-Моля те!-изписка Бела за пореден път.

Бяхме се сближили последните няколко дни и вмомента бях у тях, умолявайки ме да отидем на дискотека. Не си падам по такива неща, пък и беше сряда. Следователно, трябваше утре да ставам рано и да съм отпочинала.

-Не си падам по такива неща!-отвърнах й.

-Моля!!!-каза и направи кучешка муцунка.-Моля, моля, моля!

-Добре!-пречупих се най-накрая.-Ще млъкнеш ли ако се съглася?

-Да.

-Тогава ще дойда.

-Ура!-каза весело и ме прегърна.-Отивам да се обадя на детегледачка за Алекс. Довечера искам да си готова в седем.

-Добре. А сега отивам на работа. Чао.-казах й и излязох, но не дано дали ме че, защото вече набираше някакъв телефонен номер.

****

Избрах едни от най - хубавите си дрехи и ги облякох. Обух кремаво - розови джинси и елегантни бели обувки с малко токче. Облякох бяла прилепнала блуза с дълъг ръкав, защото не исках всички да виждат това по ръцете ми. Сложих си съвсем лек гланц и метнах малката си чантичка на дясното рамо.

Не се чувствах много готова, но все пак излязох и почуках на вратата на Бела.

След няколко секунди отвори, облечена в много къса черна рокля.

-Хей, готова ли да купонясваме?-попита ме весело.

-Всъщност не.-отвърнах й честно.-Хайде да отиваме и да се връщаме. Утре съм на работа.

-Добре.-Затвори вратата.-Изглеждаш супер. Но знаеш ли какво ти трябва? Скъп часовник! Ще ти отива супер и съм сигурна, че до няколко часа ще си имаш гадже. Момчетата харесват момичета със скъпи аксесоари.

-Не искам гадже.

-Лъжеш ме в очите.

В този момент се замислих. Исках ли да имам гадже или не? Би било хубаво да си имам някого до себе си, на които да мога на се доверя. Но наистина ли исках някой, който не беше Трейс?

-Виж, може и да си намеря скъп часовник. Ти върви, чакай ме долу.

След като се уверих, че вече Бела е вече долу, тръгнах към вратата на Трейс и плахо почуках.

Чух стъпки, идващи отвътре и щом вратата започна да се отваря, забих поглед в обувките си, от които се показваха малките ми пръстчета.

-Здравей.-каза тихо той.

-Здравей.-отвърнах му и вдигнах поглед.

Късата му коса беше мокра, вероятно скоро беше излязъл от банята, а очите му ме оглеждаха от глава до пети.

-Извинявай, че идвам по никое време, но последния път, когато те видях, ти носеше един часовник. Дано не съм нахална, но може ли да го ползвам тази вечер?

След кратко мълчание ми отвърна:

-Разбира се.-Влезе вътре и ми го подаде.-Къде отиваш?

-На дискотека.-казах и сложих часовника на ръката си. Беше тежичък.-Бела, момичето, което живее отсреща, искаше да я придружа. Но няма да се бавя много.

Не се бяхме засичали от онзи мой припадък насред коридора и сега и двамата нямахме представа как да се държим един с друг.

-Благодаря за часовника, ще ти го върна утре.-казах и се обърнах да тръгвам, но той ме хвана за лакътя. Защо винаги трябваше да ме докосва, за да ми каже да почакам?!

-Хей, внимавай. Проблемът с припадъците ти е сериозен щом дори се разплакваш само като си помислиш за тях. Какво ще стане ако при паднеш в дискотеката? Кой ще ти помогне?

Знаех това, но не биваше да му се оставям да ме командва и да ми казва какво да правя. Въпреки че беше прав.

-Единствено аз мога да вземам решения за себе си. Ще отида на тази дискотека и не ми пука какво ще се случи там. Мога да припадна, мога да се напия, да тръгна да се прибирам, да ме прегази някоя кола и да умра... Едва ли светът ще скърби ако това се случи!-Замълчах за малко.-Не ми казвай какво е по-добре за мен.

Отскубнах се от него и тръгнах надолу по стълбите, където сигурно Бела вече се чудеше къде съм.

****

Седях на една от масите в ъгъла и се пийвах вода. Бела отдавна вече танцуваше на дансинга и беше забравила за мен. Наблюдавах всички останали. Толкова ми се искаше да бъда като тях - безгрижна, весела... Но животът не винаги изпълнява желанията ти.

Изпих последната глътка. Винаги ожаднявах сред много хора. Никога не съм била в дискотека и не съм и искала.

Станах и отидох на бара.

-Една вода.-поръчах на бармана, който беше някакъв мъж на около 25.

