Ръката на Трейс все още беше около китката ми и ме дърпаше да вървя бързо към паркинга. Доста често трябваше да потичвам зад него, защото не бях толкова бърза.

-Какво става? Къде отиваме?-попитах настоятелно.

-У дома.-Не ми погледна, а гласът му беше сериозен.-Прибираме се.

-Защо? От полицията ли се притесни?

-Няма значение.

Стигнахме паркинга и ми се качихме в колата. Пътуването към вкъщи беше мълчаливо, точно като първия път. Аз се чувствах страшно неловко и бях объркана, а той си беше...той.

Паркирахме пред входа и видях, че лицето му стана по - спокойно чак след като се качихме на етажа си.

-Няма ли да ми кажеш защо не си довършихме вечерята?-зададох за пореден път въпроса си.

Той се доближи до мен и взе лицето ми в шепите си. Усмихна ми се накриво и погали бузата ми.

-Всичко е наред, не се тревожи.

-Много добре знам какво значи "Всичко е наред", защото и аз съм използвала тази фраза хиляди пъти. Нищо не е наред, искам да ми обясниш ситуацията.

-Али, няма за какво да се тревожиш. Нищо не е станало тази вечер, просто имах нужда да си тръгна по-рано.

Той лъжеше. Личеше си и аз не му се връзвах. Всичко започна с влизането на полицаите... Но какво общо имаше той с тях?

-Време е за лягане. Спи добре.-каза ми и ме целуна по челото.Усетих топлия му дъх и не исках да си тръгва. Исках да остане тук до края на живота ни!

-Знаеш, че можеш да ми се довериш, нали?-попитах го.

-Знам, но ми дай малко време.

След още една целувка двамата се прибрахме в апартаментите си, за да си починем и да преосмислим цялата странна вечер.

****

Напъхвах поредната бисквитка в устата си и се надявах, че цялото това ядене ще ме успокой.

-Хей!-каза Бела.-Тук си само от 10 минути, а вече изяде почти цялата кутия с кутия с бисквити. Остави си малко и за после.

Снощи бях обещала на Бела да прекараме вечерта си по женски у тях. Нямах голямо желание, но не исках и тази вечер да я отрязвам.

-Съжалявам.-казах й след като се осъзнах, оставих кутията на масата и изтърсих дрехите си от трохите.-Просто съм леко объркана.

-И това не ти дава правото да ми изяждаш всичката храна.-Тя седна до мен.-Какво те обърква?

-Той! Той е объркващ!-Нямаше нужда да споменавам името му, защото на нея й беше ясно, че говоря за Трейс.-Държи се адски странно. Снощи вечеряхме в един ресторант и изведнъж влязоха двама полицаи. Тогава на него сякаш му стана нещо и трябваше да си тръгнем на секундата. На всичкото отгоре, после ми обясняваше, че всичко е наред.

Взех отново кутията и започнах да дъвча поредната бисквита.

-Виж, трябва да се разсееш. Да погледаме телевизия и спри да ми ядеш бисквитите.

Кутията беше буквално изтръгната от ръцете ми и след като я остави в другия край на апартамента, пусна телевизора. За жалост, пак беше на новинарски канал и за пореден път говореха за онзи убиец-Джейс Голдън.

-Не мога да повярвам!-възмути се Бела.-Как може да убиеш собственото си семейство и да избягаш от местопрестъплението?! Не знам кой е този Джейс, но е пълен тъпак!

-Може в момента да се разкайва заради постъпката си.

-Не го съжалявай! Аз никога няма да се сближа с толкова зъл човек.

Преместих канала на някакво вечерно шоу и се заслушах в тъпите смешки на водещия.

Бела сложи купата с пуканки пред нас и започнахме да ядем. Този път не ми беше направена забележка за неприличното хранене.

