Парк Джимин беше лош човек.
Много лош човек.

Момчето бе изчакало Юнги да заспи, за да си тръгне, като преди това обаче, Чим не бе забравил да му напише бележка с указания как да си сготви една проста супа и кога точно да пие лекарствата си.

Веднага щом Джимин се върна у дома отиде в стаята си и се тръшна на леглото си, прекарвайки следващите няколко часа до мръкване, гледайки с празен поглед белия и скучен таван на стаята си. Ръката му мина бавно през меките чаршафи на леглото му. Спомни си как с гаджето си се прегръщаха и спяха заедно. Спомни си как ѝ повтаряше колко я обича. Помнеше. Но защо сега желаеше на мястото до него да лежи Мин Юнги, а не тя?