Мин Юнги се събуди заради глупавият звънец на вратата. Почесвайки тила си сънено, синекосият младеж се изправи, мрънкайки или по-точно грачейки си под нос.

- Трябваше да махна този звънец още когато ми бе минало през ума. Кой, по шибаните дяволи прекъсва съня ми?

Юнги закрачи към входната врата, търкайки сънено очите си. Вярно, поспиваше си много, но все пак говорим за Мин Юнги. Човекът, който бе заспал дори в районното, чакайки техните да го приберат от там, понеже се бе провинил за пореден път.

Отваряйки вратата, Юнги се срещна... с нищото.

- Ти трябва да се ебаваш. - изпъшка момчето и прокара пръстите на едната си ръка през косата си. - Малките лайна пак са ми скроили номер.

За кой говореше Юнги? За децата на съседите му. Хлапетата погаждаха номера на Мин вече втора година. Юнги си бе казал, че ще им омръзне, но хлапаците нямаха мира.

Точно когато щеше да затвори вратата, погледа му попадна върху плика, оставен на изтривалката. Юнги приклекна до него, оглеждайки го. В горния ляв ъгъл с красив, леко наклонен почерк бе написано "Пак Джимин".

- Не пак този. - Юнги се изправи с пъшкане, (Все пак е дядка.) след което затвори вратата на дома си, оставяйки плика на изтривалката отвън.

Синекосият младеж се насочи към всекидневната, където щеше най-вероятно да прекара следващите пет часа, играейки на любимата си видео игра. Само че краката му се спряха. Любопитството го глождеше. И Мин трябваше да е глупак, за да не го накара да спре да го тормози.

Момчето почти пробяга разстоянието обратно до входната врата. Отвори я със замах и грабна плика, след което отново я затръшна. Мин бързо се настани в подножието на стълбите, водещи до втория етаж на къщата и разопакова съдържанието на плика.

- Дневник? Ти трябва да се шегуваш. - Юнги започна да си вее с него. - Няма да чета това. Кой знае колко безполезни и губещи времето и нервите ми неща има вътре. - последва кратко мълчание, като единственият доловим звук бе този, издаващ стенния часовник. Юнги изръмжа гърлено заради това, колко досадно може да бъде любопитството, след което разгърна страниците, попадайки на първата.

Притежател: Пак Джимин
Прякор:  Джимин
Телефон:  Не ти влиза в работата.

- Я. Били сме много отворени. - подсмихна се Юнги. - Интересно. - с половинчата усмивка, Мин отгърна на следващата страница.