Погълнат от огньове небесни,
смъртта ме замоли тихо, омайно:
"Откажи се от своите утехи словесни
и понеси ме в ръцете си тайно отново."

"Танцувай с мене, момче без мечти,
понеси ме с своите хладни устни
в нощта, където ще намериш покой - почти."
- подмамва ме животът, окъпва ме с сълзи,
но отказът ми неизбежен е.

Обещание крепко дал съм неотдавна
на девойка с буен дух и бистър ум
- смъртта моят да подведе не успява,
животът ми поел е дланта й насред отъпкан друм
- подвежда и двама ни към светлината на деня.