Намджун и Юнги стояха един срещу друг. Мълчанието беше комфортно за синекосото момче. Разбира се, в малкото помещение не бе гдробна тишина. Юнги потропваше с крак нервно. Чакаше Намджун да си тръгне, за да може да продължи да чете.

Несъзнателно, Мин Юнги бавно започваше да се вманиачава в това да чете дневника на Джимин. Срамежливото момче, което изведнъж сякаш се изтри от лицето на земята.

Намджун бе скръстил ръце пред гърдите си и следеше всяко едно чалко мърдане на Мин. Изнервяше го. Постепенно, но го изнервяше. Накрая Намджун не издържа и изръмжа тихо.

- Чети, мръсен негоднико. - погледа на Джун се насочи съвсем за кратко върху дневника, лежащ върху стъклената маса. Юнги се пресегна към дневника и го грабна, разлиствайки страниците. - Поне чети, за да мога да се посмея. - Намджън се настани по-удобно на вече топлото си местенце, заслушвайки се.