- Какво търсиш тук? Дошъл си да ме довършиш ли?

Студените думи на Джимин сякаш забиха силен плесник на Юнги. Синекосият младеж започна да клати главата си в отрицание.

- Не, Джимин. Не. - Юнги замлъкна за момент. - Тук съм заради друго. Можеш ли да ми отделиш няколко минути?

- Джимини, кой е на вратата? - женски глас се чу от вътрешността на къщата, като миг по-късно Джимин му отвърна.

- Приятел, скъпа.

Юнги несъзнателно потръпна при прякора, но въпреки това не се отказа от целта си.

- Прочетох дневника ти.

- Това беше целта. - Джимин се подпря на касата на входната врата. - И какво? Мразиш ли ме още повече, след като прочете всичко?

Юнги отново поклати главата си в отрицание.

- Не, Джимин. Тук съм, за да се извиня.

Очите на Чим се разшириха при думите на Мин. Не бе очаквал това. Пред него не стоеше онзи Мин Юнги, който бе груб към него и се откасяше с него като с боклук. Това бе сякаш се запознаваше с напълно нова негова версия.

Въпреки това, Джимин реши да не сваля гарда си.

- И какво? Пропътува толкова много път, за да ми кажеш едно извинявай? - Джимин повдигна веждата си.

Сигурността в Юнги стана по-голяма, затова вместо да подвие опашката си да избяга, Юнги повдигна главата си, срещайки погледа си с този на Чим.

- Не. Искам да ми дадеш шанс да се поправя. - казани, тези думи донесоха и на Юнги, и на Джимин малка надежда. Надежда за възстановяване на една връзка, без значение че щеше да е приятелска.

- Имаш го тогава, Юнги. - Джимин отвърна, като младежът със сините коси веднага бе пленен от усмивката на момчето пред себе си.