Джимин си пое дълбоко дъх. Беше време. Да си отиде. Трябваше да го направи. За да угоди на всички, русокосото момче щеше да направи нещо против собствената си воля, а именно да се раздели с най-скъпото си. Приятелите си и дома си.

Малките му ръце се пресегнаха и взеха нещо от пустото бюро в стаята му, което допреди няколко дни бе отрупано с книги, изрезки, комикси, маркери и любимите растения на Джимин, а именно кактуси и незабравки.

В ръцете си, русокосото момче държеше дневник. Хартиен носител, съдържащ съкровените тайни и желания на притежателя си Пак Джимин, както и... глупавите му постъпки, мрънкане за комплексите му и списъци за пазаруване, които мозъкът му обичаше да заличава, защото не бяха от важност. Но за сметка на това пък, Мин Юнги бе от особена важност за русокосото момче. Затова и страниците за него му бяха любими.

╭─────────────────♡.°୭̥
Кратичко. Не искам да ви.
отегчавам още от самото начало.
╰─➤ Ba-bye. ~