Не знам колко време беше минало и колко беше часът, но чух някакви стъпки навън в коридора. Мигновено изключих телевизора и отидох до вратата. Надигнах се на пръсти, за да погледна през шпионката и видях Трейс и някакъв мъж да върви след него.

-Обеща ми, че ще ми платиш, но все още не си!-каза му мъжа.

-Нямам никакви пари!-отвърна му Трейс.

Не можех да видя добре лицето на непознатия, но не ми изглеждаше много миловидно. Лявата му ръка беше цялата в татуировки.

-Искам си парите, иначе знаеш какво ще стане!

Изведнъж Трейс се обърна рязко и удари мъжа в лицето. Той се свлече на земята и, доколкото успях да видя, носът му кървеше.

Изтръпнах.

-Кучи син!-изруга непознатия.-Дай ми парите, иначе се кълна, че ще убия теб и всичките ти останали приятели и ще им кажа кой си всъщност!

-Няма да ги докосваш!-извика Трейс и стовари още един юмрук върху лицето му.

Не можех да гледам повече и се отдръпнах от вратата. Мозъкът ми не побираше цялата информация.

-Какво става?-попита ме любопитно Бела.-Изглеждаш бяла като платно.

-Всичко е наред. Добре съм.

-Кой беше навън, нещо случи ли се?

Преди да й отговоря тя отиде до вратата и погледна през шпионката.

-Няма никой сега. Но все пак кой беше там?

-Трейс и приятелите му.-излъгах и коремът ме присви.-Знаеш ги, доста са шумни. Става късно, ще си лягам.

Тръгнах към вратата, но Бела ме спря.

-Мислех, че ще спиш у нас.

-Няма нужда. Някой друг път. Лека нощ!

Не погледнх към мястото, където Трейс налагаше другия. Влязох и заключих на секундата. Дишах учестено, сърцето ми щеше да изскочи от гърдите.

Изпих две пълни чаши със студена вода и глътнах едно хапче за сън. Скоро ми се приспа и си легнах...

****

Почуках толкова леко на вратата на Трейс, че дори и аз едва се чух.

-Кой е?-чу се гласът му отвътре.

-Аз съм. Алисън.

-Влизай.

Натиснах дръжката на вратата и влязох. Като по чудо, го намерих в кухнята да мие чинии. Щом ме видя остави последната чиния и спря водата.

-Хей.-каза ми.

Успях единствено да му се усмихна в отговор.

Той взе една кърпа от бар плота и започна да си бърше ръцете. Забелязах, че кокалчетата на пръстите на дясната му ръка бях зачервени и с малки ранички. Сигурно са от "малкия спор" снощи.

-Как мина женската ти вечер с Бела?

-Добре.-Избърсах ръце в панталона си.-Видях те снощи.

Изведнъж лицето му се промени. Остави кърпата и челото му се сбърчи. Въпреки това продължих:

-Прибираше се и някакъв мъж ти искаше пари. Той те заплаши и ти го удари. Трябва ли да се тревожа?

Той дойде до мен и ме погали по лицето.

-Нищо не е станало.-каза.

-Трейс, не ме лъжи! Видях много добре какво се случи и определено не беше нищо! Човек не удря хората, ей така, за забавление.

"Е, баща ми е изключение."

-Искам да ми кажеш сега... Кой беше този мъж и за какви пари говореше?-произнесох думите бавно и ясно.

Определено ме биваше да го ядосвам. За пореден път видях ядосаното му лице, гневната му страна. Той се отдръпна от мен и разтърка лицето си в опит да намери правилните думи.

-От това се боях. Точно от този момент. От този въпрос. От всичко това. Моля те, нека не става по-зле.-каза ми.

-Щом е така...добре.-Поклатих глава.-Щом ми нямаш доверие, значи просто няма смисъл да сме заедно!

Напълно разгневена, излязох навън, бягайки, но щом стигнах стълбите, отново краката ми омекнаха. Усетих как се удрям във всяко стъпало и последното нещо, което помня беше някой да крещи името ми.