-Сигурна ли си, че не искаш нещо друго? Хората на твоята възраст си поръчват по - силни неща.

-Е, аз определено не към като хората на моята възраст. Искам вода.

Очевидно отказал се да спори с мен, ми наля в същата чаша вода и започнах да я гълтам жадно все едно не бях пила от векове.

По едно време до мен седна някакъв мъж.

-Свободна ли си, кифличке?-попита ме мазно и започна да ми се хили настоятелно.

Опитах се да се съсредоточа върху течността в чашата ми и да не му обръщам внимание.

-На теб говоря, блонди.-продължи той.-Попитах те дали си свободна.

-Съжалявам, не е свободна.-чух познат глас и Трейс се появи зад мен и докосна гърба ми.-Да вървим.

Побутна ме леко и двамата се отдалечихме в ъгъла на дискотеката.

-Какво правиш тук, по дяволите?!-казах му. Бях наистина бясна, че ме е следял през цялото време.-Защо ме следиш?!

-Заради това!-отвърна ми със също толкова ядосан тон и посочи мястото, но което преди няколко секунди онзи ме закачаше.-Защото ако не бях дошъл, ти щеше да се озовеш в леглото му!

-Моя работа си е в чие легло ще бъда! Защо не си си у дома и не си правиш купони с приятелите?! Защо просто не ме оставиш?! Толкова ли съм важна за теб, че се тревожиш да не ми се случи нещо?!

Не отговори веднага.

-Виж, нямаш си и на идея колко много рискувах когато реших да изляза и да дойда на публично място. Просто се притеснявам, защото припадаш, а и доколкото виждам, не си много опитна в говоренето с хора.

-Моля те, остави ме намира!-извиках, но отново ми се зави свят и краката ми поддадоха.

Трейс ме хвана като по команда.

-Ето виждаш защо те "преследвам".-каза ми, за да ви натрие хубаво носа.-Да вървим.

-Бела е тук! Не мога да я оставя!

-Добре, кажи й, че си тръгваш. Тя е ей там.

Забелязах я сред танцуващите хора и започнах да си проправям път към нея.

-Бела, аз се прибирам у дома!-изкрещях в ухото й.

-Добре!-извика ми и тя и продължи да танцува.

Личеше си, ме е много пияна, но нямаше какво повече да направя. Трейс ме дръпна и излязохме от дискотеката.

****

Возихме се в колата му и вътре беше надвиснала гробна тишина. Никой от вас не говореше, чуваше се единствено ръмженето на мотора.

Трейс натискаше нервно педалите. Не разбирах защо толкова го е грижа за мен и за това какво става с мен. Не беше възможно да ме харесва...нали?

От време на време му хвърлях по един поглед, но само за малко, защото се страхувах, че ако той отвърне ще умра от срам.

Скоро спряхме и влязохме в блока. Мълчаливо се качихме до втория етаж.

-Сама си знаеш състоянието, следващия път не ходи по такива места.-каза ми строго след като изкачихме и последното стъпало.

-Ще спреш ли най-после?!-развиках се и не ми пукаше, че мога да събудя някой.-Не си ми родител, че да ми държиш такъв тон!

-Просто не искам да се нараниш и да бъдеш наранявана.-каза ми със спокоен и равен тон.

-А къде си бил в предните пет години от живота ми?-попитах с насълзени очи.-Къде беше, когато наистина бях наранявана и се нуждаех от помощ?

Лицето му от сурово стана объркано. Той не знаеше нищо за миналото ми...никой не знаеше.

-Остави ме сама!

Изведнъж се озовах между вратата и тялото му. Беше стигнал до мен още докато произнасях думите и сега бяхме долепени един до друг.

Усетих главата му да се накланя към мен. Всеки момент щеше да ме целуне, а аз нямаше да се отдръпна. Колкото и да бях ядосана и разстроена...не исках.

Усещах дъхът му и копнеех всеки момент да се случи магията, но по стълбите се чу шум и се показаха онази брюнетка и онзи Джоуи. Инстинктивно Трейс се дръпна от мен, а аз се загледах настрани, засрамена.

-Ей, Трейс!-извика Джоуи.-Идвай!

Без дори да попитат, брюнетката извади един ключ от джоба на панталона си и влезе вътре с момчето.

Най-после се осмелих и вдигнах очи към Трейс.

-Върви.-казах тихо.-Приятелите ти те чакат.

Щом ме чу той просто поклати разочаровано глава и се прибра вътре, а аз останах още няколко секунди навън, представяйки си какво можеше да стане, ако не ни бяха прекъснали.