какво си имам работа, защото вече я бях вкарал в моя свят. А и освен това ми е интересно каква информация ще прочета.

Малко странно ми беше като се съгласи с всичко. Тя всъщност направи точно това, което очаквах, но също така и не очаквах. Мислех, че ще ми се противопостави, че ще иска да си ходи или нещо подобно, но тя не го направи. Толкова ли е слаба или просто се опитва да ме изиграе по някакъв начин? Буквално я намерих на улицата и я спасих два пъти! Ще я разгадая, ще разбера всичко преди тя да разбере, че съм я проучил даже! Трябва да се уверя, че не е някоя, която не е и е под прикритие или е просто едно момиче с ужасно детство.

Както и да е, няма да мисля сега за тези неща, има време за всичко. Дано другите успяват да се справят с всички поръчки, които трябваше аз да изпълня, но поради това, че трябва да се занимавам с Кейла, не мога.

Чувствам се като детегледачка, а би трябвало да не се.

Кейла е просто един трофей, който както останалите като ми писнат ги изхвърлям. Така ще направя и с нея рано или късно.

„Защо по дяволите щом ще я изхвърляш започна да я обучаваш? Тя е като теб.", напомни ми вътрешния глас. Казах го няколко пъти, помислих си го, но дали е така? Глупости... Никой не е като мен! Сигурно полудявам, не може тя да е като мен... тази мисъл вече за пореден път ме дразни.

Живота ми без Кейла беше добре, защо ми трябваше да я взимам, да му се не види?

- Мамка му! - извиках, скочих и ударих въздушен ритник, все едно срещу мен се намираше противник. Бях само аз и няколко момчета, които ме гледаха уплашено от другата улица.

Трябва да се успокоя!

Това прибиране пеша нито ми помага, нито нищо. Все още бях ядосан, все още исках да ударя още някой.

Дишай, ти си Дявола, а дявола е винаги с хладнокръвно спокойствие и всяващ респект у всеки щом го погледне - повтарях си го. Вярно е, но в момента се държах толкова ... не като себе си. Никога не съм бил толкова ядосан, освен преди да убия човека, който ми беше баща само по документи.

Защо съм толкова ядосан, мамка му?

Кейла е виновна!

Как успяваше да го направи, дори като я нямаше около мен, пак мислех за нея и колко бях ядосан за вчера.

Тъпия Дан! Боя му беше малко...

Сива кола спря пред мен и видях, че вътре на шофьорското място е Айнщайн, тоест Марк и ми махаше да влизам.

- Защо си тук, а не в къщата, за да наглеждаш Кейла? - след въпроса ми той се намръщи и поклати глава.

- Не съм ѝ бавачка! - промърмори и после пак се усмихна. - Намерих всичко за нея, Артър ми каза, че си зарязал колата.

- Да, имах нужда да излея гнева като се прибера пеша, но не действа по никакъв начин - оплаках се.

- И аз така предположих, затова съм тук. Ще те прибера и заедно с това ще имаш какво да правиш, защото ще имаш няколко папки информация да четеш! - съобщи ми и аз му кимнах. Поне най-сетне ще разбера за странното ѝ държание или поне ще се опитам да разгадая това. Марк запали колата и тръгна към къщата ми. Където след известно време спря в подземния гараж и заедно се качихме горе.

-Всичката информация се принтира вече в офиса ти!

- Хакнал си ми компютъра? - развеселих се и не се очудих от постъпката му. Все пак затова беше един от най-добрите хакери.

- Знаеш ме... но ако искаш можеш и директно от компютъра да прочетеш информацията. Само потърси папка с името „Макейла" - повдигна рамене и ми обърна гръб настанявайки се на дивана и пускайки телевизора във всекидневната.

Аз пък нямах търпение вече да се кача и да прочета всичко. Отивайки в дясно в края на коридора отместих една картина, където се намираха устройствата за идентификация. Трябва си защита, все пак не съм обикновен човек и имам врагове, които колкото ѝ тъпи и нищожни да бяха е възможно да влязат в къщата ми, ако им стиска и не ги е страх от мен. За сега не знам да има такива, но за всеки случай трябва да съм подготвен за всичко и всички опити да бъдат унищожени заедно с хората, които са опитали. Сложих пръста си на първото устройство и след като изписка го махнах. Надвесих се над машината, която разпознава само моя глас и казах тихо паролата си.

