Първите сутрешни лъчи нахлуха в стаята ми, но този път бяха студени. Събудих се в разпиляното си легло. Очевидно бях сънувала кошмар, защото почти цялата завивка беше на земята. Огледах се. Болката от вчерашната караница с Трейс беше отминала, сега единственото нещо, което чувствах беше празнота. Чувствах се празна и наранена! Но защо ли очаквам нещо друго? Била съм наранявана през целия си живот, нищо не се е променило.

Станах без никакво настроение и приведох леглото си в малко по-приличен вид. Дотътрих се с голямо нежелание до банята и си измих зъбите. През цялото време гледах тубичката с пастата, която оставих до мивката. Не исках да се гледам в огледалото! Не исках да виждам какъв изрод съм! Не исках да виждам онова момиче, което всички мисля за толкова отчаяно, че трябва да го целуват!

Но все пак срещанх отражението си в огледалото... Тялото ми беше малко и слабо, косата ми беше разрошена и приличаше на гнездо на птици, големите ми кафеви очи, които ме гледаха, изглеждаха уморени от всичките сълзи. Не можех да се понасям! Взех една кърпа и яростно я захвърлих срещу отражението си. Не се почувствах по-добре. Гневът и отчаянието все още бях в мен и ме убиваха отвътре.

Преведох се горе-долу в приличен вид и отидох на работа. Всичкото това подреждане на книги успя някак да ме успокои и скоро се чувствах по-добре. Но това не беше за дълго, защото видях през вратата да влиза Джоуи и да се насочва към мен.

Инстинктивно тръгнах да се крия, но той ме откри и ме накара да се обърна с лице към него.

-Алисън!-каза той, но тихо, за да не притесни останалите.

-Виж, кажи на Трейс, че не искам да говоря с него.

-Дойдох да се извиня от мое име. Съжалявам за снощи, ако съм те обидил с нещо. И че нищо не направих, за да спра разправията между теб и него.

Въздъхнах.

-Няма за какво да се извиняваш. Ти не си виновен, това са си наши неща, Джоуи. Откачих, защото мислех, че ме харесва, а той ме е целунал просто, за да се почувствам по-добре! Чувствам се жалка!

-Той те харесва. Не си го признава, но го познавам достатъчно добре и го виждам в очите му.-каза и ми се усмихна.

-Тогава защо каза всички тези неща снощи? Какво крие той? Знам, че знаеш нещо, кажи ми!

-Нямам право да казвам каквото и да било, дойдох тук само за да ти кажа, че за всичко си има причина. Най-добре се разберете двамата. Ще вървя, чао.

Без дори да успея да кажа нещо, той се изниза навън. Все още осмислях думите му. Какво толкова крие Трейс? Каква е тайната му? Не знаех, но щях да разбера!

****

Както и очаквах... Щом се качих на етажа си, видях Трейс да седи пред вратата ми. Запътих се натам без да го поглеждам и се направих, че изобщо не го забелязвам.

-Нека ти обясня. Моля те.-каза.

-Не ти искам обясненията и извиненията... Искам истината, Трейс.-скастрих го.-Джоуи дойде днес в библиотеката и ми каза, че криеш нещо. Така че ми кажи какво е то.

-Не бива да имаш нищо общо с мен! Аз съм лош човек, Али! Опасен съм за теб. Не искам да се забъркваш с мен, дори не бива да ме познаваш!

-Срещала съм много лошо хора в живота си! Ти няма да си първия!

-Виж.-Пооправи си косата и заговори по-спокойно.-Не биваше да те целувам. Хареса ми, признавам, но не искам да ти давам надежди за нас, защото нищо няма да се получи. Правя всичко за твое добро.

Поклатих глава в отрицание.

-Грешиш. Правиш всичко за свое добро, не за мое!

-Просто те предпазвам.

Осъзна, че няма смисъл да спори с мен повече и се обърна да си върви. Но аз нямаше да оставя нещата така...

-Ти си страхливец!-извиках зад него и го накарах да спре.-Страх те е да ми покажеш истинското си "аз" и се криеш зад някаква маска и глупави извинения!

Леко се обърна и срещнах гневния му поглед.

-Страхливец? Ако бях страхливец, нямаше да направя това.-каза и тръгна към мен.

Беше много по-бърз от мен, не можах да се дръпна навреме и той ме хвана грубо за кръста и впи устни в моите. Целувката му бе груба и страстна. Езикът му ме "молеше" за достъп, но аз се дърпах с всичка сила. Най-после отпусна малко ръцете си и се отскубнах от него.

Сълзите вече напираха в очите ми и ми беше трудно да виждам. Погледнах го и видях, че Трейс приличаше на някакво диво животно. Беше озверен и това донякъде ме плашеше, защото знаех на какво за способни такива мъже.

-Защо го направи?-попитах, но гласът ми беше присипнал. Той не ми отговори. Прочисих гърлото си и попитах отново, този път звучах по-добре-Защо го направи?

-По дяволите, Алисън, защото те обичам!-изкрещя ядосано и удари с юмрук стената. Останах без дъх от изненада и уплаха.-Обичам те!

Вратата на Бела се отвори и тя излезе с биберон с ръката, очевидно е хранила Алекс.

-Какво става тук, за бога?-попита ни и двамата.

Трейс поклати глава и я погледна в очите.

-Нищо.-каза спокойно.-Не става абсолютно нищо.

Затворих очи, страх ме беше да го погледна. Чух вратата на апартамента му да се затръшва гневно и веднага след това се прибрах и аз, отказвайки да разговарям с Бела.

---------------------------

Хей! Извинявам се за забавянето! Кажете какво мислите. :))