Държах ключовете в едната си ръка, а с другата дърпах куфара си, който всъщност не беше много голям. Попринцип нямах много дрехи и обувки. Не обичах да се контя. Това не ми неше приоритет в живота, имах си много по-важни неща за вършене.

Пъхнах ключа в ключалката и с едно завъртване пред мен се разкри новия ми апартамент. Беше едностаен и не много голям. Нямах пари за друг, също така и време. Нуждаех се спешно от апартамент. От лявата страна на беше кухнята. Имаше хладилник, печка, маса, бар-плот, шкафове. Също така и имаше една врата, вероятно за банята. От дясната страна беше леглото ми. Беше доста голямо и се радвах, че най-после ще мога да се разположа. Пред мен имаше две врати, които водеха към терасата. Искаше ми се да видя гледката, но трябваше да се настаня.

Затворих и отидох до леглото, на което поставих розовия си куфар. Въздъхнах при мисълта, че ще трябва да подреждам всичко, защото бях много изморена от пътуването...и от всичко останало. Но нямах друг избор и се заех. За по-малко от час бях готова и капнала.

Вече започваше да става тъмно и реших, че е време да се насладя на заслужена почивка. Направих си сандвичи и ги хапнах докато слушах музика. След известно време ми стана скучно, а и ми се спеше страшно много, затова си взех душ в банята, която не беше кой знае какво и си легнах.

Чувствах се различно. Не бях свикнала да спя на чужди места. Нито пък да живея сама. Беше ми трудно да заспя. Въртях се сигурно с часове, но най-после светът на сънищата ме обгърна.

****

Отворих рязко очи. Отнякъде се чуваше силна музика, която пронизваше ушите ми.

Станах без да обръщам внимание на студения под, защото не се бях обула и излязох бясно навън. Насочих се към вратата вляво от мен и затропах с всичка сила.

След няколко удара тя се отвори и пред мен се появи един от най-красивите мъже, които някога бях виждала. Косата му беше тъмна, а да не говоря за тялото. Беше гол от кръста нагоре и ясно можех да видя перфектно оформените му мускули и плочки.

-Какво си мислиш, че правиш?!-развиках се, опитвайки се да игнорирам красотата му и болката в ръцете ми от блъскането преди малко.-Знаеш ли колко е часът?!

-Да.-Гласът му беше плътен и се долавяше британски акцент-03:45.

-И не ти ли е хрумна, че някои хора спят по това време?!

-Съжалявам. Да не би да те събудих?

"Естествено, че ме събуди. Иначе нямаше да съм тук."-помислих си.

-Ей, Джоуи, намали музиката.-подвикна очевидно на някой си Джоуи вътре в апартамента и в следващата секунда децибелите бяха намалени.

-Идваш ли?-чу се глас зад него и пред мен се появи някаква брюнетка в оскътно облекло, която сложи ръцете си на раменете на...красавеца пред мен. Признавам си, малко й завидях.

-Един момент.-каза той и тя влезе отново вътре. След това се подпря на рамката на вратата и ме погледна с небрежно изражение.-Идваш ли на купона?

-Ще пропусна. Утре ми е първия работен ден и искам да се наспя. А и още повече ми се иска, защото пътувах цял ден. Така, че, ако обичаш, не усилвай музиката до дупка. Благодаря.

След като изрекох всипки тези думи на един дъх, тръгнах към вратата си и щом влязох се подпрях на нея. Беше ми горещо. Не знаех дали беше от ставането, или от бързото говорене, или от яда, или от...него.

****

Стоях пред огледалото и сресвах русата си коса. След това я вързах на разхлабена опашка и загладих червената си туника. Майка ми ми я подари преди 5 години, тогава ми беше огромна, но сега ми седеше добре и реших днес да я облека, защото все пак ми беше първия работен ден. Погледнах часовника и видях, че ми оставаше само час до започването, което значеше, че трянва да тръгвам.

Запътих се към леглото си да си взема чантата, но в същото време се звънна. Отворих.

-Добро утро-каза весело момчето от снощи. Беше облечен с черна тениска. Нямаше да мога да издържа да го гледам гол още веднъж. Щях да загубя ума и дума.-Как спа?

-Какво искаш?-попитах без да му отговоря на въпроса.

-Ами нося ти малък подарък. Извинавам се за снощи.-каза и влезе през вратата без дори да попита.-Снощи остана малко пилешко от вечерята и реших да ти го дам.

-Пилешко? Сериозно?!-Засмях се.-Аз дори не ям пилешко!

-Вегетарианка ли си имаме?

-Дори не ме познаваш.

Разрових се из куфара си с надеждата да си намеря една тетрадка.

-Е, значи ти си новата ми съседка. Не знаех, че някой ще се нанася тук. Ако знаех щях да ти донеса истински подарък. Как се казваш?

-Защо те интересува?-попитах небрежно, въпреки че нещо вутре в мен гореше, че той беше в дома ми.

-Искам да знам името на момичето, което ще живее до моята врата. Не е толкова странно.

-Бих ти го казала, но бързам.-Най-после извадих тетрадката и я пъхнах в чантата, която сложих на рамото си.Трябва дда тръгвам.

-А, да. Снощи спомена, че започваш работа. Къде?

-В библиотеката. Сега може ли да си въврвиш, за да заключа?

-Значи до мен ще живее библиотекарка. Ясно.

Видях, че беше оставил завитите пилешки останки на плота в кухнята, затова ги взех и излязох, издърпвайки и непознатия със себе си. Заключих шумно и пъхнах дрънкащите ключове в чантата.

-Вземи си пилешкото.-казах и го бутнах в ръцете му.

-Да те закарам ли?-предложи.

-Не, ще повървя.-отвърнах му и тръгнах надолу по стълбите, опитвайки се да не мисля, че той ме гледа.

-----------------------

Това е новата ми история "Criminals" (по-късно ще разберете защо се казва така). Двамата главни герои ще са тези от "Дивергенти", но тази история няма да има нищо общо с книгата и филма. Ще има много любов и екшън (но по-нататък). Надявам се първата глава да ви е харесала. Кажете какво мислите. :))