- Разпознат! Господин Дявол, може да влезете!- роботизирания женски глас каза и стената се задвижи. Това беше моя кабинет. Осветен единствено от неонови лампи, които се намираха навсякъде. Мястото беше най-голямо от всички стаи в къщата, беше нещо като среден апартамент, но имаше стълби за нагоре, които водеха до друга стая - оръжейната. Буквално имах всякакви оръжия, дори и старинни като мечове и боздугани.

Харесваше ми да колекционирам такива неща.

Тази стая, в която се намирах в момента, беше обзаведена спрямо останалите в черно и бяло. Кожени дивани, бюро с кожен стол и с два големи плазмени екрани с по 20 инча, една компютърна кутия, клавиатура и мишка. Не беше кой знае какво, но това беше моето тайно място, което бе направено с малко помощ от някои от бандата, други не знаеха за съществуването на това място. Самия Марк ми беше инсталирал охранителната система и операционната система на компютъра. Той беше единия, който знаеше, но сега нямаше значение това. Беше време да седна и да зачета информацията, която е намерил за Кейла!

Седнах на черно-белия кожен стол. Активирах заспалия си компютър и потърсих папка различна от моите на работния плот.

Отворих папка "Макейла" и в нея имаше няколко други с наименования: "Детство", "Училище", "Обща информация".

Започнах с общата информация. Вътре имаше само сегашни снимки правени за документи и два текстови файла. Щракнах върху текстовия файл „Обща информация" и зачетох.

Цяло име: Макейла Мартинес Моралес Лопез

Родена на 6 август 1995 в болница"Мануел Гонзалес", в град Мексико, държава Мексико

Живяла до 2005 година в щата Мексико

След смъртта на единия родител-бащата, Макейла Мартинес Моралес Лопез се премества в Малиналко, Мексико заедно с майка си - Аделина Мари Лопез - Моралес

Майка: Аделина Мари Лопез (произход Мексико)

Родена на 20 януари 1978 година, в Малиналко, Мексико; Болница неизвестна

Баща: Енрике Мартинес Моралес (произход Мексико)

Роден на 1 юли 1963 година в щата Табаско, град Виляермоса, държава Мексико. Умрял 2005 година. (Завещанието не е намерено, затова имотите са конфискувани/завзети от Мексиканската мафия.)

(няма информация да е имало годеж или сватба; връзката между бащата и майката е само в имената на Кейла)

- Не може да бъде... Какво по дяволите? Името ми звучи познато - Енрике Моралес. Дали е възможно да бъде този когото си мисля? Годината съвпада... - започнах да си мърморя пред монитора, но се опитах да се съсредоточа и върху част от останалата информация:

Брат: Хулио Мартинес Моралес Кортес; син на Енрике Мартинес Моралес и Доня Леонор Кортес Моктезума; Дата на раждане: 24 септември 1981 година, място неизвестно; След 2005 година в неизвестност, издирва се от властите в Швеция, Франция и Испания. Обвинен за фалшификация, убийства, проституция и контрабанда...

Не обърнах голямо внимание на другата информация. Бях се съсредоточил върху името на баща ѝ, затова спрях да чета и минимализирах прозореца. Прегледах всички двеста снимки в папката "Детство". Имаше доста снимки на Кейла като малка и на майка ѝ до нея, но на баща ѝ почти нямаше.

Когато намерих снимка заедно с баща ѝ се вторачих в екрана.

Първата си жертва не бих могъл да забравя.

Това беше той... засмях се горчиво.

Убил съм бащата на малката.

Но той си го заслужаваше!

Дългогодишен тормоз над майка ѝ.

Знам какво е.

Няма как да не е забелязала.

Сигурен бях, че не знае и за брат си.

Обаче, не това е въпросът в момента.

Ако ѝ кажа, ще ми се развика и най-вероятно ще иска да си тръгне. А, ако не ѝ кажа и разбере... нямам идея.

Пак започвах да се изнервям, което не беше добре.

Ударих бюрото и изпсувах.

Станах от стола и излязох от скритото място.

Не знам дали затворих, не ме интересуваше.

Просто исках да стигна до залата и да си излея гнева.