Идвайки отново в съзнание, не изпитах желание да отварям очи. Не защото ми беше трудно, а защото се страхувах от това, което ще видя.

Но все пак вдигнах клепачите си. Въпреки че това не ми помогна в опознаването на обстановката около себе си. Беше тъмно като в рог и единствената светлина, която се прокрадваше в стаята, беше от процепа на вратата, която се намираше на края на стълбите пред мен.

Отне ми малко време, за да осъзная, че се намирам в мазе. Бях подпряна на нещо като стълб или греда и ведна се опитах да се изправя, но опитът беше неуспешен.

Ръцете ми бяха вързани с въже зад гърба ми за гредата и измъкването беше невъзможно.

-По дяволите!-изругах и продължих да се опитвам да се отвържа.

Огледах се наоколо за нещо остро, с което да мога да прережа въжето, но не успях да видя нищо. Беше твърде тъмно. С крайчеца на окото си обаче забелязах някакво движение близо до себе си.

Вгледах се вляво от мен и след малко забелязах, че в мазето имаше още един човек. За друга греда беше завързан... О, не!

-Джейс!-казах силно. Надявах се, че ще ми отвърне, но се оказа, че е в безсъзнание. От време навреме някои от пръстите му се мърдаха, което значеше, че скоро може и да се събуди.-Джейс, чуваш ли ме?

Вместо отговор от Джейс, чух отваряне на врата и лъч свелина обля цялата стая. Това ме накара да примижа, защото очите ми бяха свикнали на тъмно. 

След няколко секунди се появи човешка сянка и вече ми стана ясно кой ще ни идва на гости.

-Добро утро.-каза ни Бени весело. Това, което ме разневи още повече беше факта, че светна крушката, която висеше самотно на тавана. Светлината наистина не ми понасяше точно в този момент.-Надявам се, че сте се наспали.

Най-после успях на видя как изглеждаше Бени. Беше висок мъж на около 45 с несресана и посивяла брада. Изглеждаше, че косата му вече е започнала да пада. Очите му бяха зачервени и изцъклени-доказателство, че е пиян. 

Общо взето, наистина приличаше на психопат.

-О, очевидно някой още иска да спи.-отбеляза той като видя заспалия Джейс. Започна да се доближава до него и преди да успея да кажа нещо, го ритна силно.-Ставай!

-Остави го!-изкрещях веднага след като Джейс започна да се превива от болка. Дишането ми моментално се ускори и ми се прииска още повече да ударя Бени.-Не го наранявай!

-О, да не би ти да искаш малко?-попита ме зловещо и забелязах как започва да се доближава към мен и скоро клекна, за да бъде на моята височина. Дъхът му наистина миришеше на алкохол.

Започна да ме оглежда отгоре до долу и се заигра с един кичур от косата ми. Това наистина ме отврати. Не исках да ме докосва.

-Ако не слушаш, с теб бих направил много неща.-Прехапа напуканите си устни.-Неща, които ще ми доставят голямо удоволствие и наслада.

Само мисълта от това ме караше да повърна и наистина щях да го направя, ако имах нещо в стомаха си. 

Ръцете ми бяха завързани, така че единственото, което можах да направя, за да го накарам да си махне ръцете от мен, бе да се изплюя в лицето му.

-Върви по дяволите, копеле!-казах му докато гледах изненаданата му физиономия.

След няколко секунди той се изправи и реших, че съм го разкарала от себе си, но следващото нещо, което помня беше как замахна и преди да се осъзная какво става, ръката му се стовари с пълна сила върху лицето ми.

Причерня ми.

В очите ми се появиха сълзи, но не заради силата на удара, а заради болезнените спомени. Сетих се за побоищата, които получавах от баща си всеки ден.

Единственото, което можех да направя обаче, бе да стисна зъби и да не покажа слабост. 

Не биваше да изглеждам страхлива. Защото не съм.

-Така, мисля, че вече разбрахте правилата. Отваряте ли си устата, получавате наказание.-казах Бени спокойно и седна на стар стол точно срещу нас.

Погледнах към Джейс, който в този момент наистина изглеждаше ядосан. Можех да усетя гнева, който кипеше във вените му.

-Е, деца.-продължи Бени.-Страшно бих се радвал да чуя защо нахлухте в дома ми. Джейс, да не би да ти е домъчняло за дома? Или пък искаш да ми представиш новата си приятелка? Каквото и да е, искам да знам.

-Искаш да знаеш истината ли? Добре, ето я. Дойдохме за теб. Защото ти си виновен за всичко, през което преминах през живота си. Само и единствено ти и твоя болен мозък!-отвърна Джейс през зъби. Едва се сдържаше.-Заради теб в момента полицията е по петите ми.

Бени изглеждаше доста изненадан от отговора му.

-Джейс, смятах те за по-умен. Всъщност ти доста пъти си ми доказвал, че си такъв, но никога не съм вярвал, че нахлуеш в къщата на професионален убиец, без да проучиш всичко до последния детайл. Особено ако познаваш този професионален убиец от дете.

-Добре, разбра истината, какво искаш от нас?-обадих се аз, защото ми беше писнало от всичко.-Ще ни оставиш тук да гнием завинаги ли? 

-Джейс, ще кажеш ли на приятелката си да не се обажда докато двамата с теб водим разговор?

Докато говореше Бени през цялото време гледаше към Джейс, което много ме издразни. 

-Аз те чувам, не е нужно той да ми го казва! Не се прави, че не съществувам!

-Али, моля те...-каза ми тихо Джейс в опит да ме успокои, но не се получаваше.

-Правилата явно още не са ясни, нали, момиченце? Е, очевидно трябва да ти дам един хубав урок.

От самият тон, с който произнасяше думите, ми стана ясно, че наистина бях преминала границата. И той определено не се шегуваше.

Забелязах как от задния си джоб вади джобно ножче и следващото нещо, което си представих е как той прокарва острието по мен.

За моя изненада обаче Бени отиде зад мен и сряза въжетата, с които бяха вързани ръцете ми.

-Предстой ни една незабравима вечер, малката.-прошепна ми той в ухото.

Изведнъж за части от секундата, той ме хвана за косата и започна да ме влачи към изхода на мазето.

Чувах писъци, но не бях сигурна кои са мой и кои на Джейс, който отчаяно се опитваше да се освободи и да ми помогне.

--------

Половин годишно забавяне, знам! Взех си малко почивка от писането, но се завърнах!

Какво мислите за главата? <3