Клепачите на Юнги потрепнаха заради дразнещите слънчеви лъчи, след което се отвориха. Спомняйки си за усещането Джимин да спи до него, Мин Юнги слепешката опипа набраните чаршафи, търсейки все още спящия Джимин. Когато обаче осъзна, че леглото е празно, синекосото момче се изправи като попарен, залитвайки леко. И тогава го удари. Мирисът на смес за палачинки.

Юнги забърза към кухнята, препъвайки се няколко пъти, било то в някой ъгъл или пък в котките си, които спяха пльоснати на пода като малки кюфтенца.

Виждайки Чим в кухнята, сложил розовата кухненска предтилка, докато бъркаше сместа, Юнги без да мисли много за намеренията си се приближи и прегърна Джимин в гръб, който от своя страна подскочи.

- Юнги, какво правиш? Изплаши ме. - изписка Джимин.

Юнги за миг остана загледан в лицето на по-дребното момче оред себе си като накрая не се опомни.

- Аз.. да. Ами.. - Юнги помисли за момент - .. имаше паяче на рамото ти. Знам колко ги мразиш, затова и го махнах.

- Ясно. - каза Джимини, тънка усмивка настанявайки се на устните му. - Сместта е почти готова. - уведоми след това малко по-ниското момче, като с уверена и бърза крачка закрачи по хлъзгавите плочки. - Би ли могъл да- - чехълът на Джимин се плъзна по белите плочки преди да успее да довърши изречението си.

Юнги, като героя на деня хвана Джимин, миг след това погледите им сключвайки се. А съдът със сместта за палачинки бе наклонен и съдържанието му бавно се изсипваше по белите плочки. Юнги затегна хватката си около талията на Чим, като това накара по-малкото момче да се опомни и засрамено да се отдръпне назад.

Палачинките все пак просъществуваха, но двете момчета се храниха без и дума да обелят. Юнги си припомняше колко приятно бе чувството ръката му да е покровителствено увита около талията на малко по-ниското момче, докато мочито си мислеше за това колко грешно бе да му допада това.